Редовните събеседници на Благой Д. Иванов познават болката от неговото смазващо ерудирано мнение и критично мислене за нещата, от които разбира. Не че обича да се изтъква, дори напротив – приятелските разговори за кино, литература, музика, секс и порно се случват непринудено и с голяма лекота на фона на верижни цигари, големи бири, малки водки и възпитанието на човек, който не е загубил любопитството си към писането и съвременната попкултура вече повече от две десетилетия.
Независимо дали пердаши жанрова проза, опустошава (БГ) филм с колегите от Операция Кино или редактира книги в дневната си работа за Ciela, Иванов не спира да човърка по-мрачните, провокативни и нарушаващи табутата теми и сюжети. Третата му собствена книга като писател не е изключение. Собственикът на завидна колекция от ранчо ризи не спира да флиртува с чистия ужас и в Седем градски гряха – хорър комикс с градски истории за греха, илюстрирани от Петър Станимиров (списание Дъга, 90-тарските БГ корици на Stephen King и Dean Koontz и какво ли още не в последните години).
Двете имена на корицата са достатъчно добър знак за сериозен трактат върху макабреното очарование на грехопадението и още един повод да разпитаме писателя Иванов за постоянната смяна на литературни жанрове и формати, дисциплината на стегнатите изречения, библейските митове като легенди и нездравословния флирт с пороците.
Хващам те малко след Comic Con Bulgaria. Как приеха книгата и кое е най-странното и интересно нещо, което ти се случи там? Най-култовото нещо, поне за мен, беше срещата ми с второразредния актьор Sam J. Jones. Разказах му как като малък блъсках по тенджерите на майка ми, имитирайки барабаните на Roger Taylor от The Queen, докато гледах Флаш Гордън, а той се съсипа от смях. Знам, че е нередно, но в детството си умирах за тоя безобразно тъп филм и за саундтрака му (второто не е нередно всъщност – саундтракът е велик и днес). Самият ивент беше супер, макар че косплейърите ми идват в повече. Най-приятното беше начинът, по който приеха комикса – имаше хора, които си го взеха в събота, а в неделя специално дойдоха, за да ми кажат, че страшно са му се изкефили. Това ми дава надежда, че целият труд в последните две години има смисъл.
Защо толкова често сменяш форматите? Haкратко, защото вдъхновението не пита. Истината е, че не беше целенасочено, така се случи просто. Със сигурност обаче идеята да експериментирам с форматите ми подейства като допълнителен стимул. Добрите, лошите и грозните беше сборник с кинокритика, Трансформации – сборник с жанрови разкази, а Седем градски гряха е сборник с кратки комиксови новели… което неизбежно извиква въпроса: каква нова посока ще диря с четвъртата ми книга? Кой знае. Ако такава успея да реализирам, обещавам пак да е нещо различно, макар да не съм напълно сигурен за съдържанието. Гарантирам, че няма да е езотерика.
Как започна Седем градски гряха? Разкажи повече за вдъхновението зад историите. От години си мечтая да работя по комикс, но едва през късната пролет на 2017 се спрях на конкретен проект. Имам няколко потенциално интересни идеи за графични романи, но съм ги прибрал предпазливо в едно прашно чекмедже нейде назад в съзнанието ми, защото са твърде амбициозни начинания, че да бързам да се заема сега точно с тях… ако изобщо някога се заема. Обаче си мислех, че ако подходя към комиксовата медия с нещо по-кратко, по-фрагментарно, може и да ми се получи. Нещо, което да е на парче, така да се каже.
Митологията и фолклорът винаги са ми били любопитни, така че един ден просто идеята се стовари върху главата ми. Спомням си, че бях на семейно гости в Германия, беше благ и слънчев юнски ден, с нищо не предразполагащ към макабрени настроения, когато отнякъде долетя една покъртително зловеща муза и ми нареди да обединя шепа сюжети под обща тема, а темата да е грехопадението, при това грехопадението в най-екстравагантни и политически некоректни форми.
Има десетки произведения от какви ли не изкуства, които са адаптирали по някакъв начин седемте смъртни гряха, било то в антологии, филми, картини, поезия и дори манга. Само че в България жанровото изкуство е ужасно бедно, да не говорим пък за комиксите, което ме нахъса допълнително и ми даде добра причина да направя нещо, което с удоволствие аз самият бих чел, но което не можех да намеря за четене на роден език.
