Сещате ли се за онези филмови партита, на които всеки иска да бъде? Секси партитата, които не се случват в истинския живот или поне изискват много предварителна подготовка и доза късмет? Е, в киното има достатъчно примери за партита и танци на готина музика, които вдъхновяват за следващата тераса вакханалия. Точно така! Пропускаме най-добрите примери от златните години на холивудските мюзикъли и брилянтната хореография в Аз пея под дъжда, Криминале, Флашданс, Наполеон Динамита, Усещане за жена, Мръсни танци и Рискован бизнес, за да съберем най-великите филмови дискотечни (парти) сцени.
Филмът: Призови ме с твоето име (2017)
Защо: Една от най-красивата любовни истории в киното в киното през изминалата година не може да мине без екстатичната хореография и разгърдена риза на Armie Hammer в компанията на младия Elio и много девойки с тупирани прически и висока талия. Диско сцената в филма на режисьора Luca Guadagnino е ценна най-вече заради брилянтното пресъздаване на лятната еуфория и искрено 80-тарско забавление в десетилетията преди социалните медии и досадните мобилни телефони.
Саундтракът: Love My Way на The Psychedelic Furs
Филмът: Блейд (1998)
Защо: Marvel преди MARVEL и доминацията на свръх печелившата кино вселена на комиксовото студио. Гениалната идея за вампирска дискотека в кланица за животни (къде другаде?!?) е идеална метафора за 90-тарската рейв еуфория на поколение, което живее само на тъмно, спи през деня, поглъща само течни храни и наркотици и танцува до забрава на нелегални рейв партита в индустриални зони всеки дълъг уикенд. Супергеройски филм, който започва с фронтален кадър на френска любов и кървава баня от противопожарната инсталация не може да не бъде впечатляващ поне носталгично.
Саундтракът: Confusion на New Order (Pump Panel Reconstruction Mix)
Филмът: Ex Machina: Бог от машината (2015)
Защо: Кой иска да бъде Tony Manero, когато го има и Nathan Hamlet Bateman? Самотното мизантропско диско на Nathan (Oscar Isaac) във страхотния филм на Alex Garland се развива на пияно, на червена светлина и с лек скандал между двамата основни герои – познат сценарий от много реално случаи в сериозната дискотечна кариера на всеки псевдо танцьор. На всеки му се е случвало да гледа как по-красиви хора танцуват божествено. Но какво бихте направили, ако ви се отдаде възможност да се разкършите със сексапилен робот на име Kyoko? Tear up the fucking dance floor, много ясно.
Саундтракът: Get Down Saturday Night на Oliver Cheatham
Филмът: Великата красота (2013)
Защо: Покривното парти във филма на Paolo Sorrentino е римейк на Гетсби по италиански – още повече блясък, още по-малко задръжки, още повече запомнящи се персонажи, пренебрежаема хаус музика, мариачи (?!?), отегчени млади момичета, превъзбудени възрастни мъже – римският Вавилон на Jep Gambardella (Toni Servillo) е феноменален.
Саундтракът: Far l’Amore на Bob Sinclar и Raffaella Carrà
Филмът: Белязаният (1983)
Защо: Първосигналната игра на надмощие между божествената Michelle Pfeiffer и нахакания Al Pacino е привлекателна не само заради скандалната хореография и рокля на фаталната героиня, но и заради приятния начин, по който се обръщат заканите на мацката само няколко сцени по-късно.
Саундтракът: She’s On Fire на Amy Holland
Филмът: Горчива луна (1992)
Защо: Новогодишното прелъстяване между пищната амазонка Mimi (Emmanuelle Seigner) и далеч по-прикритата Fiona (Kristin Scott Thomas) пред погледа на собствените им мъже и десетки застаряващи и консервативни пасажери на круизен кораб има стряскащо силен сексуален и много воайорски заряд и може да излезе само от съзнанието на противоречива личност като режисьора Roman Polanski.
Саундтракът: Slave To Love на Roxy Music
Филмът: Като рицарите (2001)
Защо: Да, знаем, че обещахме да не включваме нищо с преднамерена хореография ала Наполеон Динамита. Просто си търсехме извинение да включим средновековния фънк трубадур Bowie по какъвто и да било начин, дори да става въпрос за страшно деликатното промъкване на едно от най-великите парчета от албума Station to Station в забавното рицарско парти и мерене на пишки между Adhemar (Rufus Sewell) и William (Heath Ledger).
Саундтракът: Golden Years на David Bowie
Филмът: Ромео и Жулиета (1996)
Защо: Маскеният бал на Капулети е пищната екстраваганца, която предвожда любовта от пръв поглед на трагичните Шекспирови герои и позволява на режисьора Baz Luhrmann да натъпка цялата световна (попкултурна) история в няколко минути с истинско забавление и среден пръст към всички ограничения и клишета. Claire Danes преди Вътрепна сигурност, Leonardo DiCaprio преди Титаник и Top 5000 Harold Perrineau като травестит – невинност и порок в няколко минути. Luhrmann винаги си е имал слабост към подобни сцени. Справка: Мулен Руж, Великият Гетсби, да не говорим за неуспешния му сериал за Netflix.
Саундтракът: Young Hearts Run Free на Kym Mazelle
Филмът: Трейнспотинг (1996)
Защо: Либидото на пристрастения към хероина Renton се завръща с отмъщение към еректилната дисфункция, мигновено влюбване и поучителен монолог.
Саундтракът: Temptation на Heaven 17 и Atomic на Sleeper
Филмът: Лейър Кейк (2004)
Защо: Daniel Craig преди James Bond е анонимният наркодилър, който се влюбва в Sienna Miller за секунди на фона на едно от най-легендарните парчета в хаус музиката, докато маркира територия в сепарето на невръстния тарикат и мафиотски племеник Ben Whishaw – ситуация само за корави копелета.
Саундтракът: Can’t Get Blue Monday Out of My Head на Kylie Minogue и New Order и Your Love на Frankie Knuckles
