
Битката между Батман и Супермен е преди всичко идеологическа и точно сблъсъкът им като различен тип герои е най-интересната нишка в новия, поляризиращ блокбъстър на DC Comics. Двамата винаги са били противопоставени като типажи и мотивация и е любопитно в кого се припознаваме, когато правим избора между Прилепът от Готъм и Синът на Криптон. От едната страна е Bruce Wayne – богаташкият син, загубил родителите си като дете и посветил живота и голяма част от наследството си в маскирана борба срещу престъпността и разработването на всевъзможни джаджи, които да омаловажат фактът, че е просто смъртен. От другата стои Clark Kent, роден с изключителна сила и попаднал на Земята от друга планета. Дилемата при него идва от изключителната отговорност какво да прави с тази сила и съдба, която не е избрал. Следвайки траекторията на съвременния масов вкус и Батман го сполетя съдбата на James Bond и вече е нацепена батка. Супер дарк е също така, за да няма никакво съмнение в мъжествеността му и вече направо си дамгосва със своя знак. За сметка на това шофира Aston Martin и явно винаги има отворена бутилка червено вино на нощното шкафче и анонимна мадама, омотана в скъпите чаршафи на стъклената му вила. Интересен е защото е дълбоко ранен образ, избрал отмъщението като начин да се справя с вътрешната си болка в отчуждение от другите. Супермен пък е от типа образи, които носят повей на анахронизъм, нареден до героите на 21 век – бори се за истината като журналист, от онези романтици е, които влизат при (дългогодишното си) гажде с дрехите във ваната, с риск водата да прелее и да подуе паркета, само и само да получи едната усмивка. Говори за своите чувства с майка си, а супергеройският му костюм продължава да изглежда леко нелеп, когато не е рисуван, въпреки опитите да го направят по-мъжествен и мрачен мъжкар. Подобно на Капитан Америка, именно неукоримите му идеали го правят малко скучен и едноизмерен образ във време, в което сме свикнали добрите да са поне малко лоши и обратното. И тук на помощ идват малко дъмблели и няколко галона протеинови шейкове и Clark Kent също вече е бабанка. Не може да се отрече, че има и смислена еволюция в екранния му образ – някакви хора вече успяват да разпознаят, че е един и същ човек с и без очила, а г-жа Clark, Lois Lane, е червенокоса.

Първият екранен спаринг на двамата големи герои на издателство DC Comics е малко закъснял и в този смисъл трудно може да впечатли в свят, който вече е гледал подобна конвергенция на супергероите на конкурентните Отмъстители от една страна, няколко отлични екранизации на Х-мен и чистия адреналин на Лудия Макс от друга. Филмът обаче е нужен, за да стартира процесите в необятния супергеройски свят на DC и немалко хора предричат, че това ще е годината, в която ще спрат да дишат прахта на конкуренцията от Marvel, които дръпнаха толкова напред, че успяха да изкарат самостоятелен филм на герой със значимостта на Ант-мен. Батман срещу Супермен (не е съвсем ясно защо единият е по-мъж от другият) е първият същински филмов кросоувър на DC и въвежда на сцената злощастната Wonder Woman – един от най-иконичните комиксови образи и третият член от светата троица на DC, която от десетилетия не може да намери успешен игрален израз. Сериозното й присъствие тук подгрява за предстоящия филм, посветен изцяло на любимата амазонка на американците догодина, виждаме тийзъри и за появата на още нови герои като Aquaman, Cyborg и The Flash, които да държат влага на гийковете за близо десетилетие ПЛАНИРАНИ СУПЕРГЕРОЙСКИ ФИЛМИ.

Извън всичко това и въпреки противоречивите отзиви на критиката и почитателите, Батман срещу Супермен задържа вниманието и предлага от всичко по-малко – за любителите на екшъна и специалните ефекти има гонки на високи скорости, ръкопашен бой, бой със супер сили и бой с извънземни чудовища, за подрастващите има забежки в политически нотки, някои философски и базисни екзистенциалния разсъждения и показни акции как лесно може да се манипулира общественото мнение, за обитателите на вътрешни светове има малко сантименталност и мелодрама. Всичко това е поднесено с доста читав диалог и добре заснето (има няколко наистина много красиви кадри, с които художниците на комиксови панели могат да се гордеят), макар и след високата летва на други комиксови адаптации като Пазителите или X-Мен да няма нещо качествено ново във футуристичните, апокалиптични топографии или улични сцени.

Напомпаният до пръсване Henry Cavill, леко подутият Ben Affleck, сладката Amy Adams и израелската жена чудо Gal Gadot се справят компетентно, ако не й особено вдъхновящо в ролите си. Дано поддържащият актьорски състав не е показателен колко е трудно да си пробиващ актьор в Холивуд, защото и епизодичните роли тук са поверени на големи имена като Holly Hunter, Jeremy Irons, Diane Lane, Laurence Fishburne, Kevin Costner, a хора от ранга на Jeffrey Dean Morgan са сведени до десет секунди екранно време и една реплика. Най-голямата слабост на филма са липсата на хумор (след твърде високо каченото ниво от ДЕДПУЛ) и достатъчно добри злодеи за напрежение. Пропастта между неубедителното представяне на иначе симпатичния Jesse Eisenberg и трагичното CGI чудовище е на светлинни години от жестоките батман злодеи, които обичаме да мразим (и обратното) като Bane, Жокера (отличен и Nicholson, и Ledger) или Жената-котка (разчитаме на Самоубийствен отряд за развитието на DC женски персонаж, който да може да се мери с Michelle Pfeiffer). От емоционалната кулминация на филма също има какво да се желае, но да видим какво ще се случи занапред.
Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта е в КИНАТА.