Когато са изморени след многочасов ретуш пред екрана, много приятели-графични дизайнери се оплакват от досадния навик да коригират поне на око градски нередности, счупени плочки, висящи кабели и криви линии.
Мариян Атанасов действа още по-кардинално. Когато не търси съвършена симетрия в извънградски и градски пейзажи на Берлин, Истанбул и Мароко, българският дизайнер и фотограф се забавлява с широкомащабна игра със социалистическа архитектура. Последният му сюрреалистичен проект Urban Tetris размества фрагменти от столичните панелни блокове в огромна игра на архитектурен Тетрис, преиначаващ познатия силует на високите софийски жилищни сгради в привидно абстрактни форми на чист фон, без дървета, облаци, жици, стълбове, антени и всичко останало.
Разбира се, климатиците и прането са оставени непокътнати. Първоначалното изрязване на обеми от този източноевропейски феномен е последвано от пренареждане и разполагането им в перспектива, сякаш се реят и са готови да запълнят бездната на нашето следизборно отчаяние наличните ниши във високите блокове по подобие на прословутата компютърна игра на Алексей Пажитнов и Дмитрий Павловски.
Според Behance сте базиран в Париж, щата Тексас. С какво се занимавате? Хах, живея и работя в София като Ui/Ux дизайнер, местоположението в Behance идва от филма на Wim Wenders, а фотографията е само хоби, за което намирам все по-малко време.
Вашите любими квартали за градски тетрис и защо? Толстой и Надежда и най-вече Дружба, защото има доста материал там.
Ако соц архитектурата е идеална за Тетрис, то коя ретро игра отива най-много на брутализма? Може би Castlevania.
Три културни, естетски, дизайн и въобще красиви неща, които трябва да консумираме в момента? Като цяло трябва да следим как технологиите изменят и развиват изкуството и как то самото ги променя. Иначе препоръчвам скандинавско, иранско и корейско кино, а също и анадолски рок. В момента има страшно много артисти, които семплират турска психиделична група от 60-те, 70-те и 80-те.
