Терминатор: Мрачна съдба – уморените коне ги убиват… или?

I’m old, not obsolete… Oh, wait: Arnold Schwarzenegger в Терминатор: Мрачна съдба

Гледането на новия Терминатор е особено изживяване за истинските фенове на този филмов франчайз. Особено за членовете на онова поколение сред тях (като мен самия), които приемат оригиналния Терминатор от 1984 за един от трите си най-любими филми въобще, помнят Терминатор 2: Страшният съд от 1991 като първото си кино преживяване и все още не са забравили златните години на VHS истерията от 90-те и прелестния БГ дублаж на един глас.

35 години след началото на тази мания, нещата не звучат много по-различно. Blu–ray изданията позволяват истинско ровене в общо взето безполезна тривия за създаването на филмите и тяхната история и други подобни пороци, способни да провокират размисли за бъдещето на взаимоотношенията дори и с най-близките. А историята не е никак лоша. Същинският кино дебют на все още напълно неизвестния по онова време James Cameron се случва през далечната 1984 с второразреден филм с ограничен бюджет и многобройни чудеса от храброст, който обаче се превръща в един от хитове на десетилетието и го изстрелва в първите редици на режисьорския елит, давайки му възможност да работи върху куп култови заглавия като Пришълците и Бездната.

Arnold Schwarzenegger като злия Терминатор (1984) …

Историята на Терминатор е проста, но революционна за времето си. В близкото бъдеще, изкуственият интелект Skynet се обръща срещу своите създатели и спретва Страшен съд на цялото човечество. Оцелелите създават Съпротивата и успяват да обърнат нещата в своя полза, предвождани от енигматичния си лидер John Connor. Skynet обаче е умно копеле и няма как да не изпрати злия терминатор (Arnold Schwarzenegger) назад във времето, за да ликвидира неговата майка Sarah Connor (Linda Hamilton) и така да спре човешкото въстанието още в зародиш, в пряк и преносен смисъл. Изкривеното разбиране на Skynet за философския въпрос дали бихте убили бебето Hitler обаче не се реализира съвсем по-план, а Терминатор остава в историята като великанското постижение на екипа и със страхотна актьорска игра.

… и като добрия в Терминатор 2: Страшният съд

Продължението на култовата класика през 1991 позволява на Cameron да развие и разшири идеите си за пътуване във времето и липса на предначертаност. Основната разлика (освен обръщането на ролята на Arnold) е, че Терминатор 2: Страшният съд разполага с всичко, което му липсва седем години по-рано – огромен бюджет, революционни специални ефекти, музика, саундтрак и още повече култови реплики и сцени. Дотук добре, а много биха казали дори достатъчно. Красноречивият финал на тази съвършена двойка (особено с неизползваните кадри, включени в специалното издание) обаче не спира постоянно препускащата филмова индустрия да се задъхва от желание за нещо ново (да се чете като изцеждане на незапознатите млади поколения).

В годините между 1991 и 2019 се появяват още няколко амбициозни продължения и спин-оф сериал, но дори тези с Arnie начело пропадат в бездната на посредствеността. Дъното е Терминатор 3: Бунт на машините, създаден изцяло с идеята правим всичко, плащаме 30 милиона на Arnold, слагаме PG-13 и не си даваме много зор за останалия кастинг, читав сценарий и други важни неща. Резултатът: бледо копие на една легенда. Терминатор: Спасение на McG дава сериозна заявка за това какво може да бъде (футуристичен, мрачен и сериозен), но потенциалът му е пропилян от кофти реплики, слаб монтаж и плосък John Connor (Christian Bale).

След два поредни и безответни автогола, всеки би помислил, че родилните мъки трябва ще бъдат прекратени. Уви, имаме и Терминатор: Генисис от 2015, който е пълен леш. Ниският рейтинг на прекратения още след втори сезон, но иначе обещаващ ТВ сериал Терминатор: Хрониките на Сара Конър обаче налива още масло в огъня на критиците, които отчитат липсата на Cameron-овата тяга в оригиналния франчайз. Краткото въодушевление покрай завръщането му в новия епизодкато продуцент и супервизьор на режисьора Tim Miller (Дедпул) обаче е пресечено от скептиците, напомнящи катастрофалната маркетинг кампания на зверския провал Генисис, дело на същия този визионер James Cameron.