Как се случи колаборацията с Петър Станимиров? Работният процес беше песен. Бяхме притеснени в началото как ще ни се получи, защото с него сме приятели от над четвърт век, но никога не сме бачкали заедно по нещо с такъв мащаб. Отделно, аз бях напрегнат и защото нямах опит в писането на комиксови сценарии. Оказа се, че всичките ни тревоги са били напразни, защото веднага си паснахме като метод на работа, а и аз с лекота усвоих базисните правила при писането на подобен тип истории. С Петър мислим адски филмово и това ни помогна както при наратива, така и при визуализацията.
На какво се открехнахте взаимно за пръв път? Мисля, че за Петър новото нещо беше обемът. Той е сътворил стотици страници през дългата си и впечатляваща кариера като художник, но май за пръв път направи накуп толкова сериозно количество рисунки, обединени около едно конкретно заглавие. Накрая чак не му се вярваше. При мен пък новото беше усвояването на медията и на базисните й правила, от самата структура на сценариите до това да се спирам повече по отношение на по-обстоятелствения ми изказ. По-просто казано, опитах се да работя с по-семпли изречения и реплики, да съм по-директен и по-динамичен като разказвач.
Какво в седемте смъртни гряха привлича един откровен атеист като теб? Безбожието ми е по-скоро социална позиция. Мисля, следователно не вярвам, нека така да го кажем, но никога не съм пренебрегвал или подценявал проявленията на религията в изкуството. Възприемам Библията като източник на легенди, не на история или на морал. Голяма част от въпросните легенди са по-стари и от юдаизма, и от християнството, но през хилядолетията са оставали някак си релевантни, за добро или лошо. Според мен ако нещо съществува достатъчно дълго, е глупаво да се отрича, защото навярно има някаква функция. Религията е по-скоро емоционално и психологическо плацебо, от което милиони хора, уви, все още имат нужда. Но религията е и неизчерпаем източник на вдъхновение за артисти от всякакъв вид и с всякакъв светоглед, защото им осигурява готови архетипи. При смислен подход архетипите са верни съюзници в творческия процес и ако си внимателен с тях, няма да те подхлъзнат към клишето, а ще ти послужат като удобен трамплин към някаква твоя, лична и строго индивидуална креативност.
Коя ти е любимата библейска легенда и защо резонира с теб? Може би частта с десетте бедствия върху Египет. Чете се като чист хорър с ужасяващ, всемогъщ, коравосърдечен и подозрително човешки (като характер) злодей в главната роля – Яхве. Лошото е, че за някои хора този древен мит е не само реална история, но и история, в която Бог е праведен и справедлив. Ето това вече е истински хорър.
Кой е градът, който те е плашил най-много? Перник.
Къде започва и къде свършва грехопадението на Благой Д. Иванов? Не вярвам в греха в метафизичния му смисъл, но го зачитам като етично-философски феномен, който не спира да се преобразява. Смъртните грехове са характеристики на човешката природа, които подлежат на предефиниране и еволюция с прогреса на самата ни цивилизация. Ако ги отречем, отричаме себе си. Ако не им позволим да се развият свободно, има опасност да се развият тайно. Затова прегръщам греха, но се опитвам да бъда активният в нашата връзка, а не пасивният. Грехът е сладък и допустим в здравословни дози, но трябва да го дресираш, за да не си му подвластен. Проблемът е, че докато флиртуваш с него, понякога губиш представа кое е контрол и кое – подчинение, което неизбежно довежда до обръщане на ролите. Така един ден се будиш и осъзнаваш, че грехът е изчукал теб, а не ти него.
Сърбят ли те ръцете за екранизация? С Петър си говорихме, че Седем градски гряха е готов сториборд и би изглеждал перфектно като игрален или анимационен минисериал. Даже и бюджетът няма да е висок, защото повечето ни истории са камерни. Така че ако има някой желаещ за екранизация, с радост ще го изслушаме. Стига този някой да не е Иван Ничев.
Седем градски гряха (208 страници, меки корици, Ciela) на Благой Д. Иванов и Петър Станимиров струва 17 лева онлайн и в книжарниците. Премиерата на комикса за възрастни е на 19 септември, четвъртък, от 19:00 в City Stage. Повече информация за събитието има тук.
