Ако в началото на този месец сте решили да вечеряте в Grill House 2 на столичната улица Раковски, твърде вероятно сте се почерпили с повече от добро месо. Именно на 10 парил Скарата отбелязва петата си годишнина – рожден ден, който подтиква Илиян Червенски (Chervensky), Александър Веждаров (Vezhdi) и Денис Манев (Bezdaren) да случат една своя привидно абсурдна идея.
Тримата са доволно активни в продуцирането на собствена музика и пускането по партита, но Скарата е нещо като споделено лично лоби последните години. Chevensky, Vezhdi и Bezdaren често си представят свой диджей сет в закусвалнята и най-накрая си намират удобен повод. Речено-сторено, идват приятели и (не)редовни клиенти, събират се и случайни минувачи, вероятно привлечени от нетипичния за мястото саундтрак от Gasolina, Има ли цветя и мелодично техно.
Петнайсетина дни по-късно, докато пием бири и пушим цигари в един от по-топлите априлски дни, Chervensky описва случилото се като абсолютен fever dream. Хора се качваха по масите да танцуват, други се надвикваха с музиката, за да си поръчат храна, трети се смееха с глас.
Като зад всяка паметна импровизация, успешното направи-си-сам парти в Скарата е колкото нарочно стечение на обстоятелствата, толкова и очакван епизод в развитието на артист, нагазил в независимата локална сцена от години. Макар по-вероятно да сте попадали на диджей сетовете му като резидент на столичния клуб Паве, върлинестия риж младеж се е концентрирал най-много върху създаването на собствена продукция в полето на експерименталната DIY електроника, замесена с великобритански геридж, дъбстеп, вариативно техно, рок, метъл и поп.
До подобен отказ от лесна категоризация се стига с упорити завои още от гимназията. Тогавашният интерес на Червенски към електрониката минава през известен катарзис, което го провокира да се включи с вокали и китара в Tsaredip – пънк бандата на две момчета от родната му Стара Загора. Твърдото решение на Илиян да се занимава с електронна музика обаче се дължи на My Name Is Skrillex. Червенски следи американския диджей и продуцент Sonny Moore още от годините в пост-хардкор групата From First To Last, но именно дебютното му EP на Skrillex запалва Илиян по кривия звук и го подтиква да задълбае сериозно в софтуерните експерименти с Ableton.
Композирането на принципа много проби и грешки е в основата на сегашния стил на Chervensky. Илиян е абсолютно самоук и няма класическо музикално образование. Като повечето абитуриенти и той не знае какво точно иска и обмисля различни варианти. Интересът към киното надделява за решението да кандидатства в НАТФИЗ, където продължава да преследва най-силната си любов с филмов и телевизионен звук.
Следването в Академията позволява на Червенски да натрупа важни технически знания и умения, но и го среща с хора с идеи и желание да говорят за тях. След редица самостоятелни сингли и колаборации с артисти като Филип Иванов (Секта), Веждаров, Ани Лилова (Звездолет) и The Lefties, Илиян се дипломиране в НАТФИЗ, а Chervensky издава Sewer Party (2022) – албум, който самият автор определя като микстейп меланж от алтернативен рок, денс и електроника.
Две години и половина по-късно е готов и с още един. The Delusionist е осезаемо по-концептуален, но и печеливш от включването на гости като Секта, LTNC (Лютеница) и Angelkid (Ангелина Дамянова). Вторият албум на Chervensky е сатиричен прочит на съвременното бохемско и арт общество, изпълнен със смели критични ремарки към неговия счупен идеализъм, лицемерие и надменни амбиции – от пародия на софийските артаджии в Arta-g до запълване на белите петна във Vtornik с Ивет Стоименова aka MC Slivet (какъв прякор само, а? – бел.ред.) и алтер егото на титуляра DJ Komersiano.
Хомогенният звук и богат емоционален интензитет на The Delusionist се дължат на нишката с мотиви от заобикалящата го среда, която Червенски забелязва да се носи в първоначалния басейн от песни за албума. Хрумна ми да си направя шега с тази общност, което преобърна и цялата ми представа как трябва да изглежда албумът и как ще го представя на хората.
Освен съвсем преднамерена, самоиронията на Червенски е и изключително важен начин да признае, приеме и превъзмогне недостатъците си, но и да се свърже с публиката. Надграждането на първоначалната идея се случва с анализ на мотивите зад амбициите на всеки артаджия – да бъдеш най-великия художник, музикант, режисьор, но и да си парализиран от витаенето си в облаците и липсата на действие.
