След най-силните ТВ сериали и албуми, завършваме културния обзор на изминалата година с 15-те най-добри филмови заглавия, които успяхме да гледаме през 2015, заедно с Кристина Симидчийска и Красимир Димитров: приятна селекция от отлично комерсиално, фестивално, независимо и арт кино, плюс всичко по средата.
Безродни зверове
Евала на Cary Fukunaga, че е отказал да се занимава с тъпотиите от втория сезон на Истински детектив, за да направи шедьовъра Безродни зверове – драматичната история на полевия командир (Idris Elba) и детето-войник Agu (Abraham Atta), които се опитват да оцелеят сред ужаса на гражданската война в неназована африканска държава. Режисьорът прекарва цели седем години, за да напише и адаптира сценарий по оригиналната новела на Uzodinma Iweala, успява да си уреди смешния за стандартите на онлайн гиганта Netflix (основен разпространител на заглавието) бюджет от шест милиона долара, снима всички сцени за малко повече от 35 дни на терен в Гана и успява дори да се разболее от малария, но усилията си струват – Безродни зверове e тежко емоционален, брутален и много визуален шедьовър за страха, моралната деградация и чистия ужас на войната в най-бедните места на планетата. Смразяваща история за порастването в един самоуверено направен и много въздействащ филм с блестяща актьорска игра от Elba и Atta, която едва ли ще бъде подмината в сезона на кино наградите. – Светослав Петров
Големият залог
Да направиш комедия за една от най-големите съвременни трагедии – последната световна финансова криза, с филмови звезди като Christian Bale, Steve Carell, Ryan Gosling и Brad Pitt, обясняващи на прост език как точно е създаден балонът около недвижимите имоти и лесните кредити, е доста смело и оригинално решение. Да можем да й се смеем, знаейки че и ние сме супер прецакани от повсеместното човешко желание да живее лесно на кредит в американската мечта, изродена в познатата ни днес свръх консуматорщина, пък си е някак пречистващо. Филмът е базиран на едноименната книгата на Michael Lewis и повдига въпрос за няколко трилиона долара (и безброй човешки живота – бел.ред.) – научили ли сме си урока? Съмнително, предвид финала, но за сметка на това Bale и Carell правят невероятни роли. – Красимир Димитров
Карол
Погледите, докосванията, диалозите, жестовете и копнежът между Cate Blanchett и Rooney Mara в невероятно стилната и изискана любовна история на Todd Haynes по романа на Patricia Highsmith демонстрират една тиха, истинска интимност, която сме позабравили във времето на дейтинг приложенията и бързия секс. Наелектризираща еротика във филма е далеч от пошла: цветът на червилото, парфюмът по пулс точките, фотографиите, улавящи ежедневни, скъпоценни моменти и музиката на Carter Burwell правят Карол най-красивата любовна история на годината. Да не се бърка с типичните LGBT активистки филми (Freeheld) в годината, в която Върховният съд на САЩ узакони еднополовите бракове. Последното заглавие на Todd Haynes е филмовото изкупление за всички действителни истории, в които майка е откъсната от собствените си деца, заради сексуалните си предпочитания. Великолепните Blanchett и Mara не преиграват нито за миг, а менторството в отношенията им е взаимно и споделно – между опитът и първата любов. – Красимир Димитров
Облаците на Силс Мария
Френският режисьор Olivier Assayas твърди, че ролята на позагубилата слава актриса Maria Enders е не просто създадена за Juliette Binoche, но и вдъхновена от нея. Трудно е да не му повярваш. На фона на нереално красивите пейзажи на Силс Мария, Binoche демонстрира брилянтна игра в удивително партньорство с Kristen Stewart, която не само сякаш най-накрая е на мястото си, но и успява да стои далеч от сянката на френската икона с образа на нейната асистентка Valentine. Двете репетират предизвикателна за спомените на Maria роля, болезнено докосваща егото й с неизбежността на старостта и безпощадния ход на времето. Постепенно репликите от сценария се преплитат с тези от реалността под облак от предвещаващи буря емоции. Семплите думи и жестове създават трети диалог, посветен изключително на женската гледна точка върху младостта и зрелостта, приятелства и съперничества, културните пропасти между поколенията, суетата и илюзията за недосегаемост, загубата на личен живот в ерата на интернет и нуждата от идентичност. При това без клишета и излишен патос, само с чистата истина: Животът минава. – Кристина Симидчийска
Ex Machina: Бог от машината
Писателят Alex Garland има достатъчно сериозен опит със сценариите за успешна (28 дни по-късно, Проектът Съншайн и Никога не ме оставяй) и не особено успешна (спорния Дред и нереализираната екранизация на Halo) филмова фантастика, за да посегне самоуверено и с леко чувство за хумор към режисьорския си дебют Ex Machina: Бог от машината – един от най-симпатичните и въздействащи независими филми от изминалата година. Семплият сценарий (млад програмист е избран да приложи теста на Тюринг върху изключително привлекателен андроид с изкуствен интелект, създаден от ексцентричен милиардер) разчита повече на драматизъм и мисловни игри, отколкото на специални ефекти и въпреки това филмът изглежда много полиран и изчистен от излишни елементи и като атмосфера, и като актьорска игра. Този умен технологичен трилър за възрастни поставя много въпроси за психологията и природата на човешките същества и изкуствения интелект и очарова с изключително нюансираните превъплъщения на основното трио Oscar Isaac, Domnhall Gleeson и Alicia Vikander. – Светослав Петров
