
Андон Георгиев и Велимир Бъчев са прекарали цялото си съзнателно познанство на едно и също място. Макар и различни като маниери, език на тялото и (брадясали) лица, двамата основатели на Mental Syndicate споделят много лежерна харизма, която им позволява да си довършват един друг изреченията и да изглеждат като хора, които могат да работят заедно без особени проблеми. Общите им занимания започват в софийските заведения на Happy, където Бъчев работи като барман и бариста, а Георгиев се издига до регионален суши майстор за столицата. След първоначалното разминаване се заприказват случайно и осъзнават, че имат сходни интереси и виждания за живота и стават близки приятели от самосебе си.
Осем години по-късно, двамата са готови да се посветят изцяло на собствената си марка. Mental Syndicate стартира преди петилетка с много ентусиазъм и една престилка за баристи, родена от общата им страст към денима и занаятчийството и едно събитие. По онова време Бъчев е решил да участва в първото неформално състезание за баристи в страната и иска да отиде не само с по-представителна, но и с по-практична престилка. Както често се случва в подобни ситуации, безуспешното му търсене го провокира да се насочи именно към първите проби за подобен продукт за професионалисти. Беше много парадоксално, защото Вели се появи един ден, удари ме през ръката и каза: измислих го, ще правим престилки.

Някакъв допир до дрехи и предишен опит с дизайн? Велимир: Майка ми е шивач. Допирът ни с модата е, че обичаме да си купуваме дрехи (смее). Иначе още като тийнейджър я молех да ми шие дънки по мой модел, защото карах блейдове и ми трябваха по-широки панталони. Поне десетилетие не се бях занимавал с подобни неща до старта на престилките, който сякаш ме върна към корените.
Имахте ли общи планове отпреди състезанието на Вели или стана абсолютно спонтанно? Велимир: Андон много обича да ходи по изоставени места. Заедно обикаляхме по такива през пролетта и лятото на 2014 и имахме някакво вътрешно усещане, че ще направим нещо заедно, но нямахме идея какво ще бъде то. Андон: Интересувам се от продуктов и интериорен дизайн и винаги съм му говорил за такива неща. Мисля, че съвкупността от разговорите и сходните ни интереси помогнаха Mental Syndicatе да се роди съвсем естествено и абсолютно непринудено.
И какво се случи в началото? Андон: Провал (смее се). Велимир: Не, не, не, не беше провал. Започваш по класическия начин – правиш мостра, веднъж, два пъти, подобряваш и докато стане.

Как въобще знаехте откъде да започнете и какво точно да правите? Андон: Проба и грешка. Велимир: И много работа у дома, защото преди живеехме заедно и си бачкахме от вкъщи.
Кое бе най-трудното в началото? Андон: Да открием правилните материали и техники. Когато не си професионалист и почваш нещо напълно непознато, търсиш, гледаш, пробваш, учиш се, мислиш го. Става, не става, пак и пак, докато накрая стане.
Колко време продължи този процес на проба и грешка и какво научихте от него? Андон: Може би около година, с повече грешки. След първите 12 месеца започнахме да имаме малко по-сериозен поглед върху нещата и да знаем как трябва да се случват. Намерихме връзки с хора, от които можем да си набавяваме материали. Почнахме да мислим как да подобрим всяко едно нещо. И до ден днешен е така, искаме всяко ново нещо да е по-добро от предишното, затова изпробваме нови техники, нови материали и по-устойчиви, по-здрави и по-готини платове. Велимир: Те грешките продължават и до днес, защото това е пътят на новите продукти – мислим, правим, бъркаме, поправяме и докато стане. Андон: Процесът проба-грешка не приключва никога, когато става въпрос за дизайн.

Как сте си разпределили задачите? Андон: Когато някой от нас има вдъхновение за нов продукт, винаги го обсъждаме помежду си, за да преценим дали и как може да стане. Чертаем груба скица и почваме да чистим нещата, които не са нереалистични или просто не се получават. Правим прототип и на втора-трета корекция вече имаме краен продукт. Реално е доста дълъг процес. Така и трябва. Няма как да направиш супер бързо нещо готино.
Кои са първите ви големи клиенти? Велимир: Ракета ракия бар. Те са първите, които ни подадоха ръка и помогнаха да стартираме с първата си истинска поръчка. Не се познавахме преди това, видяха ме на едно изложение, където си бачках като бариста зад щанда с първата и единствена престилка, която имахме, но съвсем целенасочено си бях взел тефтера и мострите, за всеки случай. Дойдоха впечатлени, почнаха да ме разпитват, обясних им за какво става въпрос и през цялото време ми звучеше много нереално, че някой въобще се интересува. Андон: Разработихме модела за техните сервитьори. Сложна е за изработка, но пък им помага да си вършат работата. Изкефиха се супер много на крайния резултат тогава, пожелаха ни успех и казаха, че сме супер готини и винаги ще ни подкрепят. Ники и Пепи са много готини пичове, а Ракета бе и продължава да е любимото ми заведение в София. Благодарение на тях успяхме да излезем пред по-голяма аудитория. Велимир: И до ден днешен са ни клиенти и приятели, продължаваме да работим заедно с Ракета, Космос, Фабрика Дъга и Спутник. Всеки клиент ни е скъп, защото влагаме цялата си енергия във всеки продукт, независимо дали е купен онлайн или поръчан в ателието, все едно изпращаме едно позитивно послание с него.
Какво ви вдъхновява най-много? Велимир: Всеки наш продукт трябва да е полезен. Ако говорим за престилките, аз се ръководя главно от работата зад бара, от която разбирам и мога да вкарам някакви практически неща. Андон пък е от страната на готвачите и неслучайно измисли роловете за ножове като концепция и форма. Аз не разбирам нищо от това. Не помня какво ни вдъхнови за раниците. Първо се появиха престилките, а след това започнахме да правим ролове, защото цялата ни първоначална концепция бе посветена на продукти от суров деним за професионалисти по индивидуална поръчка.