Освен фокусиран върху (само)ироничните атаки, The Delusionist не страда и от липса на откровено лични моменти и емоционална уязвимост – от несигурността на постоянното съмнение и липса на взаимност в Trust (And if I told you you were someопе I adore, would it help you trust me more) през финалните стадии на раздялата и чувството за недооцененост в Need (I don’t wanna fight right now, but it’s something you say driving me crazy and you got me raging) с нежните вокали на Аngelkid и копнежа по раздяла със заблудите във финалната кода Uteha (Treskav Sun) – интерполация на откриващото Svetlina 2 със Секта.
Силата на The Delusionist извън първоначалното впечатление за силно танцувален албум с бенгъри и емоционални моменти е именно начинът, по който съчетава заблудите и липсата на връзка с реалността в лирическите си герои с ежедневните проблеми на реални хора. И артаджиите са хора. И те се лутат в злободневието като всички нас.
Но освен със своите нарочни тематични и подсъзнателни послания, Chervensky държи да провокира вниманието на публиката и с особено DIY отношение към цялостната визия на The Delusionist. Физическият носител на албума съдържа жълта книжка със снимка, лични данни и съвети като Чудиш се какво да правиш с живота си? Стани художник. Работи в супермаркет. Чернобялата снимка на титуляра с хрътки от обложката е режисирана от Мартин Господинов, заснета от Никола Ганев и ударена като контра с геометрични жълти линии от Александра Вачева. Споменавам ги, защото вярвам, че дизайнът трябва да предаде правилно очакване на слушателите, а и ми допада когато други артисти го правят. Първо слушаме музика с очите си.
DIY видеоклиповете и по-бюджетните визуализации на албума следват същата логика. Червенски няма конкретен отговор на въпроса как избира коя песен да се сдобие с клип. Предполагам тези, които смятам за най-добри. Но истината е, че различните албуми създават различни критерии.
Очаквано, водещият визуален елемент на The Delusionist e видеото към Arta-g, защото олицетворява основната концепция на албума с комичен сценарий и направи-си-сам естетика. В идеалния случай бих работил с екип, с който да мислим и обменяме идеи заедно. Но истината е, че видеоклиповете са доста скъпо нещо. Заради това сам поемам по-голямата част от задачите.
По какво се различава работата по Sewer Party от тази за The Delusionist? И двата следват един и същ принцип – сядам и разглеждам широк набор от идеи за песни, породени от емоции или случки, които са ме ангажирали последно. Подходът ми към писане на музика и като цяло към живота от времето на Sewer Party бе много по-наивен. Сега се усещам по-спокоен и улегнал и смятам, че намирам начин да предам посланията си, без да ги навирам в лицата на хората или да използвам агресия.
Но колкото и да се е развил като артист и човек последните три години, Червенски все още не е загубил чувствителността към определени теми и желанието за експерименти извън границите. Смесването на разнолики жанрове не е самоцелно влечение, а стремеж към обединяване на различна публика с експериментален, но слушаем звук. Работата с други изпълнители пък е като да редиш пъзел – има безброй начини, по които може да се напаснете и всяка комбинация води до различен ефект.
Друг начин на творческа колаборация е събирането на мнения от доверени приятели и опитите за баланс с личното усещане на Червенски какво и кое е правилно. Намесвам странични хора още в ранните етапи на всяка песен. Задължително търся мнение, но не вярвам на изцяло позитивните – интересува ме градивната критика.
Изборът на финалният списък с песни и подредбата на The Delusionist е подчинен на същия принцип. Живите изпълнения също са фактор, защото Червенски вижда очите на хората и винаги забелязва как телата им реагират на музиката. Винаги мисля за това като правя нова песен.
Вдъхновението от спомените за онзи сет в Скарата предстои да се материализира. Споделяме собствените си впечатления от Strom Trans Metro Express (диджей сетове в двидещите се вагони на метрото в Копенхаген), а Червенски моментално признава, че вече е изпратил запитване до Центъра за градска мобилност дали може да направи сет в трамвай. Друга идея е да пуска на колене на прасе и да колаборира с Роберта-Димана (LTNC) на варене на лютеница.
За момента, правенето на собствена музика е основна професия поне отчасти. Работата като звуков дизайнер на игри му подсигурява златната среда между това да си плаща сметките и да се занимава с онова, което обича. Отнасям се към своята музика по сериозен начин. Търся професионално ниво в това, което създавам, макар да ми предстоят още много стъпала, преди да се нарека професионален музикант. Остава само да не се подава на счупения идеализъм, надменните амбиции и лицемерието наоколо.
The Delusionist (Apo Stz) е в SPOTIFY и YOUTUBE. Future Crossroads с Yousuke Yukimatsu, Chervensky и други местни герои е на 9 май в Zoki Warehouse (ул. Индустриална 1) след 22:00 срещу 70 лева за билет от BILET.BG.
ФОТОГРАФИЯ И АРТ ДИРЕКЦИЯ Мартин Господинов СТИЛ Георги Гайдаров
