
© Niko’las 0/360
Най-авторитетното БГ издание за вино и гурме култура Бакхус награждава отличниците в ресторантьорския бранш за 16-та поредна година тази вечер, като сред номинациите отбелязваме приятното присъствие на няколко заведения извън София (пловдивските Хеброс и Паваж, както и бургаският Rosé) и имената на няколко ресторанта, създадени от истински напредничави готвачи. Видимата тенденция е ясна – нивото на кухнята у нас се вдига, а гурме храната все по-често излиза извън супер лъскавите и извънредно скъпи заведения. За най-добър ресторант на годината се борят познати имена като Cinecitta, Chef’s, Andre’s, Преди 10 и споменатия Хеброс, но интересът ни днес е насочен към новаците в надпреварата. Нагърбваме се с тежката задача да обядваме небрежно и последователно в различни дни и без предупреждение в трите ресторанта от категория дебют: Niko’las 0/360, Il Teatro и Космос, за да ги препоръчаме с чиста съвест и да проверим дали да се доверим на Бакхус и следващия път.

© Списание Бакхус
Били сме десетки пъти в предишните инкарнации на помещението зад градинката на ул. Солунска, по диагонал от популярния The Cocktail Bar. Вечеряли сме само веднъж в настоящия Niko’las 0/360 преди официалното му откриване и кой знае защо чак сега повтаряме. Още докато сядаме в една от най-приятните софийски летни градини, става ясно, че обслужването е на наистина високо ниво. Сервитьорката ни посреща и настанява мигновено. Още преди да успеем да си метнем раниците, вече е успяла да донесе менютата и да налее вода.
Поръчваме от обедното – салата с боб, картоф, червена чушка и козе сирене (6,20 лева), сотирана червена леща с къри и кокос и кюфтенца с печен картоф и домашна лютеница (и двете по 8 лева). Питат дали да задържат нещо и след секунди в голяма дървена кутия пристига комплимент от заведението – тарама върху оризов чипс. Миниатюрните хапки са красиво поднесени и имат ефект – поръчваме си по чаша просеко (5 лева). Специално за днешния обед има още супа от кореноплодни (4,20 лева), салата с моркови, тиквички, краставици и лимонет (6,20 лев), постен смилянски боб с диви гъби и трюфел (8 лева) и котлет от щука с лимоново ризото (20 лева).
Основното меню е по-смело, като в повечето предложения познатото среща по-екзотични съставки, било то оризови вермичели или тонкацу сос от боровинки. Салатите и предястията са между 11 и 15 лева, основните започват от 22 лева за удон нудли със скариди, корен от лотус, бамбук, воден кестен и зеленчуков бульон и стигат до 32 лева за сърф&търф бон филе Блек Ангъс с кокосово къри и картофи конфи. Минути по-късно поръчката е пред нас. Салатата е точно това, което очакваме, на границата между лекото и питателно. Кюфетенцата и картофите са вкусни, макар да имат нужда от още малко сол на вкус, лютеницата е от онези с много фино смлени домати и чушки с леко сладък привкус. Лещата пристига веднага след отсервирането на салатата и напомня по-скоро на супа, отколкото на нещо друго. Вкусна е, макар и да стои странно като основно ястие.
Почти сме забравили да се огледаме, но скромната обедна аудитория е съставена основно от чужденци в костюми и няколко наши сънародници, които не бихме се учудили да са клиенти на :PM. Какво са кореноплодни?, чуваме двете млади жени, настанили се на съседна маса, да питат сервитьорката. Пием кафе преди да си тръгнем и ни правят засада с още един комплимент за десерт – малка лъжичка с борвинков мус с натрошена бисквита. Ще трябва да се отбиваме по-често тук, то се е видяло.

