Европейска еротика с Corpus Delicti в Берлин

17.09.2018 Редакторите Култура

Laguna Colorada, 2017 © Sonia Szóstak

Еротиката в изкуството е постоянна тема. И докато голите тела в изобразителното изкуство присъстват от векове, първите подобни фотографии се появяват преди по-малко от 180 години в Париж и работата на позабравени имена като Eugène Delacroix, Eugène Durieu и Bruno Braquehais. Ръчно-оцветените изображения на проститутки и други маргинализирани жени от Oscar Gustave Rejlander, Paul Berthier и Rejlander през 19 век са последвани от много естетски кадри на титани като Edward Steichen и Man Ray и експериментални фотографски изследвания на човешкото тяло от Martin Munkacsi, Laszlo Moholy-Nagy и Edward Weston.

Именно така голата фотография се превръща от забранено занимание със спорни субекти в уважаван жанр, който еволюира от нежните и меки контури от края на 19 век в архитектурно геометричните експерименти на хора като Leni Riefenstahl, George Hurrell и Herb Ritts в по-късните години. И макар съвременното по-старо поколение е по-скоро срамежливо към публичната демонстрация на голота, новото поколение не крие абсолютно нищо. Златната ера на ексхибиционизма и нейните голи селфита, порнографията в YouPorn и Grinder и експлоатирането на собственото тяло са меко казано повсеместни.

Разбиването на табута изглежда е по-маловажно от печеленето на публично одобрени, но не всичко е изгубено. Берлинската групова изложба Cоrpus Delicti представя трима млади съвременни фотографи с особен поглед към голата фотография и силен коментар по важните въпроси за интимността, пола и сексуалността. Към базираната в Париж полякиня Sonia Szóstak и нейните портрети на женското тяло се присъединяват немците Steven Kohlstock и Simon Lohmeyer – идеален повод за бърз блиц с последните двама и кураторката на изложбата Nadine Dinter преди откриването в четвъртък.

Ляво: Eva, 2015/ Дясно: Allegory of women, 2016 © Sonia Szóstak

Kак избрахте тримата участници в изложбата? Nadine Dinter: Селектирах ги спрямо индивидуалния начин на композиране на тялото и смесването на портретния и актов жанр, граничещо с модната фотография. Работих със Sonia Szóstak преди няколко години и следя отблизо как се развива. Със Steven Kohlstock се запознахме във фондацията на Helmut Newton през 2015, наех го за няколко бизнес портрети и оттогава държим връзка. Работата на Simon Lohmeyer ми е позната оттук-оттам. Включих го в изложбата, за да добавя неговия неконвенционален и ексхибионистичен поглед в контекста на останалите двама.

Carbonara I, 2018 © Simon Lohmeyer

Има ли нещо общо между тях? Nadine Dinter: Възхищавам се на работата на Kohlstock заради съвременния открит подход към темата, без да разкрива прекалено много. Неговата фотография е модерна и доста сексапилна. В същото време, работата на Szóstak е бърз поглед към един друг свят. Благодарение на специалния си усет към светлината, типажа жени, които обича да снима и самата обстановка, Sonia е успяла да си създаде свой собствен и много неповторим начин за илюстриране на съвременната жена. Не на последно място, Lohmeyer е непредсказуемият елемент в импровизираното трио, който обича да снима моментни кадри на запомнящи се ситуации по остроумен начин, без да забравяме завладяващите портрети в необикновени ситуации. Тримата се допълват един друг по перфектен начин.

Кое е вашето най-голямо съвременно вдъхновение? Simon Lohmeyer: Срещам го непрекъснато в ежедневния ми живот. Виждам нещо обикновено и го извъртам докато не постигна снимката, която искам. Steven Kohlstock: Последните десет месеца пътувам из Европа. Срещам много интересни хора, които ме вдъхновяват да пробвам нови посоки и ме карат да погледна на определени неща по различен начин. Предполагам, че пътуването и самият живот са най-важните ми вдъхновения в момента. Друг постоянен източник на вдъхновение е киното.

Backflash, 2018 © Simon Lohmeyer

Кои са въпросите за сексуалността, пола и интимността в съвременната еротика, които адресирате често в своята работа? Simon Lohmeyer: Освен себе си от време на време, най-често снимам голи жени. Женското тяло ми харесва – много по-фотогенично е от мъжкото. Steven Kohlstock: Заигравам се с цялата идея за мъжествеността. Обичам да работя с дизайнери, които правят безполови колекции. Когато Nadine ми сподели идеята за изложбата, веднага започнах да мисля за нещо различно от типичната мъжка актово фотография. Имам предвид, че моделите с красиви тела и лица в черно-бяло не ме вълнуват въобще. Искам да превърна мъжествеността в женственост и обратното. Трябва да преосмислим ролите на мъжа и жената в обществото, но все още не говорим достатъчно по този въпрос.

Какво мислите за съвременната еротика и мястото на човешкото тяло в съзнанието на обществото? Simon Lohmeyer: Въображение е прекрасна дума – това е личният неприкосновен фантастичен свят на всеки един от нас. Надявам се, че еротиката и човешкото тяло присъстват сериозно в човешкото въображение. Това е един много забавен свят – всеки трябва да бъде див и необуздан в своите мисли. Въображението на обществото си е такова, каквото е било винаги, но действието и реакциите му по този въпрос се променят непрекъснато. Steven Kohlstock: Мисля, че съществуват много различни общества. От една страна, животът в Берлин предразполага към липсата на всякакви граници. На никой не му пука ако правиш секс в клуб или танцуваш чисто гол на дансинга. Понякога си мисля, че вече сме видели абсолютно всичко. От друга страна, когато се опиташ да качиш леко по-разголена (но не и откровено сексуална) снимка в социалните мрежи, я изтриват моментално и често пъти те наказват. Уж сме членове на едно и също общество, но всъщност не е така.