
Koгато започва да споделя снимки на добре облечени нюйоркчани в блогa си The Sartorialist през 2005, Scott Schuman едва ли подозира колко сериозно влияние ще окаже върху уличната и модната фотография в зората на социалните медии.
Идеята на американския фотограф е проста: да води диалог между модата и ежеднения живот, документирайки техните пресечни точки на улицата. Именно това уважително отношение към наследството на Bill Cunningham и August Sander и непретенциозният, но все пак радикален за времето си акцент върху истински хора извън модния подиум превръща воайорството на Schuman и така наречения уличен стил в желана мода още преди пооявата на Instagram.

Двайсет години и пет книги по-късно, Schuman е готов да се обясни в любов и на новия си дом. Milano е хроника на усърдната почит, която The Sartorialist оказва на жителите на този наистина необикновен и стилен град. След като дълги години фотографира най-колоритните и запомнящи се персонажи по улиците на Милано като гост, Schuman зарязва Ню Йорк и се мести да живее именно в столицата на Ломбардия – мястото, което вдъхновява не само неговите кадри, но и разбирането му за мода, елегантност и начин на живот.

Шестата фотокнига на Scott започва с предговор и портрет на покойния патриарх Giorgio Armani (Милано не е за повърхности и мимолетни познанства) и включва голямо интервю с автора, разказващ подробно за подхода му към спонтанното снимане на мода в улични условия и в движение, без да се губи кинематографска стойност. Schuman редува кадри на джентълмени, скейтъри, хора с пазарски торби и пушачи, които имат свободно време по същия начин като онези, които нямат: Miuccia Prada, Emiliano Salci, Luciano Barbera, сестрите Carla и Franca Sozzani и много други.

Резултатът от цялото упражнение е непринудена улична история на модерната миланска мода, уловена от непредубеден американец с око за класическа елегантност и спонтанни красиви моменти. Казано по друг начин, говорим за онази автентична красота или sprezzatura, която се манифестира в изненадващи резултати без особено напрежение. Млади и стари спират за момент или подминават смело поеша, на своите моторетки, велосипеди, в трамвай и къде ли не, уловени на фона на мрамор, фрески, скулптури, кули, колони, изящни дворци, бруталистки фасади, пазари, цветари, вертикални градини и шикозни места като Bar Basso и Marchesi 1824.

От канала на Навили и паветата на Брера до стъкления купол на Galleria Vittorio Emanuele II и фасадата на миланската централна гара, меланжът от архитектурни стилове и детайли в кадрите на Schuman е толкова богат, колкото и неговите красиви хора. Както сам признава в Instagram анонса на последната си книга, за него едва ли съществува по-добро чувство от това да открие две снимки, заснети с голямо разстояние във времето, които създават съвършена визуална хармония една до друга. Като ръждиво-сухото червено на есенните листа с полата на младото момиче.

Или като златния параван зад Beppe Modenese в неговата трапезария с прочутата златна фасада на Fondazione Prada. Или дори къдравата коса на този скейтър с фантастичното ковано желязо на една миланска порта.













The Sartorialist. Milano (твърди корици, 248 страници, Tachen) на Scott Schuman струва 117 лева (60 евро) онлайн тук и излиза в началото на декември.