© Списание Бакхус
Il Teatro е новият италиански ресторант на партерния етаж в Сатиричния театър, който заема мястото на многобройни барове, клубове и заведения, опитали да пуснат корени там. Посещавали сме го веднъж преди, но в остъкления салон откъм тротоара, където по принцип не може да се усети много от духа на заведението. Този път сядаме на голямата висока маса до входа, малко след което приветливият сервитьор взима скромната ни поръчка – тиквена крем супа от обедното меню (5,90 лева) и класическа маргарита (7,90 лева).
Уви, не сме много гладни и вместо това насочваме внимание към интериора, който е симпатичен и уютнo решен във вездесъщите напоследък дърво и бели плочки. Масите са близо една до друга, но в момента няма много посетители, така че е тихо и приятно. Кухнята е отворена и чуваме как готвачът припява на италианската музика, която звучи от тонколоните. Разглеждаме по-подробно двете менюта, които сме запазили – в дневното с предложения на готвача освен спомената супа има още спаначена салата с песто от сушени домати и диви каперси (13,90 лева), ростбиф с картофи (9,90 лева), пица Бела Италия (11,90 лева) и добрия стар крем карамел (6,90 лева) за десерт .
Основното меню е посветено на пиците – моделите са италиански класики от Маринара (6,90 лева) до Прошуто Крудо (12,90 лева), но има и няколко пълнени пици като Пикантна (16,90 лева) с моцарела, кашкавал, пикантен салам и тиквички – препоръчва се за двама. Салатите и антипастите са между 9 и 15 лева, има още паста (включително прясна) и ризото и няколко основни. Поръчката пристига бързо. Пицата е тънка и идеално изпечена, моцарелата е супер, а под нея се вижда доволно количество истински доматен сос – точно както я обичаме. Крем супата е ужасно вкусна, но ни изненадва с вкуса си. Плътна е и толкова напомня на пилешката каша от детството (в добрия смисъл), така че питаме дали случайно няма пиле в нея. Не, не, казва ни младежът, докато отнася бързо опразнените чинии, всичко е в подправките, в супата има само пасирани зеленчуци.
Макар някои неща в менюто да ни се струват една идея по-скъпи, отколкото бихме искали за заведение с такъв профил (по-конкретно супата и чашата вино, която е 8 лева), храната определено си струва и атмосферата е приятна. Със сигурност ще повторим, особено когато сме в настроение за наистина добра пица.

© Списание Бакхус
Дебютираме успешно в Космос след многократно пропаднали предишни планове да посетим ресторанта с гурме прочит на традиционни български ястия. Просторното заведение е решено в дърво, тухла и бетон с подписа на архитектурно студио Funkt – настаняваме се на терасата на втория етаж, гледаща над леко импозантен металически полилей. Определено Космос е най-внушителният ресторант като интериор, макар няколко цветни детайла да изневеряват на иначе добрия стил. Огромните витрини пропускат обилно количество светлина и заедно с високите тавани създават приятно усещане за простор и спокойствие.
Менютата са пред нас след секунди, персоналът носи готини утилитарни престилки с кожени детайли. Малко се затрудняваме с избора на салата, тъй като няма предложение без месо или млечни продукти, а искаме нещо леко, за да си оставим място за яхнията от риба тон (11,20 лева) и гръцката редена мусака (8,90 лева), които допълват ориза със спанак и горски гъби (8,40 лева), таратора (3,90 лева), супата топчета (5,10 лева) и свежите салати с туршия от пъдпъдък (каквото и да означава това), цвекло и смилянски сирена (8,60 лева) в обедното меню. Спираме се на народна разядка с фермерски катък, цитрусова тарама и балканска топеница от основното меню.
Там освен традиционни неща като шопска салата (8,90 лева), снежанка, кьопоолу с козе сирене, миш маш (11,90 лева всяко), кюфтета на жар (14,90 лева), пиле с кестени (16,90 лева) и свинско със зеле (18,90 лева), има и по-необичайни ястия като равиоли с опашка от бик с манатарки и гъши дроб (18,90 лева), скариди саганаки (22,40 лева), октопод Ропотамо (28,90), телешка пържола Слънчев бряг с глазирана белушка, праскови и слама от картофи (55,90 лева) и филе от розов тон със смилянски боб, сланина, пушено краве сирене и конфитиран домат (29,90 лева). Мисълта, че положението определено не е за хора с вкус към семпли ястия, и лежерното ни настроение са прекъснати от силната озвучителна система, от която започва да звучи натрапчиво хоро. Ясно е, мястото не е за всеки ден и определено си струва да заведеш някой чуждестранен гост. Докато забележим, че светещите космически сфери по продължението на тавана току започват да се движат, поръчката пристига.
Разядката е сервирана върху малка плочка с препечена мини франзела и е доста добро попадение. Скоро след нея се появяват яхнията и мусаката. Яхнията от тон е лека и приятна в бистър доматен бульон и зеленчуци, макар да ни се иска самите парчета риба да бяха приготвени малко по-различно. В мусаката има доста необичайни подправки и е придружена от леко сладък червен сос тип лютеница. Оказва се най-противоречивото ястие досега. На нас ужасно много ни харесва, докато компанията ни за обяд не е съвсем съгласна с начина, по който е овкусена и решава да се утеши се със завъртян десерт на име Юпитер (крем от кестени, московадо и калуа кейк, солен карамел, мус медовина, конфитюр от лимон и сладолед от ядка на кайсия, изключително старателно поднесени като шарената планета и луните в орбита й – 9,60 лева) – добро обобщение за цялото изживяване.
Il Teatro e на улица Стефан Караджа 26. Niko’las 0/360 е на площад Райко Даскалов 3. Космос е на улица Лавеле 19. Повече за наградите ресторант на годината можете да откриете на страницата на Бакхус.