© Peter Ross
Glenn O’Brien, вероятно познат най-много със своята дългогодишна колонка в GQ и Details под името Style Guy, почина в петък след усложнения от пневмония. Малко известният у нас американски журналист, писател и творчески директор беше истински ренесансова личност и ужасно зает човек с огромно присъствие в попкултурния живот и атмосфера на Долен Манхатън от последните няколко десетилетия, който успявяше да се плъзга почти незабележимо между различните си роли и превъплъщения с много остроумие, кураж и безупречен стил и поведение, станали синоним за истински джентълмен с добри обносни и истинско рокендрол минало. 70-годишният О’Brien успяваше да се преоткрива непрекъснато като редактор, рекламист, творчески директор и дори телевизионен водещ с тънка и много мъдра усмивка и успех, присъщ на много малка част от неговите съвременници. Животът на Glenn минава в създаването на отлична хроника на някои от най-важните събития в нюйоркската култура от началото на 70-те години до днес – удачен повод да почетем най-интересните моменти от забележителната кариера на един от най-големите вдъхновители в съзнателната ни културна история.
O’Brien и Andy Warhol © Kate Simon
Роденият в Кливланд, но възпитан в Ню Йорк симпатичен и много продуктивен писател учи кино, преди да попадне във фабриката на Andy Warhol и да започне своя дългогодишен стаж като редактор и колумнист в крайно различни списания като Interview на бащицата в началото на 70-те, Rolling Stone, порнографското Oui, легендарната библия на марихуаната High Times, женските Allure и Harper’s Bazaar, френското Purple на Olivier Zahm, прословутата колонка в Details и в GQ и дори в Maxim за кратко при поредния опит за ренесанс на бившето му величие на мъжка библия. Не само това, но O’Brien е и един от най-дългогодишните колумнисти и критици на Artforum, създатели на списанието за изкуства Bomb и музикалното Spin.
Чуждото мнение: Първоначално харесах Glenn O’Brien защото беше идеално съчетание на привидно несъвместими неща – джентълменът-познавач на добрите обноски и стил и пънкарят, попил от потта на екзалтираната тъпла в The Mudd Club, след като е спал на пода на The Factory на Warhol. Въпреки че с течение на годините джентълменът за пример съвсем логично бе надделял, от винаги брилянтните с хумора и енциклопедичността си текстове на O’Brien ставаше ясно, че той не беше убил пънкаря с подигравателна усмивка в себе си. Прочетох книгата му How to Be a Man, a Guide to Style and Behavior for the Modern Gentleman и следях неговата рубрика в американското GQ Style Guy. И на двете места вместо да се пусне по инерцията на свои колеги по перо да наставлява кои неща да избягваме в стила и обноските, като демонстрира начетеност с обилни исторически примери, Glenn по-скоро беше пропагандатор на информирания експеримент и тезата, че в стила, както и навсякъде другаде, не бива да има свещени крави. Ако трябва да запомните само едно изречение от него, бих ви предложил това: Не крийте грешките си, те могат да се окажат най-добрата част от вашата автобиография. – Владимир Константинов, главен редактор на Men’s Health
Редовната му колонка в Interview, Glenn O’Brien’s Beat, излиза от 1978 до 1990 и е пример за най-добрата музикална критика и отразяване на нюйоркската пънк сцена от края на 70-те и през 80-те години на ХХ век. Близкото му приятелство с Warhol и неговотие лейтенанти му помага да създаде и легендарното музикално токшоу Glenn O’Brien’s TV Party с Chris Stein от Blondie през 1978. Предаването се излъчва в продължение на пет години и представя гости като Jean-Michel Basquiat, David Byrne, Klaus Nomi, DNA, Тhe Clash, Fab 5 Freddy, David Bowie, Robert Fripp, the B-52s, George Clinton, Iggy Pop, Steven Meisel, Kraftwerk, Robert Mapplethorpe, Nile Rodgers, Kid Creole и Arthur Russell.
Паралелно с останалите си занимания, O’Brien се забавлява и в собствената си група Konelrad, описвана от самия него като първата социалистическо-реалистка рок банда. Вместо да пеем за секс, наркотици и младежки бунт, се интересувахме повече от политика. Свирехме в CBGB, а репертоарът ни включваше песни като Industrial Accident, Seize the Means of Production, Hardcore Melt Down и I Don’t Want Your Germs.
Гостуването на Basquiat в TV Party не е единствената връзка между покойния артист и O’Brien. Oсвен забележителното кожено яке с коронка на гърба и голямата монография на артиста от O’Brien, журналистът пише сценария и продуцира култовия филм Downtown 81, режисиран от Edo Bertoglio, сниман преди десетилетия с участието на Basquiat и представен на голям екран едва през 2001 по време на филмовия фестивал в Кан.
О’Brien обаче поддържа завидния си начин на живот не с журналистика, а като рекламист за клиенти и кампании, за които едва ли подозирате. След като става творчески директор на рекламата в нюйоркския универсален магазин Barneys в средата на 80-те години, O’Brien работи и за външни клиенти като Ian Schrager Hotels и Glacier Water, Christian Dior, Calvin Klein (легендарните кампании с Mark Wahlberg), Swatch, Revlon, Nike, Armani, Fila и Rock the Vote на MTV.
Чуждото мнение: Тотален пич! Повече от всички, държи в ръцете си оригиналната дефиниция за cool и hip, жив участник в нюйоркския ъндърграунд от 70-те: стил, бунт, секс, наркотици, качествена музика – всичко, за което си струва да се живее. Беше мой личен пример как се остарява елегантно (нещо, което ме вълнува горещо месеци преди да навърша 40) – независимо дали го виждам на снимка по партитата на Olivier Zahm, чета колонката му за стил в GQ или прелиствам някоя от книгите му. Един от последните, които можем да наречем editor par excellence (всъщност той измисля титлата editor-at-large, нещо като „заподозрян за редакторство“, шега с плакатите на ФБР). Той ни научи, че едновременно можем да изглеждаме стилно и да мислим рокендрол – двете крайности, които се събират чудесно в достойния 70-годишен живот на Glenn O’Brien. – Борислав Банев, главен редактор на Egoist.bg
Списанията и рекламните слогани обаче съвсем не са единствената писателска страст на Glenn O’Brien. През 1992 легендата е съавтор и редактор на Sex на Madonna и нейната Girly Show антология две години по-късно. Освен монографията на Basquiat, O’Brien се е подписвал и под дузина интересни книги като The Style Guy, How To Be a Man: A Guide To Style and Behavior For The Modern Gentleman, The Cool School и Berluti: At Their Feet. Последната му книга с поезия ще излезе през май, а мемоарите, върху които е работил напоследък – кой знае.
Последното завръщане на O’Brien в телевизията е като домакин на токшоуто Tea at the Beatrice – поредица от интересни разговори с негови съвременици като Richard Prince, Nan Goldin и Jerry Saltz, както и съвременни икони като Gisele Bundchen. По собствените му дими, рубриката на Made2Measure е малко по-бохемската версия на Charlie Rose.
