© Петър Грудов
Кафе, бира, уиски? Първият въпрос, който чувам след ненатрапчиво учтиво посрещане в The Barber Shop, ме заварва неподготвен. Първо, денят е делничен. Второ, не пия кафе, а часът е едва на границата на благоприличното за другите два вариaнта, които странно или не започват да ме изкушават. Да не говорим, че имам още задачи за отмятане, а съм от хората, които стават крайно неработоспособни дори след една чаша алкохол в обедната почивка. Не че нещо, просто влизам в съвсем друго състояние на духа. Краткият разговор с усмихнатия младеж зад големия бар на входа на бръснарницата дава да се разбере, че именно това е целта.
© Петър Грудов
The Barber Shop е сравнително ново местенце в София като брой месеци зад гърба си. Макар такъв тип мъжки дестинации да имат сериозни традиции по света, усещането за мястото тук е съвсем ново като амбиции или просто като какво иска да бъде, когато порасне. Възраждането на бръснарниците е факт, но тази не е от онези с дамите в средна и зряла възраст, носталгични престилки и характерна и неизменна миризма. Не е и като набиращите все по-широка популярност арабски бръснарници, които стрижат като за световно и оставят модерни изрезки по късо избръснатите темета на излизане от Симеон. Още по-учудващо е, че намирам The Barber Shop скътан в нов затворен комплекс в квартал Изток. Не карам кола, затова локацията леко ме затруднява (няма страшно, спирката на метрото е пренебрежимо близо – бел.ред.), и съжалявам, че мястото не беше открито, докато ходих на спорт наблизо, за да убивам два досадни, но полезни заека наведнъж.
© Петър Грудов
Искаме да сме място, където мъжете идват, за да се откъснат за няколко часа от света, разказва Петя, управителят на The Barber Shop, с която се запознавам на бара. Надявам се да успеем да работим ефективно без предварително да караме клиентите ни да си запазват час. Инцидентно, тежкото планиране на програмата за дни напред напоследък е основната причина организирано да посещавам фризьори все по-рядко. Освен барът и готините столове за подстригване, хвърлям поглед по-навътре, където откривам кът за маникюр и педикюр (опитът показвал, че тези услуги се ползват повече, когато се извършват по-встрани от основния човекопоток, подозирам също, че неслучайно са изписани и като грижа за ръце и крака в ценоразписа), мека мебел за отдих с, уви, така важните за всеки електрически контакти. Има и броеве на списание L’Europeo.
© Петър Грудов
Разглеждам набързо преди да седна за American Crew подстрижка, която струва 32 лева. На екраните върви ски състезание, от колоните звучат най-големите хитове на AC/DC. Интериорът е просторен и семпъл – преобладават задължителните напоследък бетон, дърво, тухла. По стените има черни и бели плочки, дискретните цветни елементи са няколко квадрата теракот със стилизиран флорален мотив и зелена стена, на която името The Barber Shop e последвано от думите powered by American Crew. Бръснарницата не е франчайз, но ползва продуктите на американския гигант и обучава хората си в специалната техника за подстригване. Освен нея, се предлагат още класическо подстригване (27 лева), бръснене на врат (10 лева), подстригване един номер (15 лева) и подстригване на млади джентълмени (разбирай деца) срещу 19 лева.
© Петър Грудов
Многобройните рамкирани чернобели снимки представят прическите, които American Crew ще налагат този сезон. Изкушавам се да си посоча някоя и да кажа искам да изглеждам така, но си спомням за горчивия опит от всеки път, когато съм се опитвал да изглеждам като някой друг и вместо това се оставям в ръцете на разбирачите. Предлагат да оформят скромната ми брада, но отказвам, тъй като бързам, а и съм твърдо решен да я избръсна по-късно през деня, след като по-рано почти непознато момиче ме пита какво точно означава лъмбърсексуален и не съм много щастлив от предизвикването на такива асоциации.
© Петър Грудов
Пада ми се Ники – много симпатична, да не казвам красива, учтиво приказлива и една-единствена девойка в лайн-ъп-а зад столовете. Ники работи уверено и леко, като полага особено старание с две плешиви петна от белези от дясната страна на главата ми, вечната неприятна изненада за фризьорите, които дръзват да посегнат на дължината на криещата ги коса. Доскоро е работила в салона за дами над нас, който е на същите собственици. Шегува се, че работата с мъже е доста по-спокойна, защото обикновено няма излишни фасони и приказки. Уви, днес няма късмет по втората точка и я разпитвам стабилно, докато се опитва да ме направи една идея по-малко страшен за околните.
© Петър Грудов
Каква е разликата между класическата и American Crew подстрижка? Отговорът се крие в самата техника: косата се разделя на повече зони, различни от стандартните, самият начин на рязане също е по-различен. Суетни ли са мъжете? Не се учудвам, че отговорът е и да, и не. Особено предвид младия мъж на съседния стол, който гледа особено настоятелно всяко движение на своя фризьор. Трудно ли се работи с мъже? Не. Като цяло имало два основни типа в синхрон с дилемата ми от по-рано – такива, които ти се доверяват, и такива, които идват със снимка и искат непременно такава или онакава коса. Какво би ми предложила извън подстригване? Покриването на бели коси било все по-търсена и безболезнена услуга и ставало за пет минути. Обещавам да го обмисля за следващия път. Сами ли си избират музиката или следва корпоративните стандарти на American Crew? Сами, не ти ли харесва? Изморявам се да питам и затварям очи за малко, докато Ники продължава старателно да се бори с белезите от по-бурните ми години. Избирам да вярвам, че го прави, защото съм й симпатичен (като човек) и се хващам, че си мисля за едно малко уиски.
© Петър Грудов
The Barber Shop е в квартал Изток на ул. Самоков 28Б.
