Chance The Rapper издаде третата си миксирана касетка Coloring Book на 12 май. Три седмици по-късно, наследникът на 10 Day и брилянтния Acid Rap продължава да се представя неумоверно добре в стрийминг платформите и то в годината, в която голямата тройка на съвременния рап (West, Lamar и Drake) пусна дългоочаквани нови албуми. Основната разлика (без, разбира се, да неглижираме приятелството и общите проекти помежду им) между споменатите имена е, че за разлика от споменатата тройца, Chancelor Bennett продължава да сърфира успешно като съвършено независим агент извън безпощадната система на съвременния бизнес и именно като такъв вече си е циментирал мястото в общественото съзнание като един от най-важните съвременни артисти в жанра (заедно с Frank Ocean, кой друг? – бел.ред.).
Тригодишното чакане за истински пълнокръвен наследник на Acid Rap бe oще по-напрегнато не само заради универсалния успех на предишните глави от житейската история на Bennett, но и заради амбициозните проекти с негово участие, които се случиха междувременно и успяха да забавят новата тройка (работното заглавие на Coloring Book бе 3 почти до последния момент преди излизането му). Първо се появи миналогодишния албум Surf на Donnie Trumpet & The Social Experience (тромпетистът Nico Segal и останалите гении в бекинг групата на Chance). Девет месеца по-късно се появи и противоречивия опус на Kanye The Life of Pablo, който носеше отпечатъците на Bennett в знаменити парчета като Ultralight Beam и загатваше съвсем дискретно какъв нео-госпъл шедьовър ни очаква. Последният албум на West бе знак и за взаимното уважение, респект и признание между две от най-ярките творчески личности на своите поколения, които работят заедно и в Coloring Book.
Платоничната любов с Kanye e една от забележителните характеристики на албум, който се извисява величествено над собственото его и налага артистичната си визия с качествена продукция и грандиозни споделени идеи, без да се се взима прекалено насериозно. Coloring Book е едновременно госпъл албума, който The Life of Pablo не успя да бъде. И докато мрачния шедьовър Acid Rap бе неочакваното завръщане към джази периода на хип-хоп и рап музиката (две години преди Kendrick да се усети, без майтап) и по-добрата ретроспективна ода и обяснение в любов към родното Чикаго отколкото Views за Торонто, третата касетка на Chance звучи като добре обмислен и много позитивен опус за духовното удовлетворение и (най-накрая) постигнатото самоуважение. В Coloring Book няма и помен от предишните основни теми на Chance като проблемите на израстването и напушването със съучениците и младежките тревоги пред лицето на надвисналото бъдеще и непрекъснати загуби на близки хора. Третата касетка на Chance е оптимистична житейска госпъл проповед с много музикални завои, лични равносметки за случилото се през последните три години, интимни разговори с Господ, панорамни картини, които предизвикват статуквото и уважават корените на хип-хопа и, разбира се, любовни признания такива, каквито искаме да чуем.
Дълбоката любов на Chance към госпъл музиката си личи още в откриващия химн All We Got с участието на чикагския детски хор, Kanye West и рамкиращата целия албум знакова фраза And we back, and we back – намек не само за широкоскроения и анти егоистичен характер на Coloring Book, но и доста хитра препратка към Good Ass Intro от Acid Rap и Freshmen Adjustment Vol. 2. Госпел вдъхновението резонира най-силно и в парчето за уличните банди на Чикаго Summer Friends, Blessings (Ain’t no blood on my money/Ain’t no Twitter in heaven), химна със завърналия се Jay Electronica How Great и красивата нежна кода за отказването от халюциногенните наркотици в Same Drugs (We don’t do the same drugs no more). Oсновните колаборатори от The Social Experiment не се задоволяват само с вокални хармонии и госпъл пиано, а натискат здраво и в другите любопитни посоки от таланта и контактите на Chance The Rapper. Летният нахъсан химн No Problem e позитивен трак, в които Chance, 2 Chainz и Lil Wayne се отнасят с пренебрежение и огромна доза самоувереност към проблемите и непрекъснатите аванси на звукозаписните компании. Mixtape реабилитира двамата му микстейп братя по оръжие Lil Yacht и Young Thug (I swear I’m the only nigga still care about mixtapes), Juke Jam прави същото за Justin Bieber, който се включва неочаквано незабележимо и на място в припева, а All Night с Knox Future разкрива дискотечния Chance в продукция на Kaytranada (която би звучала съвсем на място и в неговия дебют). Освен забележителната синергия между Chance и страхотното хомогенно включване на всички гости в този албум, Coloring Book впечатлява и с наистина проникновените си текстове още рано-рано в All We Got (Man, my daughter couldn’t have a better mother / If she ever find another, he better love her) – глътка свеж въздух от тъпотиите, с които ни занимават напоследък.
Вече трябва да е станало ясно, че Coloring Book не е никакъв праволинеен хип-хоп албум с хитове и текстове за вкарване в нелепи мемета. Говорим за нео-госпъл алхимичен шедьовър, който успява да съчетае по безобрачно музикантски и иновативен начин хип-хоп, улична поезия, соул, джаз и фънк без да забравя откъде е тръгнал, докато гледа право напред. Появата и самата същина на третата смесена касетка на Chance The Rapper са поредната силна революция не само в жанра, но и музикалната индустрия като цяло. Момчето от Чикаго продължава стремителното си издигане в ролята на най-далновидния свободен агент в бизнеса, който запазва артистичната си независимост и рита настоящото статукво в лицето без договор с голям лейбъл и на гърба на собствения си талант и вярна кохорта от добри приятели и съмишленици. На визитката му пише просто рапър, но Chance е много повече от това. Безброй доказателства във вълшебни 57 минути.
Coloring Book e тук.
