90-тарска носталгия се завръща с добрата стара мешка – онзи сак за съхранение на бойното снаражение и личните вещи на руските пешаци, който влиза като задължителна част от униформата на руската имперска армия през 1874 и не се пенсионира дори от редиците на сержантите и пехотинците в СССР, страните от Варшавския договор и родната казарма. Руската майка на американските полеви сакове печели симпатии с минималистичната си правоъгълна форма от водоустойчив плат, външен джоб за тоалетни принадлежности и ремъци за спален чувал, но съвременните поколения я асоциират предимно с младежките контракултури и тяхната неумолима склонност да си присвояват войнишки класики като символ на бунт.
За Зорница Русева мешките винаги са били едновременно мили и далечни. В края на 90-те години все още имаше ясни стилове в музиката и модата и точно тогава мешките някакси изпаднаха извън стиловия радар на следващото поколение и така и не се завърна, както направиха кубинките и бомбърите, примерно. Първите осем мешки (65 лева) на девойката и нейната марка за ръчно изработени унисекс чанти Meshka (удобно – бел.ред.) са изработени от черен памучен плат с допълнителен хастар, един вътрешен голям джоб за повече сигурност и по-широки и по-къси презрамки за по-малко прежулване на раменете, очевидно. Настоящият модел на Русева следва точните размери и кройки на оригиналната мешка от неизвестен руски учебник с горните модификации, резултат от полевите тестове на първите прототипи.
Традиционното персонализиране на този модел при Meshka започва с няколко модела с Jackson Pollock-ови петна от боя, докато останалите разноцветни модели са готови са усилено драскане, нашивки и други екстри. Следващите мешки ще имат повече цвят и върху тях ще пише Purity Ring и Mental Architects. Надявам се да нямат нищо против, особено вторите. Откъм дизайн е точно толкова гениална и неповторима, колкото преди. Опитах се да отдам нужното уважение на нейното минало, да й позволя да го загърби и да й дам шанс да прекара малко време в компанията да нашето десетилетие. Мешката си е същата, сега просто е малко по-подготвена за живота в града.