Отвътре навън
Петнадесетият пълнометражен филм на Pixar представя по буквален и полу-детски начин как работи съзнанието, стъпвайки здраво на научната база на невропсихологията. Отвътре навън визуализира по оригинален, достъпен и особено трогателен начин функционирането на емоциите, спомените и центровете на нашата личност чрез супер увлекателната история на 11-годишно момиче, което се мести със семейството си в Калифорния. В годините на емотиконите и страха да показваме тъга, филмът е навременно напомняме, че тя е другата страна на радостта и нормално явление у всеки пълноценен човек. Така де, не е срамно да показваш емоции си и без помощта на емоджита. – Красимир Димитров
Кунг Фюри
Ще запомним 2015 с излизането на два важни филма, финансирани от Kickstarter кампании – стоп моушън анимацията Anomalisa на гениалния Charlie Kaufman (Адаптация, Блясъкът на чистия ум), която стана първият анимиран носител на голямата награда на журито на венецианския филмов фестивал, и Кунг Фюри, едно от най-увлекателните и весели 30-минутни изживявания през годината. Англоезичната шведска късометражна лента се заиграва по брутално смешен, новаторски и вълнуваш начин с 80-тарските филми за полицаи и бойни изкуства и едновременно с това променя правилата за правене и разпространение на кино. От неочакваната промоционална песен на David Hasselhoff, през факта, че един 20-годишен ентусиаст на име David Sandberg пише, режисира и изиграва главната роля в продукцията, до наситената ирония и wtf абсурдизма в смешките, Kung Fury е изключително ефективен в постигането на своята основна цел – да накара зрителя да забрави за околния свят с ударна доза хумор и носталгия поне за момент. Не губете време с трейлъра – филмът се разпространява безплатно в YouTube. – Петър Грудов
Омарът
Първият англоезичен филм на младия гръцки режисьор Yorgos Lanthimos (Кучешки зъб, Алпите) е едно от най-обсъжданите заглавия в програмата на на So Independent, което не оставя безразличие след себе. Условно разделен на две части, Омарът изследва по особено неемоционален и същевременно въздействащ начин индивида и двойката като най-малък градивен елемент на обществото. Филмът несъмнено е силно интелектуално и метафорично упражение – все пак разчита на (не)вероятната постановка, че има свят, в който хората, останали без партньор, биват превръщани в животни. Предизвикателен за гледане, пропит с много мрачен хумор, екзистенциални размишления и моменти на нежност, които оставят без дъх – абсолютно задължително заглавие за почитателите на европейското кино. – Петър Грудов
Лудия Макс: Пътят на яростта
Филм, който хваща и не пуска дълго след като е свършил, дори извън енигматичния си, финален цитат: Where must we go, we who wander this wasteland, in search of our better selves? Новият Mad Max е много шумно, високо адреналиново, 3D и антиутопично преживяване, което увлича с динамика и извънземно красиви и сложни за изпълнение сцени с пясъчни бури и пустинни гонки. Същевременно съумява да бъде и съвсем оригинален и не само с това, че мъжете в презаредената, позабравена, мачистка 80-тарска поредица Mad Max са или просто помощници (още една роля с маска за Tom Hardy) или вредители спрямо жените и света въобще. Charlize Theron прави умопомрачителна роля като Император Фюриоза – жена воин, в чиято изкуствена ръка лежи надеждата да установи нов, матриархален ред на екологичен баланс и социално равенство. Независимо от продължаващия дисбаланс в заплащането между мъжете и жените акрьори в Холивуд, 2015 е годината на жените в киното (да не забравяме за Ray в Междузвездни войни: Силата се пробужда). – Красимир Димитров
Госпожица Америка
Независимата американска комедия (отново в So Independent) е класическа история за онзи деликатен момент, в който ставаш или отказваш да станеш зрял човек. Леката и изпълнена с ужасно недодялано автентичен хумор комедия проследява такъв епизод от живота на младо момиче, което отива да учи в Ню Йорк, но бива въвлечено в очарователно трагикомичното битие на трийсет-и-нещо годишна млада жена, която все още търси себе си. Двойката Noah Baumbach и Greta Gerwig си партнират отново след прекрасния, макар и сходен, Франсис Ха и вече със сигурност успяват да се бетонират като едни от най-свежите разказвачи на забавни истории в категорията млади възрастни. Макар да се намират в другия край на света, двамата изглежда споделят същите удоволствия и борят същите демони като самите нас. Убийственият саундтрак също не е без значение. – Петър Грудов
Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието
