© Вихрен Георгиев
Вера Тинкова и тангото са цяла микровселена от емоции, проекти и пътувания. Живее днес като тангера, диджей на аржентинска музика и организатор на фестивали, които търсят магическия реализъм. Привидно доста дзен, Вера всъщност е врящ подземен вулкан от чувства, ирония и нови житейски посоки (плюс вечния и много важен въпрос кое е най-доброто тъмночервено червило).
Що за подкаст е това? Танго, естествено. Започва със съвременния му клубен прочит и хвърля мост към Златната му ера от миналия век. Входна врата към всички хора, които искат да влязат в този стил, да го усетят като музика и емоция и да се настроят към автентичността му. Началото от страхотни и емоционални изпълнения е перфектният фон, който да настрои сетивата за танго. С напредването на подкаста, музиката се задълбочава към състояние, в което вече има реална страст, която да преживееш с танц, да й се отдадеш и да влезеш в друго състояние. Началото обаче е в края. Най-силният спомен за мен е парчето, с което завършвам – Vuelvo Al Sur на Astor Piazzolla, революционер в тангото, вдъхновител и велик бандонеонист, който слага начало на нова ера в тангото през 50-те години на ХХ век.
Откъде дойде тази очевидно жизнеутвърждаваща страст към тангото? Бях на нощна разходка във Венеция и се озовах на наводнения площад Сан Марко. Бяха наредили маси – като мост, по които хората да минават и да разглеждат. Сградите се отразяваха във водата, луната беше много голяма, а на едно място оркестър с няколко цигулки свиреха Por Una Cabeza на Carlos Gardel (фон на прословутият танц на Al Pacino и Gabrielle Anwar от Усещане за жена – бел.ред.). Тази магична обстановка силно ме докосна, бях наистина вдъхновена, звучеше много емоционално и влезе дълбоко в мен. Години по-късно, в Аржентина, говорих с една възрастна дама за кодовия език, който са използвали в тангото и попитах за въпросната песен. Тя ми обясни, че се пее за мъж, който сравнява страстта си към залаганията на конни надбягвания със страстта си към жена. Заглавието е термин от конния спорт и разказва за състезателен кон, който на финала печели с една глава, а докато бяга на хълбокa му залагащият вижда профил на жена. По това време, в Аржентина, конният спорт е бил много популярен и тъй като тангото отразява живота, тази тема се среща в много от текстовете. Няколко години по-късно след венецианската нощ тангото ме намери отново. Спомням си, че бях на интервю в БНТ и дискутирахме някаква тема с още три жени. Едната от дамите беше българска дизайнерка в Берлин и разказваше за тангото – как танцува от няколко години по целия свят. Тази емоция толкова ме грабна, че до края на предаването мислех само как ще я разпитам после. Една седмица по-късно вече бях успяла да намеря школа и – една неделя, след първия си урок – ми беше ясно, че вече нищо друго няма значение. Отвори се тотално нов свят и две седмици по-късно държах в ръцете си билет до Буенос Айрес. Целият ми стил на живот се промени (Вера е бивш шеф на модната агенция Xground – бел. авт.). Винаги съм била работохолик, но тангото ми отвори свят навътре в мен. Беше ми нужно, имах такава потребност. Даде ми израз, който ми липсваше влудяващо.
© Вихрен Георгиев
Исторически погледнато, тангото изразява дълбоко чувство на загуба и копнеж към места и хора. Как се свърза с теб тази мелодраматична емоция? В тази музика има носталгия, много силни контрасти, широк диапазон на общуване и същевременно е начин за красиво себеизразяване. Това може да бъде дори здравословно. Когато си преживял и натрупал някаква емоция, след танц тя вече придобива друг смисъл. Нещо като психотерапия е. Всеки един танц е самостоятелна история, която никога не се повтаря. Тя остава там. При този партньор, в този момент. Е, естествено има кодекс на тангото – стилове, стъпки, но всичко, в края на краищата, е индивидуално. Всеки един човек отваря различна част от себе си. Това е огромно разнообразие!
