Jonathan Bree не казва нито дума по време на дебютния си концерт в София преди седмица, но с лекота се класира в надпреварата за най-силно музикално събитие на 2019.
Първият концерт на новозеландския изпълнител в столицата доказва наличието на публика за добра инди музика и е пореден сполучлив удар за промоутърското дуо Reel Feel.
Маскираната компания на Bree от още двама музиканти и две танцуващи момичета развива своята минималистична ретро естестика в кратък, стегнат и много силен сет. И докато Bree продължава към останалите дати от европейското си турне, ние използваме последните му часове в София, за да му зададем най-належащите въпроси след концерта.
Благодаря за онази вечер. Хареса ли ти толкова, колкото на нас? Беше истинско удоволствие. Благодаря на всички, които дойдоха.
Готин глас. Откъде го взе? Нова Зеландия.
Какво те изненада най-много по време на концерта? Напоследък виждам много хора да се целуват в публиката.
Коя песен имаше най-голям успех освен You’re So Cool? Laptop май се хареса доста. Сигурно заради барабаните накрая.
Коя твоя песен ти е най-приятно за изпълнение на концерти? В момента любима в лайв сет-а е все още неиздадената Cover Your Eyes. Типичен фаворитизъм на най-новите неща.
Как се запали по маските? С лицето напред.
Най-неприятното в това да пееш с маска? Дехидратацията.
Виждаш ли въобще с нея? Би ли забелязал St Vincent в публиката? Виждам силуети като цяло.
Усмихваш ли се зад нея понякога? Може би.
Това беше уловка. Видях те да го правиш. Какво те кара да се усмихваш? Добре де. Веднъж хвърлих цвете към публиката и ударих едно момиче право в челото. Но и тя отговори с усмивка. Рядко виждам такива подробности, затова обикновено съм в своя балон.
Какво мислиш за певците, които пеят на плейбек? Не мисля много за това. Избирам да умра в битката.
Движиш се много бавно и концентрирано на сцената. Иска ли ти се някога просто да полудееш? Един приятел ми се подиграваше, че духовното ми животно е ленивец. По моите стандарти съм направо развързан, ама не мога да се сравнявам с танцьорките.
Чувстваш ли се разбран? Да, защо не?
Мислиш ли, че пластовете в текстове ти са разбираеми за средно интелигентните хора? Пука ли ти въобще? Нямам нищо против всеки да интерпретира песните ми както му харесва. Ако намери нещо в тях, супер. Ако мисли, че са глупости, няма грижи.
Минимализмът на визуализациите е доста ефективен. Кой ги е правил? Благодаря. Аз ги скалъпих. Голяма част от суровия материал е сниман с талантливите новозеландци Kermath и Ban Zambo.
Успя ли да видиш нещо от София? Не колкото ми се искаше. Денят преди концерта бяхме в много красива планинска местност на юг от София и поседяхме пред една камина с много дружелюбна котка. Ще го запомня като едно много приятно българско изживяване.
Чу ли, че папата бе у нас точно преди теб? Случайност? Трябваше да станем много рано, за да тръгнем от Скопие, защото щели да затворят улиците там заради посещението му. Малко неочаквана драма. Нищо чудно да сме се разминали по магистралата.
Носиш маска като реакция срещу пристрастеността към информация, култа към славата и загубата на лично пространство в съвременното общество, нали така? В такъв случай, приятно ли ти е да те снимат? Интересен въпрос. Не съм против възхищението към продукти с артистична стойност. Обществото може и да става все по-нарцистично, което не е здравословно за никого, но гледам на това да ме снимат на сцената като акт на уважение, което по-скоро ме ласкае.
Какво те държи буден нощем? Твърде много кафе.
Три по-гадни неща от безразсъдното консуматорство? Самосъжалението. Лицемерите. Взимащи се насериозно и разбиращи от всико музиканти.
Какво ти дава надежда за бъдещето на човечеството? Отговорността към себе си и науката.
Къде намираш вдъхновение? В парковете за кучета.
Какво четеш в момента? The Coddling of the American Mind на Greg Lukianoff и Jonathan Haidt.
Препоръчай ни готин филм? Les yeux sans visage на Georges Franju.
Какво следва? След края на турнето и административната работа покрай него тичам обратно към студиото, за да завърша следващия албум на Jonathan Bree.
Честито, стигна до края. Мога да ти сбъдна едно желание. Искам бързо възстановяване в моята машина на времето. Беше монументална година, но е редно да посетя и някои кучешки паркове в други паралелни времеви линии.
Jonathan Bree гостува в Sofia Live Club по покана на Reel Feel. Още фотография от Дария Манолова – тук.
