Първият албум на The Velvet Underground продава едва десет хиляди копия, но всеки, който си го е взел, стартира собствена група. Известният цитат на Brian Eno може да бъде перифразиран и за The Face – легендарното английско списание, улови най-доброто от английската попкултура за повече от две десетилетия. Влиятелният му стил е толкова разпознаваем и знаков, че си личи в работата на огромна част от съвременната креативна индустрия. Неслучайно голяма част от фотографите, редактори, графични дизайнери и автори на The Face са част от авангарда на същата тази индустрия, доминирана от вече улегнали бивши бунтари, сътворили облика на едно от най-важните списания в историята на този бизнес.
Създаденото през 1980 от редактора на NME и създател на Smash Hits Nick Logan списание е първата по рода си младежка лайфстайл библия, която обръща внимание на младото поколение и извън музикалните му интереси. Най-силната медия в годините на Тачеризма се превръща в икона на уличната култура и зверско добър барометър за най-модерното в музиката, модата, фотография и киното не просто в света, а и в Манчестър и Лондон от края на 80-те и началото на 90-те.
The Face представя Spandau Ballet, Boy George, Wham! и Sade на широката публика, но не пропуска да е един от първите домове и за работата на фотографи като Robert Mapplethorpe, Bruce Weber и Cindy Sherman. 15-годишната Kate Moss дебютира именно на корицата на английското списание през 1990 със стайлинга на Melanie Ward – антипод на супермоделската ера във Vogue по същото време. Други от знаменитите корици на The Face са били проектите за David Bowie, Annie Lennox, Prince, George Michael, Adam Ant и много други.
Съвсем логично, подобна библия заслужава да си има собствена дебела монография, която да я възкресява периодично за поколенията. The Story of The Face е именно това – носталгична и страшно полезна и изчерпателна хроника на възхода и падението на изданието в две части, първата от които е фокусирана върху възходът му през 80-те и невероятната графична идентичност на гения Neville Brody, модната фотография на Nick Knight и Buffalo стайлинга на Ray Petri.
Втората част на монографията е посветена на оцеляването в делото за клевета срещу Jason Donovan и отразяването на възхода на пост-есид хаус сцената, бритпопа и английското изкуство, което измества фокуса от Лондон към останалата част от Албиона. И макар The Face да спира окончателно още през 2004, визуалният архив на списанието е безценен учебник за пънкарска етика, жесток креативен импулс и здрава ръка, стиснала културата на своето време за врата по най-добрия и запомнящ се начин.
The Story of The Face (меки корици, 352 страници, 379 илюстрации, Thames&Hudson) струва 74 лева и може да бъде поръчана онлайн тук.