Какво се случи в Аржентина? Нещо, което не знаем, освен Borges, Maradona и добрия малбек? В момента, в който стъпих в Буенос Айрес, се почувствах вкъщи. Беше веднага след рождения ми ден. Тангото стана подарък в моя живот. Видях безкрайно интересни хора. Всеки тангерос беше с различна прегръдка, със своята индивидуалност. Там има места, на които нищо не се е променило от 30-те години, като в паралелна реалност си – старите милонгероси още са с двуредни сака, тънък мустак и брилянтин, сякаш времето е спряло. Залата е разделена на две – жени и мъже – и цяла вечер се търсят с поглед. Канят се с кабесео – срещат се два погледа и си кимват. Или не. Ставах рано, започвах да танцувам от 9 сутринта и така до полунощ. После ходех на нощни милонги до сутринта. Тангото обзе целия ми живот, но ми даваше всичко нужно. Като наркотик. След като се върнах, се сблъсках много сериозно с реалността в България. Нищо вече не ми беше интересно, нямах вдъхновение и така се роди идеята за Tango & Pepper – студио за аржентинско танго, което да предаде тази емоция. Започнахме с много чуждестранни преподаватели, танго диджеи и така вече пет години. Това стана единствената ми форма за общуване. Преди две години бях отново в Аржентина, вече с много по-различен поглед. Всичко се беше променило, за съжаление. Най-автентичните места се бяха комерсиализирали. Това, което можеше да намериш там, вече можеш да го намериш доста по-близо в Европа – най-вече в Германия, Италия, Турция. В Истанбул съм виждала огромни халета с над 2000 човека, които танцуват. Танго аналог на техно парти.
Да не е някаква скрита мода в момента? Преди няколко години може би, да. Почти нямаше държава в Европа без школи и фестивали. Имаше танго туризъм, буквално. Днес нещата са в друга фаза – по-зряла, по-селективна. Няма го онова излишество, както в началото.
© Вихрен Георгиев
Първите форми на танго са се появили в долнопробните барове и бардаци в Аржентина, танцувани от бедни мъже с ножове на кръста. Доколко похотлив е този танц и какъв е шанса да си намерим момиче, посещавайки такива забави? Факт е, че има изключително много страст. Но тази страст има форма и колкото и да е концентрирана, тя трябва да се побере в нея. Затова, понякога, двойките изглеждат толкова вглъбени – отвън никой не може да разбере какво се случва между тях. И да – тангото създава много двойки, примерите са безброй. Хора сменят държави само, защото са се влюбили за един танц време.
Може ли да харесваме танго, без да го танцуваме? И ако решим – колко бързо можем да се научим? Първата част на подкаста е за всички, които искат да слушат танго без да го танцуват, без да имат претенцията да влизат надълбоко. Първо се започва със слушане, настройване на сетивата. Много от известните преподаватели споделят, че в началото, години наред, са ходили в залите само за да слушат музиката. Когато започнеш да танцуваш и пуснеш танго в твоето тяло, тогава нещата стават много различни. Тангото е танц на свързването. Зависи човек колко е отворен към другите, към прегръдка и доверие. Ако можеш да прегърнеш някого – първият урок е минал! Това отнема най-много време. След това всеки трябва да поеме своята роля – мъжът да бъде истински мъж. Да определя посоката на движение, да се грижи за дамата, защото тя през целия танц е със затворени очи и му се доверява. Тя пък, съответно, придава форма на танца и го прави красив. И така създават Вселена.
С какво се занимаваш напоследък? Как се справяш с житейското балансео, ако можем да си позволим малко танго терминология? Тази година е много динамична. Извън работата в студиото се занимавам предимно с танго диджействане – пускам на различни фестивали и в различни държави – Италия, Румъния, Гърция, Турция. Много е различно, защото досега винаги съм била от другата страна – организатор, продуцент. Но пускайки, имам възможност да изразя себе си по артистичен начин. Това беше много силна моя потребност. Хващате ме точно преди пътуване до Берлин. Там обаче отивам само да танцувам. Ще съм тук в началото на септември, когато отваряме студиото за новия сезон. Вече знам, че единственото, което ти трябва в този живот, където и да си по света, са едни танго обувки в куфара.
Tango & Pepper Studio е в София на Граф Игнатиев 3. Международният фестивал Dia del Tango Festival Sofia е в столицата от 11 до 13 декември.