Bespoke ателие за престилки. Велимир: Да, но се случи така, че ги харесаха повече хора и трябваше да започнем да ги произвеждаме в повече бройки. Така идеята зад Mental Syndicate започна да еволюира към професионални продукти със собствен характер, които да изглеждат добре, освен да са строго функционални. Разбира се, не сме единствени в света, има и други готини марки. Андон: Макар да бяха професионално насочени (част от тях все още са), идеята бе да улеснят процеса на работа на хората и да карат хората да се усмихват.
Утилитарна работа. Велимир: Буквално. Думата utility е основополагаща за нашия стил. Андон: Самият ресторантьорски бранш е достатъчно натоварващ за заетите в него. Искахме да им доставим малко готино настроение, докато си вършат работата. Но и да им бъде удобно, което също спомага за настроението. Когато нещо ти пречи, може и да не обърнеш внимание. Когато нещо ти помага с добре премерена функционалност и добър вид, почваш да работиш с още по-голям кеф. С разрастване на марката и повишаването на интереса към нея обаче ни стана ясно, че трябва да излезем от чисто професионалната насоченост. Така дойде идеята да правим раници и аксесоари за хора извън бранша. Велимир: Искахме да навлезем и в градската среда, защото сме част и от нея.
Колко време блъскахте у дома преди да решите да отворите деним-еспресо ателие и магазин? Андон: На последното издание на София диша през 2016 ни разпитваха много къде могат да ни видят и двамата решихме, че това е правилната посока – собствено място за работа и срещи с клиенти. Велимир: Преди това бяхме като амбулантни търговци с ранички, пълни с по пет модела престилки и мостри. Обикаляхме по кафета и обяснявахме какво правим. Беше малко несериозно. Андон: Но весело. Велимир: Явно са ни виждали, че сме много ентусиазирани и ни взимаха насериозно. Андон: Мария от Фабрика Дъга, която е наш клиент, ни доведе на това място. Харесахме го преди малко повече от две години, влязохме да го оправим и отворихме през февруари 2018.

Много лесно звучи всичко. Кои са най-големите проблеми за последните пет години, с които е трябвало да се справите? Андон: Липсата на свободно време. Когато си отдаден, не обръщаш прекалено внимание, че си ангажиран постоянно не само физически, но и психически. Имало е страшно много лишения от свободно време, сън и почивка, за да работим. Случвало се е да работим по 12 часа в ресторанта и след това още шест у дома.
Сега по-нормално ли е работното време? Андон: Ами не. Има лишения, трябва да си фокусиран изцяло и нямаш право да се отпускаш. Животът си върви, водата си тече и трябва да я използваме по предназначение, за да не стане като в Перник.
Мислите ли излизане навън? Велимир: От доста време. И сега онлайн магазинът обслужва поръчки от цял свят, а и в ателието идват много чужденци и туристи. Основният виновник да продаваме навън обаче е третият ни съдружник Борис Етов, който се присъедини малко по-късно към нас. Появи се в правилния момент, защото двамата с Андон бяхме в застой. Най-значимата поръчка за голяма компания е една серия раници за La Marzocco – една от трите най-големи марки за ръчно изработени еспресо машини в малки серии. Успяхме да стигнем до тях, запознахме ги с продукта на живо, изкефиха се и направо си поръчаха.

Сърбят ли ви ръцете за дрехи? Велимир: Боби измисли идеята за куртките за готвачи. Много често ни питат дали ще почнем да правим джинси.
Какво отговаряте? В.Б.: Не. А.Г.: Предпочитаме да си следваме концепцията и да надграждаме базата, без да губим връзка със своите корени. Дрехите са много готино и по-голямо поле за изява, но са коренно различни от основите на нашата марка.
Искате ли да ни запознаете с новата колекция? А.Г.: Решихме да отбележим петата годишнина на марката с римейк на модели, които са емблематични за Mental Syndicate. Ограничената колекция се състои от пет модела по пет бройки всеки (ясно защо), които няма да бъдат повторени. Всеки един от тях е направен от два вида плат – selvedge деним в различни цветове и текстури и брезент от едно старо автентично платнище за военен вагон, който сме използвали в началото, но запазихме количество от него и решихме да го вкараме сега. Има репродукция на първата ни дамска раница, която е от selvedge деним и кожа. В.Б.: Лаптоп калъфът ни е първа стъпка в изцяло нова посока, в която искаме да се пробваме – продукт в продукта или модуларни системи с ципове. Хем яко, хем добре изглеждащо, хем функционално. А.Г.: Направихме и един дамски дневен карго сак, който е много здрав. В.Б.: Четвъртият продукт е една градска раница, миксирана с препратки към планината. Оригиналният модел е изцяло за града, но сега сме го направили полезен и за тогава, когато пътуваш. А.Г.: Най-успешният ни модел раница, който правим и до днес. Естествено, има го и най-емблематичния ни продукт. Марката стартира с десет броя престилки, във всяка от които има скрит пришит жетон от изоставения (и вече съборен – бел.ред.) жп завод. Сега сме скрили нещо друго – пломба за жп вагон със сериен номер от несъществуващия кожарски завод Леда. В.Б.: Тази престилка е наистина емблематична и предназначена специално за баристи. Връщаме се обратно към корените.

Mental Syndicate е в София на ул. Три Уши 1 и онлайн тук. Колекцията за петата годишнина на марката е достъпна на място в магазина и онлайн от четвъртък, 19 декември. Повече информация за представянето и лекото парти със сет на Любо Урсини същия ден след 17:00 има тук.