Влизам в клуба целия във Fred Perry: Arnold Schwarzenegger и Linda Hamilton в Терминатор: Мрачна съдба

Причините за положителни очаквания и нетърпение обаче не са никак малко. Тази за предходното подробно изложение обаче е само една. Терминатор: Мрачна съдба е директно продължение на втората част. Рейтингът отново е R. Linda Hamilton отново е в ролята на Sarah Connor, Аrnold си е Arnold, има и свежа кръв в лицата на Mackenzie Davis (Блейд Рънър 2049), Gabriel Luna и Natalia Reyes. И ако това не е достатъчно, блудният син Edward Furlong също е вътрe. Историята започва през 1998. Денят на страшния съд е предотвратен, CGI версии на Sarah и John пият текили на плажа и се радват на светлото спокойно бъдеще, което ги очаква. Разбира се, триковете от оригиналната фабула на франчайза с разминаващите се времеви линии и пътуването във времето ги изправят отново срещу CGI Arnold в ролята на злия терминатор – бъдещият лидер на съпротивата е ликвидиран, а горката майка остава в ступор и мъка.  

Sarah Connor (Linda Hamilton) и Дъ Търминейтър (Arnold Schwarzenegger се подготвят да свършат цялата черна работа

Независимо дали завръщането (и бързо елиминиране) на Furlong още в началото е обикновен маркетингов трик, неговата повява е риск и крачка в неизвестното, а не рециклиране на стари идеи. Оттук нататък обаче филмът започва да разочарова с навлизането в същата добре позната схема за добрия и лошия терминатор назад във времето и неизбежните асоциации, че това нещо вече сте го гледали поне няколко пъти. Подобно на първите два Терминатор-а, Schwarzenegger и Hamilton продължават да носят историята на гърба си, Davis се справя страхотно в ролята на изстрадал, но физически подобрен войник (с директно намигане към класиката Универсален войник), натоварен да защитава бъдещия лидер на Съпротивата (Natalia Reyes).

Rev 9 (Gabriel Luna) си има страхотен личен асистент вкъщи

Неубедителната роля на колумбийската актриса е на второ място в класацията за сгрешен кастинг след Emilia Clаrke в Генисис. Там някъде е и новият зъл терминатор (Gabriel Luna) и неговите реплики, които го карат да изглежда по-скоро комичен, отколкото страшен образ, на светлинни години от студения поглед и методична агресия на Robert Patrick като Т-1000 в Терминатор 2. Дупките в сценария са компенсирани отчасти от бързото темпо и динамика, а цялото действие, каскади и зрелище са извън контрол в добрия смисъл. Преобладаващите в третото и четвърто действие на филма нощни сцени обаче са прекалено тъмни и трудно различими, за да предизвикат търсения ефект. Оригиналната музика на Junkie XL ги запълва добре, но няма особено голям принос към цялостното настроение.

Say hello to my little friend! Arnold Schwarzenegger в Терминатор: Мрачна съдба

В личната класация на своя собствен франчайз, Терминатор: Мрачна съдба е като Силата се пробужда за Междузвездни войни нов филм със стари идеи. Типичното за подобни високобюджетни поредици старание да се угоди на феновете е ясно забележимо, а това да се добавят нови – също. 128-минутната заявка за нещо наистина интересно зависи само от резултатите в боксофиса. Феновете искат още мрачно и нихилистично бъдеще, още по-грандиозни битки между хора и машини и, разбира се, още Arnold. Въпреки че е 72, грубaта австрийска челюст и механично говорене на тази екшън легенда продължава да носи онази филмова свежест, от която подобно заглавие има нужда. Hasta La Vista или I’ll be back? Последният Терминатор не дава еднозначен отговор.

Терминатор: Мрачна съдба е в кината.