Боксофис провалът Стив Джобс е единственият филм за магьосника на Apple, който си заслужава гледането. Макар и недолюбван от цялата Силициева долина и лично от изпълнителния директор на технологичния гигант Tim Cook, биографичният филм на режисьора Danny Boyle и сценариста Aaron Sorkin е майсторски написан, заснет и монтиран двучасов опит за портрет на човека зад някои от най-революционните технологични продукти през последните 30 години. Критиците го обвиняват, че не успява да разкрие истинския образ и характер на човека Steve Jobs. Така или иначе, филмът обаче няма никакви претенции да бъде нещо повече от разказ зад кулисите на дигиталната революция, описващ основната фигура в нейния епицентър.
Сценаристът Aaron Sorkin използва биографичната книга на Walter Isaacson, за да разпише историята в три основни части, всяка от които се върти около представянето на три иконични продукта – персоналните компютри Macintosh през 1984, NeXT през 1988 и iMac през 1998. Гениалното решение да не се занимава с историята на Jobs от най-успешния му период (лансиранията на iPod, iPhone, Macbook и другите бестселъри в продуктовата линия на Apple) позволява на зрителите да се съсредоточат върху по-непознатото и противоречиво минало на главния герой – устат и остроумен перфекционист и визионер с нетърпимост към каквито и да било компромиси и сериозни проблеми в общуването и признаването на своята дъщеря или приноса на инженерите на Apple II в разработването на Macintosh.
Динамиката в действието се дължи на страхотния монтаж и различни визуални хватки (Arthur C. Clarke с мнение за бъдещето на компютрите и интернет като въведение, новини между отделните части и други подобни хитрости), които раздвижват обилния и изключително забавен и драматичен диалог. Разграничаването на трите действия в тази шекспировата драма с оперна драматургия е подчертано и от използването на 16 мм филм в първата част, 35 мм филм филм във втората и дигитална камера като намек за технологичния напредък на Apple през годините. Макар историята във филма да приключва с лансирането на iMac през 1998, Boyle и Sorkin използват достатъчно визуални и диалогични алюзии и препратки към бъдещите иновации на Jobs като таблета iPad, плейлъра iPod и софтуера iTunes.
Актьорската игра на първокласния състав е другият основен коз на Стив Джобс. Michael Fassbender (Jobs) и Kate Winslet (в ролята на Joanna Hoffman, бивш маркетинг директор на Apple Macintosh) изнасят майсторски клас по убедително говорене в крачка и лице в лице и буквално потъват в своите персонажи, Seth Rogen оставя за момент плиткоумните си комедии, за да се превъплъти в ролята на копнеещия за признание съосновател на Apple и инженерен гений Steve Wozniak, a любимецът на Sorkin, Jeff Daniels е бившият изпълнителен директор на компанията John Sculley. Филмът на Danny Boyle страни от еднозначните оценки за личността на Jobs и вместо това предпочита да акцентира върху чертите на неговия характер, които са му помогнали да превърне Apple в една от иновативните компании с най-голяма пазарна капитализация в света. Подобен иноватор едва ли би съществувал без подобно огромно его, индивидуализъм, маркетингов гений, амбиция и визия за нещата. Интересно какво би казал Elon Musk по този въпрос.
Стив Джобс е по кината.
