Името на Alexan Djidjirian се появява веднага след като започваме да проучваме Instagram профила на СРБ – чисто нова стрийтуеър спортна марка, която дебютира онлайн с трикотажна колекция за мъже и жени, каталог и филмче с познати лица, които сте виждали и преди насам-натам. Въпросната появa съвсем не е случайна. Французинът от арменски произход работи повече от две години върху дебютната колекция на марката у нас.
Резултатът не е никак лош – няколко вида трикотаж и плетива в разнообразни спортни якета, блузи, текстурирани пуловери, палта, панталони, клинове и много изрязани сексапилни бански (за момичета) в ярки и земни тонове с добре дозирани графични елементи и брандинг, отправящ директно към корените на бранда. Смела заявка от човек, който със сигурност се е насочил към световния пазар на младежка стрийтуеър мода, но може да остави отпечатък и у нас.
Какво трябва да знаем за човека зад СРБ? Неговото бъдеще, предполагам. Иначе ако трябва да отговоря по-сериозно, роден съм във Франция, учил съм мода в Париж и живея в България през последните три години.
Имате ли предишен опит в тази индустрия? Не, нямам нито някаква история, нито опит в модната индустрия. Никога не съм искал да работя за марка, за да науча нещо. Нямам време за това, живеем във време, в което всичко се случва толкова бързо. Исках да вложа в СРБ само това, което разбирам най-добре – науката на плетеното облекло и трикотажа. Родителите ми се занимават с плетива цял живот, съответно имах на разположение всички оръжия, за да финализирам програмата СРБ.
Програма? Аха. Искам СРБ да е като компютърна модна програма, която се обновява непрекъснато. Освен двата големи ъпдейти всяка година, възнамерявам да има и по-малки такива на всеки два-три месеца под формата на капсулни колекции. Последните ще съществуват само под формата на колаборация с артисти от всички сфери на изкуството – мода, архитектура, изобразително и графично изкуство и дори музика. Свобода Равенство Братство на френски е Liberté, Égalité, Fraternité – националното мото на Франция, но звучи еднакво на български и руски, създавайки някакъв микс от моя произход. Аз съм арменец, израснал във Франция и дошъл да живее в България. Миксирайки всичко досега успях да стигна и до СРБ – много личен, но и едновременно с това много отворен проект за всички.
Колко човека се занимават с марката и каква е вашата роля? Заобиколен съм от шестима отмъстители. Alizé Vouette и Ilko Stoyanov ми помагат за създаването на дрехите. Венцислав Малев и Божура Иванова, заедно с още двама асистенти, се грижат за моделирането и конструкциите, а аз съм там, за да ги насочавам и подсигурявам най-добрите ъпдейти. Фабриката ми е в България и всичко се произвежда тук. Така се случи и каталога: не бива да пропусна да благодаря на фотографката Даниела Йорданова, оператора Ангел Данчев, стилистите Alizé Vouette, Филип Кръстев и Юлияна Георгиева, на Деси Великова за грима и косата и на моделите Лиляна Станаилова, Анна Мандикова, Александра Митева, Катерина Слугина, Paul De Saint-Germain, David Anyasi и Мартин Цеков. Мerci à tous!
Как бихте описал естетиката на СРБ? Смелото предизвикателство, което съм си поставил за този бранд е никога да не позволявам да има семпъл и разпознаваем стил, а непрекъснато да се обновява и преоткрива чрез вдъхновение и колаборации с различни артисти. Използването на графични елементи от изобразителното и уличното изкуство я идентифицират като носител на атмосферата на многоцветната и креативна младежка култура, която е от значение за всички.
Само младежката култура ли е в основата намарката или има и още инспирации? Руският конструктивизъм и арменският хачкар (средновековен каменен паметник – бел.ред.) са основните вдъхновения за СРБ. Самият аз винаги съм се интересувал живо от изкуството на Съветския съюз и неговата архитектура.
Любимите ви модели от пилотната програма СРБ 1.0? Цялата колекция е много цветна и лъскава. Има богата комбинация от прежди и различни тъкани – от вискоза и полиестер за спортните модели до мерино и мохер за по-шикозните неща. Любимите ми модели обаче най-вероятно са тези с дантелата на Sophie Hallette. Съчетаването на плетиво с дантела в спортното облекло е нещо, което ще изследвам още по-задълбочено в следващата колекция – СРБ 2.0.
Определяте СРБ 1.0 като начало на нещо по-голямо. Какви са плановете? Ще я представим в парижкия мултибранд шоурум Other / Wise по време на мъжката модна седмица този месец. Пускаме две капсулни колекции през октомври и декември, за които в момента си говорим с различни артисти. Иначе вече програмирам СРБ 2.0, която ще бъде представена на мъжката модна седмица през януари догодина.
Артистите, с които искате да работите заедно? Мечтая за колаборации с три конкретни имена. Сценография за ревю от компанията на Bjarke Ingels, който е чист гений на съвременната архитектура. Всичките му постижения са еднакво близки до съвършенство и лудост. Бих направил и футболна фланелка за Манчестър Юнайтед. Накрая, колаборация с някоя марка за кецове, защото съм голям фен на тази култура. Направо си се представям как бих реагирал ако Nike или Adidas ми изпратят имейл със запитване da направим нещо заедно. А защо не и някоя колаборация с български артисти. Певицата Дара се приближава доста близо до ДНК-то на СРБ. Или пък с великия Недко Солаков.
Какво мислите за еволюцията на стрийтуеър културата? Има ли същина зад целия шум? Какво следва? Мисля, че сме в златните години на стрийтуеъра. Всички големи луксозни къщи го приветстват в себе си. Но както споделих по-рано, всичко върви толкова бързо, че не мога да прогнозирам колко още ще продължи целия хайп. Сигурен съм само, че и аз искам да се кача на този влак. Надявам се, че ще пътувам още дълго на него, защото естетиката на СРБ е базирана изцяло върху плетива, трикотаж и спортно облекло. Отделно го намирам стрийтуеъра за много здравословен начин да комбинираш добър стил с комфорт.
Как ви се струва стрийтуеър културата и стила в България? Нямам мнение за стила на хората, не съм никой, за да ги съдя. Единственото, което забелязвам, е че много от тях се въздържат да носят това, което искат от страх да не ги съдят прекалено строго околните. Това е проблем, защото дрехите изразяват нашата индивидуалност. Иначе ако говорим само за стрийтуеър култура, София няма за какво да завижда на Париж.
СРБ е тук.
