Интервю: Йордан Стефанов умира за критично мислене

За сериозността на нещата, с които се занимава, Йордан Стефанов подхожда със завидна самоирония и избягва да се взима прекалено насериозно. Младият докторант по микробиология влага цялото си любопитство в развитието на поредния (по собствените му думи) научен блог и интелигентно оборване на откровени тъпотии в прилежащата Facebook група Наука и критично мислене: рай за разумни научни спорове и войни с псевдоразбирачи, които загиват под ударите на железни аргументи и откровени факти, но не се отказват, за всеобща изненада.

Именно желанието да провокира все по-голямо критично мислене подтиква Стефанов да издаде първата си книга Митове и истини за храненетостегнат наръчник с полезна и богата информация, който разбива на пух и прах популярни заблуди за ГМО храните, продуктите без химия, паметта на водата, опасностите от микровълновите печки и редица други глупости, които витаят в публичното пространство и водят не само до неверни тълкувания на основните принципи в диетологията и науката, но и до откровени опасности.

Едно от малкото научнопопулярни издания от български автори на пазара печели не с твърдоглаво лично мнение и опит, а със спокойно позоваване на стотици научни статии и изследвания. Защото, според Стефанов, за книга на подобна тематика е важен не авторитетът, а именно фактите и тяхната достоверност. Добър повод да го разпитаме не само за част от най-разпространените митове и критици в групата, но и за най-силните оръжия за борба с човешката глупост, най-вълнуващите открития в микробиологията, добрата страна на бактериите и бъдещето на Marvel (понеже е огромен фен).

Очаквахте ли групата да се разрасне толкова много за толкова малко време? Всъщност растежът е доста бавен. Първата публикация е от 2012. Причината е, че основната идея зад страницата не бе тя да бъде комерсиална и да цели събиране на огромна маса хора, а просто споделяне на интересни статии и мултимедийни материали, които ми допадат и биха се харесали и на други хора. Така всъщност се сформира и една малка група от хора с идентични интереси. Популярността дойде през последните две-три години, когато и блогът към страницата стана по-популярен и честотата на авторски материали се засили. Хората не харесват просто разпространение на материали. Те се привличат от авторски неща и от лични разсъждения. Важно е да се покаже, че е направено нещо лично, отделено е време и има старание за гарантиране на някакво качество.

Примерна дисекция на типажите, които коментират най-много? Мога да определя пет такива. Първият е този на хората, които не искам да наричам фенове (не ми харесва подобно определение), а хора с мислене, подобно на моето. Много им се радвам и ги следя. Винаги е удоволствие да разговаряш и спориш с тях виртуално или извън интернет. Вторият типаж са хората, които просто търсят помощ или информация и смятат, че аз мога да им помогна с нещо. Тук получават и някакво ограничено количество нови знания. Третият са тези, които не ме харесват поради някаква причина и са дошли да го изявят. Типаж номер четири са троловете. Идват, за да пуснат някой леко комичен, ироничен коментар. Понякога иронията и сарказмът са толкова добри, че много хора не ги различават и ги приемат за истина. Последният типаж събира всички спамери, които  разпространяват продукти, услуги, линкове от медии и сайтове. Те са най-неконструктивни.

Кои са най-големите врагове и критици на Наука и критично мислене? Критици има, но повечето го правят с добри чувства – да поправят правописна грешка, смислова или просто някое typo. В социалните мрежи има цели групи, сформирани в моя чест, но както една ваша колежка ми каза наскоро: Толкова много хора не те харесват, че вече сигурни си свикнал. Тези критици не са конструктивни. Това са просто хейтъри.

Смятате ли, че Facebook групите са правилното място, което може да промени мисленето на хората? Да, но само ако хората са готови да променят мнението си и да загърбят това, в което вярват. Все пак групите са място за спор, а в спора се ражда и истината. Но най-често групите приличат по-скоро на малки и затворени общества, в които хората се затварят в един балон, недопускащ адекватна информация. Тези групи дори гонят принудително хората с различно мнение. В такъв случай аргументите не са от значение. Важно е просто да се подкрепя конкретна теза, а всички против нея не са нужни. На подобни хора е трудно да промениш мнението. Апропо, доказано е, че чрез факти трудно се променя мнение. Най-лесно това става чрез емоционална лична история.

