Кой се страхува от Детройт? Със сигурност всички, които се мъчат да оцеляват в загиващата автомобилна столица на Щатите и никой със склонност към романтизиране на градския разпад и фетишизиране на златните години на детройтското техно – един от най-влиятелните стилове в електронната музика въобще. Stacey Pullen е истински иноватор от втората вълна на този стил, който се формира като артист под зоркия поглед на легендарната тройка Derrick May, Juan Atkins и Kevin Saunderson и не забравя уроците на баща си относно любовта и наследството на 70-тарския мотаун звук – най-подходящия човек да ни запознае с част от най-величествените детройтски класики ден преди да превземе втората зала на Yalta Club с Любо Урсини, Валди и Филип Черников.
Cybotron (Juan Atkins & Richard Davis) – Alleys Of Your Mind (Deep Space, 1981)
Много трудно решение. От една страна, Cybotron заслужава челна позиция в тази импровизирана класация, защото този трак е записан, когато съм бил само на 12. Диджей на име Tuff Terry идваше да пуска плочи в училище всеки петък и ни сервираше подобни неща на обяд. Замислете се само за момент – едновременно храна за стомаха и за ушите! Здравословна доза детройтско техно! Alleys Of Your Mind беше и все още е страхотен фънки трак.
R-Tyme (Darryl Wynn & Derrick May) – R-Theme (Dramatic Mix) (Transmat, 1989)
Просто красиво! Един от малкото съвместни тракове на D-Wynn и Derrick и разбира се, една от основните причини за това детройтското техно да е толкова дълбоко и влиятелно. Чувате и усещате всяка емоция в нашите тракове. Има достатъчно елементи, които стават за разработка от симфоничен оркестър – последното вече е правено. Модерна музика в най-добра светлина.
Model 500 (Juan Atkins) – The Chase (Juan’s Version) (Metroplex, 1989)
Този трак ме накара да искам да се занимавам с техно. Много други тракове са ме вдъхновявали, но в този просто има всичко. Всяка една линия на синтезаторите е песен сама по себе си, всички мелодии се съчетават по съвършен начин в нещо цялостно и единно. Това е един от траковете, за който мислех непрекъснато, докато се храних с родителите ми. Бях гладен, но храната бе последното нещо, за което мислех.
Model 500 (Juan Atkins) – Future (Metroplex, 1985)
Един от първите тракове, които се научих да смесвам. Слушах Jeff Mills по радиото как пуска една и съща плоча на два грамофона и си играе със сместването, темпото и времетраенето напред-назад. Future започва феноменално. Заслушайте се в текста на Juan, който звучи на място и до днес.
Psyche (Carl Craig) – Elements (Transmat / 10 Records, 1990)
Уау! Слушам го за пръв път от незнайно колко време и отново ме спохожда мигновено чувство на романтика и влюбване. Несъмнено една истинска любовна песен, поне според мен. Помня как я слушах на касетка много преди да се запозная с Carl (правих нелегални копия на неговите неиздавани тракове в студиото на Derrick преди да се запознаем). По това време не исках нищо друго, освен да ги слушам. Тези хора се занимавах с това, с което исках и аз – музиката им бе достатъчно вдъхновение.
Rhythim Is Rhythim (Derrick May) – Nude Photo (Transmat, 1987)
Завърших гимназия през 1987 – този трак имаш най-синкопираната бас линия в цялата история на бас линиите! Когато го чух за пръв път, моментално си казах: това е нещо специално и много малко хора в целия свят ще могат да го схванат. Имах чувството, че разполагам с ключа към нещо много важно и всеки иска да се докосне до него. Това беше ежедневният ми рефрен докато се обличах за училище – определяше настроението ми за през деня.
Reese & Santonio (Kevin Saunderson & Santonio Echols) – How To Play Our Music (Kms, 1987)
Един от първите дръм тракове, които се научих да имитирам. Имах двама съквартиранти в колежа в Тенеси, които се мотаеха непрекъснато навън и можех да си правя бийтове на дръм машината напълно необезпокояван, докато не уцеля всеки звук в оригинала. Намираха ме в същата поза със слушалките на кухненската маса часове по-късно, когато се прибираха обратно в общежитието. Това се казва отдаденост!
Blake Baxter – When We Used To Play (Kms, 1987)
ИСКАТЕ СЕКСИ ТЕХНО? ТОВА Е!!! Blake е човекът, вкарал секса в техното именно когато този жанр се нуждаеше от нещо такова. Той беше принцът на техното – всичко, което правеше, бе много първично. Пуснете си го, за да се потопите моментално в бас линията и да проследите всяка нота от начало до край. Kevin Saunderson помогна за микса. TR-909 в най-добрата му светлина.
Takeover със Stacey Pullen е в събота, 21 март, след 23:00 в Room 2 на Yalta Club – входът е откъм Аксаков. Билетите струват 20 лева в мрежата на Eventim. Можете да си закупите клубна карта Takeover срещу 80 лева, която осигурява достъп до всички партита от поредицата до края на 2015 година. Спечелете двойна покана за утрешното събитие като посетите Facebook страницата на Boyscout.