Иван Цуцуманов бяга с 200 от претенции за професионална фотография, но не и от тези за (своето) набито око. Макар базираният в София стилист и арт директор обикновено да работи далеч от случайната или нарочна хроника на уличен стил, последният проект на Цуцуманов е именно печатен журнал с униформата на възрастни и крайно автентични хора.
Последното обаче звучи като напълно естествена отбивка за човек, който се е слял напълно не само в предимно черната си униформа и дебели груби подметки, но и с автоматичната скорост на камерата в своя телефон. Освен да обикаля постоянно града и да документира неговите силни и слаби страни, Цуцуманов oбича да насища своите Instagram истории със светлосенки, искрящи ламарини на скъпи и евтини автомобили и портрети на анонимни хора в гръб. След като много негови приятели и последователи го ръчкат да направи нещо с архива, младежът решава да се размърда по-сериозно. Не съм вкарвал никаква допълнителна стойност, но хората ме накараха да се замисля.
Речено-сторено. Печатният журнал Не старее е от онези фенски издания, които не носят сериозността на подвързана книга или албум с дебели корици, но привличат вниманието с моментното очарование на репортажна и воайорска хроника от силуети, детайли, текстури и десени от облеклото на обикновени хора. Още веднъж ще кажа, че в това издание няма никакво фотографско его и е снимано някакси измежду другото. Дори се колебая как да го наричам – не е точно списание, нито пък просто журнал с плакати, не е и дебела книга с гръбче.
Независимо върху какъв формат решите да си стиснете ръцете, най-основната разлика с други подобни проекти е в самия подход. Макар да съм снимал и селектирал само възрастни хора, Не старее всъщност е осъзнат антипод на проекти като Advanced Styleнай-малко защото държа на случайността. Тези хора нямат представа, че ги снимам, а и че изглеждат по подобен интересен начин. Всичките са страхотни и стойностни персонажи, стига да имате очи и да сте отворени да го видите.
Когато задълбаваме в предимствата на скритата документация пред нарочните снимки от ежедневната му работа, Цуцуманов моментално споделя, че именно неосъзнатото му е интересно. Моментните снимки на тези случайни, но вдъхновяващи и автентични хора са на ръба между репортажна и воайорска фотография, а снимането в гръб (каквито са 90% от кадрите) ги прави по-есествени в собствената си среда.
Хрониката на града и възрастните му хора се върти около кръстовищата на Христо Ботев, Стамболийски и Константин Величков (често се случва да обикалям в района на Женския пазар) и изследва именно как тяхното облекло стои в градското пространство. Социалният момент се появява тогава, когато осъзнаете, че част от (сниманите уважително) персонажи са хора на ръба на бедността или такива, живеещи и белязани от боклука около себе си. Снимките в Не старее са и нещо като критичен репортаж на последните трийсет години у нас и олицетворение на хаотичния живот.
Защо само възрастни? Ами защото го впечатляват повече, отколкото останалите. Младите са подвластни на други течения и интернет, а възстастните хора носят контекста на града във всяка своя дреха, защото са го изстрадали и им личи– не само по облеклото, но и по самото движение.
Разбира се, целенасоченото бягство от преднамерено позиране не елиминира общите нишки. Цуцуманов отрича сниманите в продължение на около година кадри да следват единна тема или история, но не отрича съществуването на визуална връзка между тях заради подобния ракурс на снимане и контрастите между десени, принтове, цветовете и начините, по които дрехите са комбинирани. Има много дребни детайли и интересни снимки на чанти, ръце, коса и хора в движение, които просто влизат в деня ми и няма как да не ги щракна моментално.
Трансферът от дигиталния архив върху напоената с мастило хартия пък засилва още повече любовта на Цуцуманов към подобен тип (модни) издания. Стана ми приятно като го видях отпечатано, защото кадрите носят друга стойност извън телефона. Не очаквах самият формат да ме трогне, но принтът е кеф.
Не старее (меки корици, 52 страници, 49 снимки, тираж от 200, самиздат) на Иван Цуцуманов струва 30 лева и може да бъде намерен тази вечер, 29 юли, след 18:00 в Opening Soon на ул. Кърниградска 1 и утре, 30 юли, между 10:00 и 20:00 отново на същото място до изчерпване на тиража.
