Ревю: The Walk: Живот на ръба

Зрителите на наградения с Оскар за документален филм от 2008 Man on Wire са добре запознати с планирането и успешната реализация на тотално откачената и крайно вдъхновяваща идея на френския въжеиграч Philippe Petit да се разходи спокойно и абсолютно незаконно по 200-килограмово метално въже на 400 метра над земята между двете кули на Световния търговски център. Всичко това докато пази равновесие с осем метров 25-килограмов балансиращ прът в продължение на 45 минути и общо осем минавания по кабела. Луд човек, който (за щастие) оцелява, за да разкаже какво е чувството да си изправен лице в лице със смъртта на подобно място и все пак да се справиш. Представлението на Petit в онази сутрин на 7 август 1974 е толкова красиво и неочаквано, че хипнотизираните нюйоркчани забравят да пуснат някоя и друга видео камера да документира единственото по рода си подобно събитие. И докато документалният филм на James Marsh ни доближава достатъчно близко до божествената лудост на французина, последната екранизация на историята от Robert Zemeckis ни позволява да се потопим и направо да изтръпнем от въздушната разходка на Petit по най-добрия възможен начин: в IMAX или на 3D, заснета от всички ъгли, с преобръщащи стомаха и мозъка специални ефекти и фотореалистични техники.

Макар и повечето зрители да знаят края на тази вдъхновяваща история и вероятно ще са нетърпеливи да дочакат онзи момент с разходката, The Walk: Живот на ръба свършва добра работа с пресъздаването на Ню Йорк от началото на 70-те години и въздействащата реконструкция на кулите близнаци, които ще се превърнат в сцена за великия артист Petit. Нещо повече, сценарият на Zemeckis използва по-голямата част от първите 60 минути на филма за добра подготовка в представянето на героя (изигран от Joseph Gordon-Levitt) и неговата мотивация да се занимава с цирково изкуство, паралелно с разгръщането на любовната му история с красавицата Annie (канадската актриса Charlotte Le Bon) и приятелството с най-верния му помощник Jean-Louis (Clement Sibony), преди да усили темпото и да се превърне в много напрегнат забавен криминален филм за група, която трябва да се промъкне незабележимо в Световния търговски център и да осъществи своя безобиден за околните удар. Странният избор на Joseph Gordon-Levitt за ролята на Petit предвид липсата на очевидна прилика между двамата (Levitt носи перука и контактни лещи във филма) изисква определено свикване с мисълта дали между двамата има нещо общо освен добре поддържания френски акцент на американския актьор, но нашият човек се справя съвсем прилично с балансирането между очакванията и реалните си актьорски способности и успява да пресъздаде напрежението и страстта на френския акробат, познати от Man on Wire. Останалият актьорски състав не блести излишно с изключение на няколко по-напрегнати психологически моменти, но това не е фатално – още от самото начало си личи, че основната цел на Zemeckis е да представи по възможно най-реалистичния начин чувството, гледката и въобще психологическия аспект на това да стоиш на покрива на Световния търговски център и да имаш смелостта, спокойствието и уменията да минеш по стоманен кабел между двете кули.

Самите сгради са представени уважително предвид основната им роля в историята и незавидната съдба отпреди почти петнадесет години, но The Walk: Живот на ръба няма и секунда пропаганда или излишен патос за тема, която стои като отворена рана за повечето американци. Нюйоркчани не харесват кулите близнаци преди да бъдат построени и започват да говорят с любов за тях едва след омагьосващото представление на Petit. Можем само да предполагаме дали повечето американци ще си спомнят за експлозиите, горящите етажи, задущаващия пушек и свободното падане на попадналите в капан хора, запечатано от камерите през онзи ден, или ще обърнат внимание на величието на един артист, който ни кара да мечтаем и да вярваме във възможността на всичко невъзможно. Каквато е и целта на киното като инструмент за забавление.

The Walk: Живот на ръба е в кината.