Fish Tears: парче по парче от дебютния албум на Yva

Yva спазва обещанието си отпреди почти година и издава първия добър БГ албум на 2019 – 34-минутна меланхолична и предимно акустична одисея за тъга, любов, Стокхолмски синдром и бленувано освобождаване. Или, както става ясно, всички чувства и мисли, които тормозят девойката през последните години, а и въобще. Повече за Fish Tears от Yva, парче по парче:

COLIBRI / Вторият издаден сингъл открива албума с освобождаване. Трупаме прекалено много излишни вещи, но всъщност от какво имаме нужда? Кое е важно? Кое е ценно? Да се отворим към близките, да си прощаваме като сбъркаме. Да позволим на човекa срещу нас да заблести като малка рибка в обширния океан. Да ценим и уважаваме свободата на всеки. Барабаните са на Васил Вутев, прекрасната мандолина е на Ненко Милев, басът е на Евден Димитров, а тромпета – на Росен Захариев-Роко.

OCEAN / Със своята безтегловност, втората песен от Fish Tears те подканя да се облегнеш на коленете на любимата. Тя го въвежда и напътства неговите стъпки в тъмното. Тя ще го пази, няма да го контролира и няма да се опитва да го променя. И точно тук в момента на тотално разкриване се включват перкусиите на Росен Ватев.

FEARLESS TUESDAY / Aрфа. Китара. Сън или спомен? Да пуснеш с нежност и любов. Да приемеш раздяла с прошка и разбиране, въпреки че си си обещал как няма да си толкова блед, но лилавото червило е някъде под леглото. Цигулка, чело, виола. Hold me tight in another dimension, find relief in the chamber of the past. Едно от любимите ми парчета в албума. Записах го първо на живо, за да бъде максимално естествено. Всички свирим заедно в него.

20 YEARS MINUS 1 /Написах я преди две години за годишнината от смъртта на майка ми. Беше ми важно да излезе на нейния рожден ден – 21 февруари. Като почит и подарък за нея (промоцията на албума в Терминал 1 е на същата дата – бел.ред.). Супер лично и емоционално преживяване, независимо дали говорим за история, музика или видео. Текстът е брутално откровен и, честно казано, много буквален на места, въпреки метафорите.

BY THE BLUE JAYS /Първата песен, която написах с първата ми синя китара в Милано. Разбира се, мина през доста трансформации, докато се превърне в кънтри парче с прекрасни бек вокали и може би най-лекото и позитивно послание в албума. Фразата I was blessed by the rest казва всичко. Благодарност към Вселената. И към Ненко Милев. Много обичам китарите, които свири в края.

CASINO / I paid the price, I paid it twice, I paid it three times in a roll. С две думи -Стокхолмски синдром. Защо решаваш да останеш, въпреки че те нараняват? Защо подобна игра е опасни, ако въобще можем да я наречем игра? Можем ли да заложим живота си на карта и какъв е изходът? Може и да не давам отговор на тези въпроси, но със сигурност ги поставям на масата.

SO SMALL SO TALL / Помня как преди две години валеше непрекъснато и пролетта все не идваше и не идваше. Именно тази аномалия провокира вдъхновението за So Small So Tall, без да забравям и самия дъжд – меланхолията и откровението вървят ръка за ръка.

SAND BOX / I am not a soldier, I am only a child. I wanna lay in the sand box with you for a while. I don’t have an instinct to throw a grenade, I’ve got just an instinct to love and to play. Припевът на Sand Box, а и въобще самата песен, визират социалния и политически капан от война, насилие и лъжи, в който сме (по)паднали. А всъщност всички сме били деца, но някои от нас са го забравили. Барабаните не Росен Ватев са ми любимата част от това парче.

FISH TEARS / Втората песен от албума, посветена на моята майка Петя, е за сбогуването и за трансцеденталния характер на смъртта. Ние всъщност не умираме, не се губим и отивайки си наблюдаваме и пазим, водим и насърчаваме обичните ни хора. Идеята е да не сдържаме сълзите, защото те лекуват и пречистват. Освен това по-добре да оставим болката да живее свой живот, защото това е единственият начин да придобием опит и да се излекуваме. Милен Киров записа магическото пиано и ни го прати от Ел Ей!

28 MOONS / Последната песен в траклиста е посветена на Васил Пармаков. Написах я, когато си отиде. Не го познавах лично, но нещо около неговата смърт ме провокира. Порових, почетох, взех си си неговата стихосбирка. Оказа се, че съм я купила на неговия рожден ден. Първото стихотворение от книжката се казва 28 луни и ме удари на мига. Това число ме следва навсякъде в живота:

…Горещо беше отначало, после стана хладно.
Сега студено е-горещо пак ще стане!
А ние сме все същите комай….
Косите ни – със мирис на маслини,
Ръцете ни – с кирпичен сив загар.

Fish Tears (Кукер Мюзик) е на пазара и онлайн.