Photo Elysée се сдобива със стотина фотографии, уловили интимния свят на Pablo Picasso между 1956 и 1973. Швейцарският музей на фотографията в Лозана получава дарение от частен колекционер на покойния американски военен фотограф David Douglas Duncan, който се сприятелява с испанския художник след една абсолютно неслучайна среща в Кан.
Легендата гласи как Duncan звъни на вратата на вилата на Picasso в Кан през 1956 с надеждата да му се отдаде шанс да поснима прочутия испански художник. По онова време, Picasso е един от най-сниманите артисти в света и едва ли му се занимава с поредния опортюнист на вратата. За добро или зло, последната му съпруга Jacqueline Roque кани Duncan да влезе, за да завари киснещия се във ваната гений Picassо. Необичайната им запознанство прераства в 17-годишно приятелство, продължило до смъртта на художника през 1973.
Duncan снима Picasso с поръчкова Leica M3D с изключително тих обектив, за да не притеснява Picasso докато рисува и забавлява своите приятели. Макар да е сниман многократно от най-великите фотографи на своето време като Man Ray, Brassaï, Lee Miller, Willy Ronis, Robert Doisneau, Robert Capa, Dora Maar и Henri Cartier-Bresson, испанецът се сприятелява именно с Duncan.
Или Ismael, както го нарича, без да пояснява защо. Военният фотограф е особено интересен случай, защото има опит с отразяването на въоръжени конфликти и войни, а не с художници. Не бях артист, нито пък разбирах от история на изкуството. Бях просто човек, когото Picasso харесваше, онзи с фотоапарата, нищо повече. Бяхме двама обикновени мъже. Не бях професионален артист и именно това се харесваше на Picasso.
Макар Duncan да не говори френски, а Picasso да не обелва и дума на английски, двамата се разбират на пещерен испански. Когато гостувах в дома му, почти не говорех. Езиковата бариера обаче не ги спира да станат близки приятели. Picasso е впечатлен от kirava на Duncan да снима ужасии и го допуска до най-съкровенните творчески моменти и създаването на шедьоврите от втората половина на своя живот.
Освен това, Picasso използва Duncan и за да се осведомява какво се случва по света, тъй като грандизоната му слава го подтиква да не излиза много често от дома си, за да избягва прекомерното внимание на околнитие. Именно архивът на Duncan позволява да надникнем без прегради в личния свят на Picasso.
Californie, Кан, септември 1960 © Gjon Mili/Succession Picasso 2022
Повече информация за архива на David Douglas Duncan с Pablo Picasso и швейцарския музей Photo Elysée има тук.
