Този Mercedes-Benz 300 SLR Uhlenhaut Coupé струва 270 милиона

Един таен търг на в началото на май чупи серия рекорди. Mercedes-Benz продава една от двете съществуващи сребърни стрели 300 SLR Uhlenhaut Coupé на частен колекционер за 270 милиона лева (135 милиона евро), които ще отидат за създаването на международен фонд за дългосрочни младежки стипендии в сферата на природните науки, екологията и декарбонизацията.

Макар извън публично обявените сделки и търгове на уникални автомобили да е възможно да съществува и по-сериозна директна сделка, продажбата на този забележителен Benz го превръща в най-ценния автомобил в света и един от десетте най-скъпи предмети, разиграни на търг.

Uhlenhaut Coupé всъщност е прякорът на купе адаптацията на състезателния 300 SLR, създаден от пионера на Mercedes-Benz дизайна Rudolf Uhlenhaut. Този феноменално красив спортен шедьовър и емблема на на иновативния 50-арски дизайн и технологичен инженеринг вдига до 290 км/ч, запазен е в перфектно състояние като нов, реставриран е от известния специалист Tony Merrick през 1986 и се появява за продажба за пръв път в историята.

Биографията му е достатъчно интересна, за да онагледи как красивото сребърно купе успява да се пласира близо три пъти по-скъпо от досегашния лидер в класацията на най-скъпо изтъргуваните автомобили – Ferrari 250 GTO от 1962. На върха на своята спортна доминация през 50-те, Mercedes-Benz няма спирачки. Juan Manual Fangio печели шампионата на Формула 1 две години поред (1954 и 1955), а съотборниците му Hans Hermann, Karl Kling и Stirling Moss демонстрират, че са повече от способни да се качат на подиума зад волана на W196.

Състезателният прототип Mercedes-Benz 300 SLR Uhlenhaut-Coupé (W 196 S), 1955 © Mercedes-Benz AG

Постиженията извън Формула 1 също не са никак лоши. Moss пилотира открития 300 SLR в легендартни победи на състезанията Mille Miglia, Targa Florio и RAC Tourist Trophy, преди всичко да приключи с ужасяващата трагедия на Льо Ман през 1955, погубила 83 зрители, ранила стотици и накарала Mercedes-Benz да се отегли от моторните спортове чак до 1989.

Влиянието на един конкретен мъж в развитието на компанията след трагедията от 1955 е повече от осезателно. По онова време Rudolf Uhlenhaut работи като дизайнер и инженер в Шутгарт вече 25 години и ръководи разработките на най-интересните и новаторски сребърни стрели на своята ера като W196 300 SLR. Последният пък се слави като най-пъргавия и конкурентен състезателен Benz на своето време.

Състезателният прототип Mercedes-Benz 300 SLR Uhlenhaut-Coupé (W 196 S), 1955 © Mercedes-Benz AG

Макар чисто визуално да напомня на други два автомобила на Uhlenhaut (победителят от Льо Ман през 1952 W194 и 300 SL Gullwing), 300 SLR дължи най-много именно на W196. Шасито на открития открития 300 SLR е конфигурирано така, че да позволи добавянето на на две седалки, а явното намерение да участва в надпревари за издръжливост си личи по добавянето на фарове и по-големия литраж на двигателя.

Оттеглянето на Mercedes-Benz от моторните спортове след трагедията на Льо Ман обаче променя и ролята на Uhlenhaut, който се съсредоточава върху автомобилите за серийно производство. За щастие, роденият в Англия дизайнер и инженер продължава да се занимава и със състезателни разработки, но нито една от тях не се включва в състезание. Такава е и съдбата на въпросния 300 SLR. Базираните на W196 и почти готови негови две шасита трябва да участват в Carrera Panamericana, но вместо да отидат за скрап се превръщат в един от двата прототипа 300 SLR Uhlenhaut Coupé. Неочакваното оттегляне на Mercedes-Benz от моторните спортове ликвидира плановете за серийно производство и така мъртвороденият проект за най-издръжливата състезателна кола е трансформиран в най-великия прототип на масов автомобил в историята.

Състезателният прототип Mercedes-Benz 300 SLR Uhlenhaut-Coupé (W 196 S), 1955 © Mercedes-Benz AG

Голяма част от технологиите и дизайн елементите на на състезателните му предшественици са запазени и в купето на Uhlenhaut. Освен вдигащите се нагоре gullwing врати, които изискват шофьорът да се влиза в купето като пилот, педалът на газта също е облицован с кожа, за да се намали приплъзването на крака по време на шофиране. Отоплението идва директно от двигателя, а големият резервоар за гориво изпълва целия багажник, сгушен между две резервни гуми. 300 SLR Uhlenhaut Coupé тежи само 998 килограма – невероятно постижение, което се дължи на свръхлекия магнезиев материал Elektron в каросерията.

Освен изключително мощен, предвиденият за състезания двигател на автомобила не е обезшумен, което уврежда слуха и на самия Uhlenhaut. Защо? Не за друго, а защото Uhlenhaut използва единия от двата прототипа за своя служебна кола и я шофира редовно, особено когато закъснява за среща и трябва да я натисне сериозно на магистралата, за да изминава (поне според легендата) 230-те километра между Мюнхен и Щитгарт за по-малко от час.

Rudolf Uhlenhaut със служебния си автомобил, конструиран на базара на спортния Mercedes-Benz 300 SLR (W 196 S), 1955 © Mercedes-Benz AG
1955 Mercedes-Benz 300 SLR Uhlenhaut Coupé © Mercedes-Benz AG
1955 Mercedes-Benz 300 SLR Uhlenhaut Coupé © Mercedes-Benz AG
1955 Mercedes-Benz 300 SLR Uhlenhaut Coupé © Mercedes-Benz AG

Повече за търга на Sotheby’s и великолепния Mercedes-Benz 300 SLR Uhlenhaut Coupé има тук.