Кои са най-ефективните средства за борба с човешката глупост и липса на критично мислене? Образованието без съмнение. Но докато едни групи искат да се въведе час по религиозно обучение, а други по военно дело, аз призовавам да се въведе час по Критично мислене. В него децата трябва да бъдат предизвиквани да мислят, да бъдат изправяни пред различни казуси, да бъдат учени винаги да се съмняват във всичко, да са скептични и естествено да им се покаже как се борави с информация и как се проверява нейната достоверност. Това е основен проблем – малко хора могат адекватно да боравят с информация и нейните източници. Разбира се, останалите класически предмети са също важни, защото те дават богата обща култура, а тя е необходима за развитието на критично мислене. Нека сме честни. Днес най-големите проповедници на здравословно хранене, алтернативни практики за лечение и всякакви конспирации са хората, които са спали в училище.

Най-разпространените митове, които оборвате в книгата? 1. Искаме храна без химия! Е, няма как храната да е без химия при положение, че самата материя е химия. Всичко, което докосваме е изградено от химични съединения. 2. Биологичните храни са по-здравословни от обикновените. Всъщност няма някакви достоверни разлики между количествения и качествен състав на двете категории храни. 3. Всички трябва да ядем хранителни продукти без глутен. Глутен не трябва да консумират само хората, които страдат от цьолиакия. 4. Млякото е отрова. Не, не е отрова. Дори има протективен ефект срещу някои онкологични заболявания. 5. Хипократ е казал, че храната е лекарство. Ами не, не го е казал и в книгата съм обяснил много подробно защо.

Имате ли конкретни планове за платформата след книгата? Възможно ли е науката в страната да се превърне в попкултурен продукт като в Америка? Честно казано, нямам никакви конкретни планове. Самата идея и нейното осъществяване се развиват самостоятелно. Сякаш еволюират. Но стилът ще го запазя. Преди всичко това е хоби, а не някаква самоцел или най-важният проект в живота ми. Удоволствието, което изпитвам, се дължи именно на факта, че е любимо хоби. Нека не забравяме, че всички ние сме зависими от Facebook и интернет, a това са среди, които с всяка година стават все по-сурови и в които се работи все по-трудно. Рано или късно ще дойде моментът, в който дадените ни възможности ще ни бъдат отнети. Да му мислят хората, чиято професия зависи от Facebook. Моето е просто хоби. Имам идея за втора книга, която ще е подобна и интересна. Въобще не мога да кажа дали и кога ще бъде осъществена. Иначе науката отдавна е набрала сериозна популярност, а това се дължи на ограничен брой хора като Ваня Милева от Наука OFFNews или Любомир Бабуров от форума Ratio – истински празник за хората, които харесват наука.

Кои научни пробиви Ви вълнуват най-много напоследък? Интересите ми са основно в сферата на микробиологията (най-вече метаболизма на микробите), молекулярната биология и биохимията. Едно от интересните открития през последните години бе какъв е молекулярният механизъм, който използват бактериите, за да складират злато, сребро, а и други неблагородни метали в клетките си. Оказва се, че те синтезират пептиди (къси протеини), които се наричат делфтибактини. Тези протеини засилват преципитацията (натрупването) на молекулите на различни златни съединения, при което се формират солидни късчета. Този механизъм се използва от бактериите, за да се предпазват от благородни метали, защото те имат бактерицидно действие (убиват бактерии). Масовата продукция на този протеин може да позволи да се изолира лесно злато от водни източници например. Той може да е в основата и на нови методи за пречистване на води и от тежки метали. За пореден път бактериите предоставят нови инструменти, които могат да решат важни проблеми.

Има ли душа в Marvel или всичко е пари след смъртта на Stan Lee? Има, има. Stan почина преди броени дни и това може да разклати само цената на акциите на Marvel, но не и самата машина – тя е от тези, които веднъж задействани, трудно могат да се спрат. Но това може би важи повече за филмовата вселена. Интересното там е, че сценаристите, режисьорите и дори управленският персонал са изключително запалени и държат на качеството. Затова всеки филм е хит. Правенето на пари не е самоцел според мен. Те правят един качествен продукт, а парите са вече резултат от него. Основните критики са, че компанията отстъпва на конкурентите спрямо качеството на комиксите и историите в тях. Но това не е ли въпрос на вкус? Може би е хубаво да се влеят нови, свежи сили в редиците на авторите, които да се адаптират към променящата се среда и да грабнат хората с нови и оригинални истории. А това е толкова трудно, защото някои хора смятат, че всичко, което може да бъде разказано, вече е разказано. Аз съм огромен фен на Marvel и мнението ми е крайно субективно, но определено ще продължаваме да се наслаждаваме на епохални филми.

Митове и истини за храненето (меки корици, 280 страници, Сиела) на Йордан Стефанов струва 18 лева онлайн и в по-добрите книжарници.