Kevin McCauley e търпелив човек. Първият му фотографски албум съдържа кадри на повече от стотина автомобила, снимани по залез слънце. Макар подобна идея да не звучи революционно, американският фотограф стига до своя собствен фотографски стил като антидот на прекалено сложните и драматични, да не кажем граничещи с изкуствен интелект, кадри, вълнувайки се най-вече от светлосенките и техния флирт с колата, а не от самата нея като обект.
Така или иначе, ежедневната работа на McCauley му позволява да снима по поръчка най-добрите и красиви бегачки за престижни издания и клиенти, а щатската клубна култура го засилва стремглаво към събития като Luftgekühlt. Waiting for the Sun to Come Down обаче е по-интимна визуална хроника на начина, по който естествената светлина подчертава или загатва характера на красивите машини, независимо дали говорим за винтидж класики или модерни зверове.

Водеща във всеки от включените кадри е комбинацията от (не)очаквани ъгли с неочаквани светлосенки на дневна светлина, която очарова с контраста между ярките акценти и дълбоките (остри) силуети в сянка. Част от кадрите в Waiting for the Sun to Come Down приличат на въздушна фготография, но Kevin McCauley не обича да работи с дрон и го кара олдскул, търсейки най-добрата гледна точка към автомобила от висок етаж, мосто, повдигната пешеходна алея или където му се отвори подходяща геометрия за идеален кадър.
Очаквано, книгата вълнува не просто с фантастичните автмобили в нея, а най-вече с начина, по които са заснети да разказват истории. Понякога красивите машини просто надничат зад ъгъла или се подават едва-едва измеждусенките, готови да се втурнат напред. Друг път са застинали в минутите преди да падне мрак.

Как усъвършенствахте своите стил и техника? В началото отделях прекалено много време в опити да подражавам на други фотографи – работех с осветление, композирах кадри, усложнявах прекалено. Иначе казано, опитвах се да тичам преди да съм се научил да ходя. Липсваха ми прекалено много неща, за които дори не подозирах. В един момент опростих всичко и осъзнах, че естествената светлина е непредсказуема и безгранична магия. Когато не се занимаваш прекалено много с техника ти остава време за различните ъгли, светлосенки и посоката на слънцето. Вместо да редактирам, за да увелича динамичния обхват и да осветя сенките, тръгнах по друг път и се прегърнах с мистерията. Така и продължих.

Колко важна е техника за Вашия стил? Неособено. Харесвам фотоапаратите, които използвам, а доброто познаване на техните способности ми позволява да съм ефективен в повече ситуации. Така де, въпреки че си обичам камерите и съм наясно с всичките им възможности, не мисля, че всяка една от тях е способна сама по себе си да създаде или провали конкретен кадър. Всъщност обикновено търся по-малък динамичен обхват от предлаганото в най-новите модели. Нуждая се единствено от естествена светлина, фотоапарат и поляризиращ филтър. Хубаво е да имаш достатъчно голяма разделителна способност за редакция, изрязване или, разбира се, печат. Няма да крия, правил съм хиляди крайпътни кадри с iPhone дълги години. Напоследък ги преглеждам и ми се иска да бяха с по-добро качество.

Най-значимите вдъхновения отвъд автомобилите? Някои от хроникьорите на американския живот от ХХ век като Lee Friedlander и William Eggleston. Те са способни да улавят ежедневни случки и обикновени субекти така, че да изглеждат драматично и специално. Също и Fan Ho, китайски уличен фотограф, който работи в чернобяло и използва сенките като част от своите композиции по наистина ефектен начин. Тези хора са ми повлияли повече, отколкото колите. Струва ми се, че голяма част от автомобилната фотография е прекалено рекламна – нещо, което не ме привлича.

Кой е правилният момент да издадеш книга? Чувствах се готов да го направя още преди две години, но ми трябваше още малко време за нещо друго, разбирайте още някой автомобил. Не осъзнавах какво пропускам или колко усилия ще коства цялата авантюра, но сега всичко си е на мястото. Waiting for the Sun to Come Down е на границата между книга за коли и такава за изкуство, затова мисля, че много хора ще я харесат. Снимам много по поръчка, но тези кадри съм ги правил за себе си. Вълнуват ми и обичам да ги споделям. Струва ми се, че снимките в книгата възнаграждават по-дългото вглеждане заради съществения формат, далеч от екрана на телефон.

Вярвахте ли, че любовта към автомобилите ще Ви доведе дотук? Определено не съм си поставял за цел да издам книга. Просто обичам да снимам коли и съм късметлия от възможността да го правя всеки ден. С времето научаваш нови техники, опитваш различни неща и ако имаш късмет, намираш своята ниша и стил и ги усещаш правилните за теб или поне интересни за продължително изследване. Когато снимам в сенки с висок контраст и експонирам за акценти, изображението не се получава точно такова, каквото го виждам с очите си. Сенките са по-тъмни, а боята е по-ярка и по-отчетлива. Усещането да видиш нещо като изображение на камерата, което е малко по-вълнуващо и драматично, отколкото изглежда с невъоръжено око – това ме удовлетворя, не спирам да преследвам подобен резултат. Ако го правиш достатъчно дълго, тогава може би ще натрупаш архив, който да те вълнува.






Waiting for the Sun to Come Down (твърди корици, 140 страници, Carrara Media) на Kevin McCauley струва 95 лева онлайн тук.