Освен харизматичен, безразсъдно смел, весел, стряскащо самоироничен и много решителен, архиврагът на Владимир Путин е голям шегаджия. Дотолкова, че документалният филм за отравянето му със смъртоносния нервнопаралитичен агент новичок в Русия през 2020 бързо се превръща от вълнуващ шпионски трилър в почти абсурдистка комедия.
Но как? В един от най-необикновените епизоди от Навални, популярният руски опозиционер решава да позвъни на своите отровители и да ги попита защо се опитва да го убият. Надеждите му за сериозна ответна реакция и някой изпуснат бисер не са големи, а и егото му е прекалено голямо, за да не ги застреля с името си още в първото изречение. Разбираемо, Навални удря джакпота като се прави на висш чиновник от тайните служби и успява да разпита един от химиците за неуспешното покушение.
За изненада на целият му екип, клетият (и оттогава безследно изчезнал, а и вероятно вече убит) учен разказва подробно и леко притеснен как, къде и дори с каква доза е отровен опозиционният критик, а също и защо по дрехите и тялото му не са открити следи от новичок. Изведнъж, шпионският трилър за едно политическо отравяне, превърнал се в абсурдистка комедия за некомпетентността на една администрация, придобива смразяващ облик. Защото документалният филм на режисьора Daniel Roher не е фикция, а самата истина.
Подобно на Второто освобождение, този стъписващ портрет на руския опозиционер разказва история, която трябва да се чуе. Макар голяма част от фактите в нея да са широко известни, Roher прави достатъчно лични интервюта с Навални и успява да създаде стегнат портрет на събитията около неговото отравяне, възстановяването в Германия и завръщането му у дома, когато е арестуван още на летището в Москва.
Вместо да задълбочи сериозно в миналото и възхода на Навални, Roher минава почти транзит около въпроса за участието му в прословутия руски марш преди десетина години рамо до рамо с крайни националисти и расисти. За Алексѐй Анато̀лиевич, целта (свалянето на режима на Путин) оправдава средствата, а най-силното му оръжие са YouTube разследванията на корумпирани политици и нарастващата му популярност.
В един момент Навални започва да си мисли, че колкото по-известне става, толкова по-малко вероятно е да го убият. Очевидно греши (почти) фатално. Настоящият цар на Кремъл видимо е изключително бесен от способността на Навални да използва социалните мрежи и да провокира многохилядни протести във всички части на Русия, но най-голямата обида е как не просто успява да оцелее в опита за покушение, а и да унижи цялата администрация и тайни служби на руската федерация.
Скритата звезда на филма обаче в българският разследващ журналист Христо Грозев (симпатичен български нърд с лаптоп по думите на Навални) – благият и обсебен от данни изпълнителен директор на Bellingcat, който успява да навърже общите звена от всички списъци на пасажери, паспортни данни, телефонни разговори и данни за пътуване (всяко дигитално действие и дори поглед към мобилния екран оставят следи) в работеща хипотеза и да идентифицира убийците на ФСБ.
Уви, както се досещате или вероятно знаете, този шпионски трилър няма щастлив край. Поне засега. След ареста си на летището в Москва и изпращането си в трудова колония, Навални е осъден на още девет години по скалъпени обвинения за измама. Политиката и параноята на един гибелен режим често пъти са по-силни от такива прояви на безгранична смелост, а инвазията в Украйна работи добре за забравянето на случая и още по-голямото засилване на тоталитарния режим и забраната за протести в страната. Навални е повече от предупреждение какво може да се случи на активист, дръзнал да застане срещу морално деградирал, параноичен, прояден от корупция и готов на всичко деспотичен режим. Навални е призив да не се обръщаме встрани.
Навални е в затвора и HBO Max.
