Проблемът в това прекомерно да се фокусираме върху дефицитите на българското изкуство от втората половина на миналия век е, че подобен разговор трудно ще накара света да прояви по-голям интерес към него. Ценна и релевантна работа, създадена от българи през този период, има, но тя остава пренебрегната и недостатъчно анализирана, защото не сме първостепенен герои в установените му сюжетни линии. Нужна е нова история, която да притегли чуждите погледи насам, а и да провокира самите ние да преосмислим собственото си наследство с по-ясна и мъдра перспектива. Да не говорим, че подобни процеси могат само допълнително да стимулират и съвременната родна сцена.
Стъпка в посока на създаването на нов наратив за новото българско изкуство е селекция от работи, които ще бъдат изпратени като свобеобразен олимпийски отбор от родни художествени произведения в Националния център за изкуство и култура Georges Pompidou в Париж, една от най-влиятелните институции в света на съвременното изкуство. С нелеката задача да създадат тази визитка за България под името Колекция на българско авангардно и съвременно изкуство за Център Pompidou се заемат кураторът Десислава Димова и фондация МУСИЗ. Освен по избора на работи, датиращи условно от 1960-те до 2010, тандемът ще работи и да набере средства те да бъдат закупени, за да бъдат дарени на културния център – стандартна практика напоследък, мислете за Pompidou като за билборд (при това един от най-престижните), който ще привлича нови публикики за българското изкуство.
Контекст за проблемите на подобно начинание беше даден от Димова в едночасова лекция озаглавена Г-н Мондриан, бихте ли ми заели една права линия? – препратка към работата на Владимир Иванов и към вертикалите и хоризонталите във времево/пространствено/геополитическия грид, който изкуствоведите използват, за да навигират из изкуството, да го изучават и обяснвяват като цялостен, жив организъм, чиито същност и ценности периодично се преомислят. Процес, който впрочем тече по отношение на източноевропейското изкуство в момента. Съвсем навременно за този процес беше представен и каталогът Дървото на живота. Генеалогии на българското съвременно изкуство, в който художниците-идеолози Лъчезар Бояджиев, Орлин Дворянов, Боряна Росса, Светлин Русев и Свилен Стефанов опитват да начертаят своеобразно родословно дърво на българското съвременно изкуство, курирани от Димова и Иван Мудов.
