Онлайн воайорството и стремежът към харесване е противоречив социален феномен, способен да създава страховити инстаграм чудовища и не особено привлекателни, но прекомерно агресивни псевдо инфлуенсъри. Хубаво е, че има едно огромно направление с дискретна еротика и възпитано наблюдение на повтарящи се елементи, които действат медитативно и налагат собствена естетика извън самоцелното показване.
Laundrystalker е нов български инстаграм архив за пране и простори, който събира добри примери от този едновременно публичен, много интимен и отказващ да умре практичен навик. Зад воайорското име стои Мая Стефанова, която си живее прекрасно в една от двете морски столици, работи като отговорен редактор на месечното независимо издание Виж!, пише ревюта за годишната Boyscout класация и не приема последното си занимание прекалено сериозно, поне засега. Всеки е свободен да приема Laudrystalker както иска. Има и архитектурен, и пътеписен, и социален елемент, поне така ми се струва. Зад медитативния му характер обаче има достатъчно дълбочина, за да помолим Мая да сподели какво става с Бургас и морето и колко налудничаво е да се говори за прострени дрехи.
Как ти хрумна идеята за Laundrystalker? Не бих казала, че ми е хрумвалa. Просто цялото това внимание към прането в и около живота ми с времето някак назря и изневиделица се превърна в Instagram профил без идея за нещо особено сериозно. В началото бяха няколко снимки с #laundryseries в личния ми профил, които незнайно как накараха и други хора около мен да обръщат внимание и обективи или телефоните към този феномен.
Всъщност знам и кой е изначално отговорен за това. Имам ясен, доста ранен детски спомен от разни разходки с майка ми, когато тя се спираше под някоя жилищна сграда и ми сочеше прането на някоя тераса. Казваше ми: Виж как добре е подредено – по цветове, по големина!. Смяташе, че едно нищо и никакво пране всъщност може да покаже много за човека, който живее на дадено място. Явно ми е направило особено силно впечатление, защото и до ден днешен обръщам внимание на този иначе доста неглижиран детайл.
Какво можем да разберем за хората по тяхното пране? Според мен, доста. Цяла тераса с камуфлажни униформи веднага алармира за военен или минимум горски. Има едно място, на което видимо живее сама жена. По прането й често можеш да разбереш какво е носила днес или вчера от-до. Имам едни съседи отсреща, на които им личи отдалеч, че са мърлячи и просторът им само затвърждава това впечатление. Лесно можеш да разбереш и къде има бебе и колко е голямо, без дори да виждаш самото бебе. Ако някога реша да се задълбая в детайли, вероятно ще мога да им правя и психо профил, но се надявам да не стигам чак дотам. Има доста други и по-ценни неща, които ме вълнуват в живота.
Интересни взаимоотношения, няма спор. За най-близките отдавна известен и забавен факт е, че с простирането имаме някаква смехотворна обсесивна връзка, защото ми е важно да използвам един и същ цвят щипки. Тригодишният ми син не разбира защо, когато иска да ми помага и да подава щипки, все му връщам различните. Доста психо, признавам си.
Предполагам, че ме привлича някаква специфична естетика в простирането на дрехи, но дори не мога да повярвам, че говорим за това като за феномен. Интересно е, защото е нещо лично, което човек доброволно излага на показ и съзнателно или не решава по какъв начин да стане това. Обстановката, цветовете, сезонът, светлината, историята, сградата и разни други подробности довършват картинката. Харесва ми да улавям и откривам красивите съвпадения помежду им.
Как набираш съдържание и какви са изискванията? Никнеймът на профила е Простор. Нещо като Insatgram кът за простиране на снимано пране. Нищо повече и нищо по-малко. Започнах с мои снимки и продължавам да допълвам, когато имам попадение, но препубликувам и открития от чужди профили. Все по-често ми се случва разни приятели, познати или съвсем непознати да тагват @laundrystalker под някоя снимка или story с прострени дрехи, да слагат # с името под свои снимки или да ми пращат кадри, правени специално за профила. Не всяка снимка с простор обаче ми хваща окото. Не съм и мислила за изисквания. Най-простото е да ми харесва и да има история или да ме кара аз да си измисля такава.
Усещаш ли, че снимаш често на едни и същи места? И още как. Неизбежно е, когато минавам през определени места или улички почти ежедневно. Има два-три простора, които съм снимала многократно, но не всички кадри попадат в профила. Понякога просто нямам какво да кажа за тях и това май е основното, което ме отказва.
Веднъж цялото семейство си направихме автомобилна обиколка по еднопосочните улички в квартала, за да снимам два сутиена и чифт чорапи от различен ъгъл. Добре, че половинката ми също се оказа laundrystalker по душа.
Търсиш ли повтаряеми елементи? Не, но с времето виждам повтарящи се елементи. От известно време си мисля, че мога да ги събирам в подсерии. Сега ми хрумва и следващата налудничава идея, че те спокойно могат да носят и имена на програма за пране: спално бельо, дамско бельо, студено пране, памучни, бяло, цветно, вълнени, деликатни, центрофуга.
Какви са тенденциите в прането по света и у нас, хаха? Имам още много пранета да видя по света, та да мога да откроя тенденции. Току-виж някоя голяма компания за перилни прахове ме командирова на проучвателна обиколка!
Съдейки по видяното онлайн, Европа има много по-красиви традиции в простирането. Не е трудно да се сети човек, че то преобладава като практика в по-топлите страни. Места като Неапол (особено), но и други китни италиански, португалски, испански и хърватски градове са пословични с прострените дрехи по тераси, фасади и между сгради. В Щатите например простирането извън стените на дома ми се струва по-скоро екзотика на централните и южните части, докато в големите градове явно е изключение заради традициите в използване на обществени перални и ширпотреба на сушилни машини. Голям процент снимки с #laundry от САЩ обикновено са от мокри помещения.
Коментирай дуалността на Laundrystalker хем да страни от Instagram курирания живот на хората, хем да надниква в нещо толкова интимно като прането? Една лелка веднъж се провикна от терасата, притеснена: Мога ли да попитам защо снимате двора ми? Малко се смутих, но реших да съм откровена. Казах, че ме вълнува основно прането и начина, по който изглежда. Тя се подсмихна и веднага ме диагностицира с: Вие сте рядък случай!
Забавно е, че има някакъв елемент на интимност и потайност. Дори бих казала, че е малко смущаващо да знаеш, че навън броди някой, който оглежда прането ти, че даже го и снима и го прави онлайн достояние. За разлика от Instagram курирания живот на хората обаче, това е доста по-натурално и неподправено навлизане в личния живот, който в същото време си остава напълно анонимен. Това открива по-скоро простор за въображението.