© Charlie Strand
Симпатичният младеж Stefan Siegel е възпитаник на военноморското училище във Венеция и бивш модел с прилична кариера, който се отегчава от работата си на инвестиционен аналитик за Ernst&Young и Merrill Lynch и въвлича брат си в създаването на Not Just a Label – безплатната модна платформа за нови дизайнери от цял свят по етичен и иновативен начин с идеята да консумираме по-разумно и да подкрепяме талантливите имена със авторски колекции облекло и аксесоари. Двамата очевидно са свършили добра работата, след като осем години след създаването си в платформата могат да бъдат намери над 20 хиляди артисти от 127 страни, включително и България. Освен с класическа презентация и включване в онлайн магазина на Not Just a Label, Siegel вкарва избрани имена и във всякакви изложения, поп-ъп бутици и менторски семинари, което го прави достатъчно добре запознат за днешната задача – да препоръча няколко читави и интересни мъжки дизайнери от Берлин, Пекин и Будапеща.
Tosca Wyss от берлинския лейбъл Blank Etiquette обръща особено внимание на извънземното качество на всеки модел от модерен стрийтуеър от първокласни платове и бродерии. Силата на марката е именно в непрекъснато обновяващите се силуети и неконвенционалното комбиниране на платове и цветове. Колкото и да е улична и утилитарна, модата на Blank Etiquette се произвежда в ограничено (номерирано) количество и единични модели като протест срещу масовата консумация.
Path ни кара да се движим напред и да се осмеляваме да бъдем различни с радикалната представа за мъжественост на родената в Германия и базирана в Пекин и Хонконг дизайнерка Janine Grosche. Последната колекция на девойката е вдъхновена от модерната напоследък естетика на Източния блок, социалистическата архитектура и съветския модернизъм и включва концептуални и напредничави трактовки на 70-тарски силуети и дизайн елементи в определено спортен имидж със лек памук, щамповани суетшърти, избелен син деним и оребрени горнища.
Берлинчанката Verena Schepperheyn експериментира сериозно с текстури и цветове и произвежда всичките си дрехи в Германия. Най-новата колекция на нейната марка интерпретира рибарското облекло и подводен ландшафт чрез различни техники като бродиране, зашиване, избелване, принтове и плетива. Говорим за комбинация от прави уголемени силуети с интелигентни детайли като асиметрични яки и многопластови джобове в готина цветова гама от синьо, сиво, зелено, бяло и черно.
Израелската марка Eliran Nargassi прави изчистени и минималистични колекции с контрастни графични мотиви. Есента и зимата на 2016 и 2017 обаче са подчинени изцяло на секуларизма и поклонничеството, провокирани от включване на елементи от садо-мазо културата. 27 модела от вълна, памук и неопрен в черно, бяло и сиво – всякакви фетишистки нагръдници и юзди, големи гащеризони с кожени каишки и метални пръстени, добре скроени уголемени тишърти, широки скъсени панталони, вълнени палта и бермуди.
Mei Kawa означава Не плачи повече за мен на мандарин и е такава сериозна игра на думи, че отнема минимум два параграфа да бъде обяснена с всички възможни значения. Самата марка също приема доста сериозно опитите си да трансформира мъжете от незабележителни в абсолютно забележителни със своите леко експериментални колекции от дрехи с много умни и скрити детайли, еластични материи, японски ръкави и други функционални екстри.
Zsigmond Dora се вдъхновява от живота и традиционната култура на Унгария за своята съвременна градска мода, която се произвежда устойчиво в самата страна. Последната колекция Epic Migrants е вдъхновена от актуалния въпрос какво би се случило, ако повече националности се срещат помежду си и се опитват да живеят заедно. Бунтарският характер на моделите си личи от контрастите, породени от противопоставянето и смесването на типографските десени на пет националности, живеещи в Карпатския басейн.
Stefan Siegel участва в софийската технологична конференция DigitalK на 19 и 20 май. Билетите за цялата конференция струват 260 лева и могат да бъдат поръчани тук.