Сравняват шведския режисьор Roy Andersson с Bergmаn, Fellini и Buñuel, заради сюрреалистичните похвати, извратено чувство за хумор и лекотата, с която споделя кошмарната абсурдност на живота. Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието, последната част от трилогията, посветена на днешните човешки състояния, след Songs From The Second Floor (2000) и You, The Living (2007), се появи у нас в рамките на София Филм Фест. Следвайки серия от комични и мрачни скици, зрителят отново остава с подозрението, че е в театрален салон, докато сюжетът разделя вниманието между историята на двама неориентирани търговци, кръстосващи града с безсмислената си стока и появата на войнствения шведски крал Карл XII. Самият Andersson твърди, че основна тема във филмите му винаги е била уязвимостта на човека. Този не прави изключение. Разликата е само в пейзажа на битието и изпълващите го фантазии. – Кристина Симидчийска
Сикарио
Когато всички актьори от постера признават, че са приели да участват в Сикарио заради многократно награждавания оператор Roger Deakins (Изкуплението Шоушенк, Скайфол, Няма място за старите кучета и предстоящия филм на братя Coen), значи най-малкото се приготвяме за красив филм с невероятна Oscar-ова работа зад камерата. Сикарио обаче се представя отлично и по другите основни линии, докато разказва историята за борбата срещу мексиканските нарко картели с противоречиви (от морална гледна точка) средства. Филмът на Denis Villeneuve (работи и по предстоящото продължение на Blade Runner) започва напрегнато с една от най-добрите екшън сцени в киното за последната година, преди да забави темпото по прашните пътища от другата страна на американската граница с Мексико. Лошо няма, така можем да се запознаем по-добре с мотивацията на основните герои: агент на ФБР (Emily Blunt), тайнствен тип от ЦРУ (Josh Brolin) и мълчалив наемник (Benicio del Toro), които разцепват екрана от филмова химия. Напрежението във филма и причините за голяма част от случващото се на екрана се разкриват едва на финала, но дори и само заради страхотната хореография на екшън сцената на моста в първата половина и зловещия оригинален саундтрак на Jóhann Jóhannsson (Теория на всичко), Сикарио си заслужава вниманието от всеки фен на Трафик и Сириана и зарибява все повече с всяко следващо гледане. – Светослав Петров
Мандарина
Неслучайно нарекоха Мандарина (пак част от програмата на So Independent – бел. ред.) идеалният коледен филм за 2015. Действието се развива именно във вечерта на Коледа и, както традицията повелява, емоциите и копнежите изтъняват до кристална прозрачност. В оранжевите светлини на Лос Анджелис и в кавичките на уличния жаргон, понятията любов, приятелство и лоялност светят като неонови табели на Сънсет булевард. Дори има и коледна песен. По-важното обаче е, че комедията на Sean Baker е идеална точно за 2015 . Главните герои са трансексуални проститутки (изиграни блестящо от непрофесионални актьори, приятели и бивши жрици на любовта), а филмът е заснет с iPhone 5s (по-точно – с три такива), скъсявайки всяка възможна дистанция. Освен режисьор и съсценарист, Baker е и в операторския екип, създал жива и почти воайорска картина, забавляваща се с наблюдението над реалността. Такава, каквато ще ни разсмее в социалните мрежи, малко мръсна, малко трогателна, много спонтанна и само в 90 минути. – Кристина Симидчийска
Младост
Визуално красив и мисловно напоителен филм от Киномания, който подхожда внимателно и сюрреалистично към темата за равносмеките и различните житейски прозрения за вододелните моменти в краткото ни време на земята. Обещанието на младостта, оглушителната тишина на старостта, влюбването и раздялата, купуването и продаването на любов, разочарованието на децата от родителите им и обратното са болезнени теми, разказани по очарователно спокоен начин от Paolo Sorrentino, един от най-големите съвременни европейски режисьори. Дългите декадентски кадри се редуват с магически моменти и изопачен реализъм, а прозаичното получава поетичен прочит и загатва неочаквани пластове. Петната и белезите на времето върху отпускаща се кожа са съпоставени с размечтаващото голо тяло на супер модел или крехката фигура на млада масажистка, която танцува сама в стаята си в игра на конзола. В същото време, режисьорът навигира Robert Altman-ски по мащаб актьорски състав от гиганти като Michael Caine, Harvey Keitel, Rachel Weisz и Paul Dano. Младост е изключителен филм извън времето, който разказва убедително и унасящо за минало и бъдеще, приятелство и любов, успехи и провали и други такива потентни теми. – Петър Грудов
45 години
Силна година за тихите, но бурни любовни истории със силни женски персонажи в своя епицентър. Освен кандидат-оскаровите Карол и Бруклин, както и силното немско заглавие Феникс с прекрасната Nina Hoss (Homeland), си струва да отбележим психологическата драма 45 години за застаряваща двойка на прага на юбилей, чиито представи за ценното в живота и решенията, които са взели рязко придобиват друг оттенък след новина от миналото. В главната роля е достолепната Charlotte Rampling, която очакваме да получи още сериозно признание за изпълението, което пълзи по границата между ненатрапчиво и хипнотично. – Петър Грудов
