Всеки интернет активен човек с достатъчно време онлайн в живота се е сблъсквал със #SENDNUDES – красноречивата хаштаг фраза, превърнала се от обикновена молба за интернет споделяне на голи снимки в могъщо мийм, за да достигне и до едноименната красива монография на Mendo с еротична фотография от женска гледна точка.
Колаборацията на холандската книжарница и издателство с креативния директор и филмов режисьор Iman Whitfield (мадамата с чаровното вирално филмче LoveStories) представя непринудените интимни сесии на млади вълнуващи фотографи от цял свят, които почитат разнообразието и увереността в жените на 21 век.
Ляво: Хонолулу, Хавай, САЩ © Mason Rose/ Дясно: Бора Бора, Френска Полинезия © Kim Akrich
Как попаднахте в екипа зад книгата и коя беше основната причина, която ви привлече да участвате в създаването на #SENDNUDES? MENDO измислиха концепцията за албума. Един ден говорих по телефона с моя приятел Gunifort (един от собствениците на MENDO) и обсъждахме идеи за бъдещи книги. Той сподели за проекта #SENDNUDES и как ще бъде много щастлив, ако може да ме включи като куратор, защото имаше нужда още един чифт очи да прегледа всичките голи серии. Мигновено ме привлече, защото съм израснала в семейство с много либерално отношение към голотата, но без да я насърчава излишно. Израснала съм с невероятни фотографии и абстрактни картини, за които майка ми е позирала като по-млада. Този опит и възпитание са ми позволили да нямам излишни скрупули и проблеми с голотата, особено сравнение с моето обкръжение. Освен това, винаги съм мечтала да направя моя собствена книга. Затова предложението на MENDO бе като абсолютно неустоимо.
Лос Анджелис, Калифорния, САЩ © Andrew Kuykendall
Как селектирахме фотографите за проекта и кой бе водещият критерий зад подбора и селекцията на самите кадри? Mikel van den Boogaard е редакционният координатор на проекта, който прерови целия интернет, за да открие всички знайни и незнайни еротични фотографи. След това заедно прегледахме всички снимки. Самото селектиране бе труден и много интересен процес. В един момент почваш да си мислиш буквално кой си ти, че да решаваш дали тези жени са достатъчно красиви, за да останат във финалната селекция и да попаднат в книгата. Започнах да ценя още по-високо всички жени, които имат куража да позират по този начин.
Ляво: Амстердам, Холандия © Romy Elisabeth Jansen/ Дясно: Ню Йорк, САЩ © Tony Ellis
В крайна сметка, селекцията бе много интуитивна. Предпочитам снимки, които изглежда естествено, без прекалено много позиране и разбира се нищо, което изглежда и една идея по-насилено. За всеки кадър ми е важно да усещам, че жените, които позират, се наслаждават на процеса също толкова много, колкото фотографа докато почита женското тяло с красива снимка.
Лос Анджелис, САЩ © Sal Moriarty
Смятате ли, че живеем в златните години на ексхибиционизма и ако да, защо? хаха, много забавно определение. Така като казвате, май наистина сме в такъв период. Мисля, че ексхибиционизмът присъства във всяка една епоха, досущ като актовата фотография и изобразително изкуство и въобще всеки формат, посветен на споделянето на красотата на голото тяло. Голямата разлика сега обаче е, че понастоящем всичко съществува онлайн. Всички участваме в това социално оценъчна система, което ти дава точки под формата на харесвания ако споделяш красив или най-вече разсъблечен или дори гол кадър на самия себе си. За някои хора това се превръща в много сериозна страст – да не спираш да споделяш свои снимки по подобен екхибиционистичен начин. Този феномен е едновременно интересен и доста страшен.
Есекс, Великобритания © Brian Rolfe
Мисля, че е страхотно как света става по-либерален и приемлив към голотата. Човешкото тяло е просто тяло, красиво е, всеки от нас го има. Но от друга страна трябва да се запитаме защо сме ексхибицинисти? Какво печелим от това? За чий поглед е предназначено? Ако е само за собствено самочувствие и валидация, дали не е по-добре да ги открием вътре в себе си, отколкото онлайн? Така че, да, наистина е златна епоха за ексхибиционизма, но няма да се изненадам, ако станем свидели на повратна точка.
Амстердам, Холандия © Romy Elisabeth Jansen
Казвате, че се очаровате от нещата, които правят хората автентични. Бихте ли определели какво е автентично в съвременната еротика и къде го откривате в жените от #SENDNUDES? Лично за мен, една снимка е интересна, ако изглежда като спонтанен поглед и документ за истински и непринуден момент. Фрагмент от нечий ежедневен живот. Същото се отнася и за еротиката. Предпочитам сесии, които изглеждат спонтанни и искрени, дори и да са режисирани по определен начин – повечето кадри в #SENDNUDES са именно такива. Личи си как жените в книгата се чувстват комфортно и представят истинската си неподправена същност.
Ляво: Корицата на #SENDNUDES на MENDO и teNeues – Лос Анджелис, Калифорния, САЩ, © Andrew Kuykendall/ Дясно: Сидни, Австралия © Alexander Tull
#SENDNUDES (твърди корици, 224 страници, 200 фотографии, Teneues/Mendo) струва 100 лева в онлайн магазините на Teneues и Mendo.
