Всяка година започва с нови надежди. Някои се оправдават, а други – не. Lion Babe, Shamir, Shura, Ben Khan, Juce, Kwabs и Niia са изгряващи музиканти с потенциал да завършат започнатото с добри дебютни албуми през 2015.
Животът е песен, когато майка ти е Мис Америка – Lion Babe
Име: Lion Babe
Кои са те: Jillian Hervey (вокал) и Lucas Goodman (инструментали) от Ню Йорк. Jillian наследява поразителната си красота от своята майка – певицата и актриса Vanessa Williams, която става и първата чернокожа Мис Америка през далечната 1984. Появяват се в последните дни на 2012 с нискобюджетното, направи си сам видео към Treat Me Like Fire, което не отнема от чистия, олдскуул соул чар на песента. В края на 2014 дуото изненада с първото си EP с огромен потенциален хит в лицето на колаборацията с Childish Gambino Jump Hi.
Защо: Заради добрата, лежерна черна музика и лекото чувство за хумор.
Звучи като: Равни части ранна Erykah Badu и Jungle.
Шансове за успех: 7/10
EP-то на Lion Babe може да бъде преслушано тук.
Кое е първо, тапетът или жакетът? – Ben Khan
Име: Ben Khan
Кой е той: Англичанинът изрежда B.B. King, Fleetwood Mac и Nirvana сред музикалните си герои, което е колкото странно, толкова и логично. Особено като добави в кюпа J Dilla, Pusha T и Earl Sweatshirt. Khan прави нешлифована, отнесена смес от алтернативен синтпоп и черна музика и вече има зад гърба си едно EP, 1992.
Защо: Заради семплите на слоноподобен рев в Savage, артистичните видеа и характерното звучене.
Звучи като: Twin Shadow, Prince и Son Lux.
Шансове за успех: 5/10
1992 e в iTunes и SoundCloud.
В Youtube не може да няма клип как се прави това – Shura
Име: Shura
Коя е тя: Родена в Русия, но израснала в Манчестър, Aleksandra Denton бързо си създаде име с Touch – добре премерена и много трогателна трактовка на поговорката за старата любов и ръждата. Пробивът на певицата, която сама пише песните си и се учи на продуциране от клиповете за самообучение в YouTube, обаче не идва изневиделица. Denton прави музика от доста години самостоятелно и като гост вокалист на Hiatus. Изглежда, че посъбраната инерция вече е на нейна страна, а издаденият наскоро втори сингъл Indecision я вкарва и в полезрението на BBC за 2015.
Защо: Заради нежния глас, носталгичните 90-тарски препратки и отдадеността към музиката.
Звучи като: Solange, Quadron и ранната Madonna.
Шансове за успех: 7/10
YouTube каналът на Shura е тук.
В Испания им викали los modernos – Shamir
Име: Shamir
Кой е той: Пъстрият тинейджър oт Лас Вегас Shamir Bailey впечатли още с първото си видео към еуфоричната If It Wasn’t True в началото на 2014. Песента беше издадена от независимия лейбъл Godmode , а Pitchfork му удариха едно приятелско рамо за дебютното EP Northtown. Всяко парче в него демонстрира обхвата на вдъхновенията и възможностите му – от диско хаус хибрида Sometimes A Man до акустичния кавър Lived And Died Alone. Младежът вече готви албум и има сериозен лейбъл зад гърба си в лицето на XL, издатели на първия му официален сингъл и лично манифесто On The Regular .
Защо: Заради небрежния стил и показания дотук хамелеонски талант.
Звучи като: ту като Hot Chip, ту като Roísín Murphy, ту като Azealia Banks, ту като диско легендата Sylvester. Когато не прави кавъри на неизвестни кънтри парчета, разбира се.
Шансове за успех: 8/10
Northtown може да бъде преслушано тук.
Красотата е асиметрия – Juce
Име: Juce
Кои са те: Cherish, Georgia и Chalin, три доста несиметрични мацки от Лондон, които споделят любовта си към 90-тарското арендби и момичешки банди като TLC (виж видеото към Call You Out по-долу) и Spice Girls. Миналогодишното ЕP Taste the Juce! издава посоката на групата, а именно софистицирана черна музика с чувство за хумор, която звучи едновременна свежо и класически. Точно такава, каквато в днешни дни, за съжаление, много трудно може да им осигури комерсиален успех. Все още таим някаква надежда за бъдещето на човечеството, обаче.
Защо: заради безсрамната любов към 90-те, стила и класното арендби.
Звучат като: Blood Orange продуцира версия 1.0 на Sugababes със специалното участие на Des’ree.
Шансове за успех: 4/10
Taste The JUCE е в iTunes и в Spotify.
Друго си е на меко – Kwabs
Име: Kwabs
Кой е той: Момчето от Гана израства във Великобритания по най-гадния възможен начин (да се чете: домове за сираци), но всичко завършва добрe. Окуражен от учителя си по музика, Kwabs учи пеене и само за три години стига от записване на Youtube кавъри до договор с голям лейбъл (Atlantic Records), благодарение на блоговете и няколко запалени фена-журналисти. Забелязахме го за пръв път в последните дни на 2013 с продуцираната от Sohn чудовищна песен Last Stand, а през 2014 издаде EP, беше ремиксиран от Maya Jane Coles и имаше хит с блудкавата Walk. Наелектризиращата Saved връща доверието и надеждата ни за нещо голямо, въпреки все още съществуващата опасност да залитне към музика за домакини като връстника си Sam Smith.
Защо: Заради зверския глас.
Звучи като: MNEK, Sohn и Seal.
Шансове за успех: 9/10
Повече от Kwabs има тук.
В час по труд и творчество – Niia
Име: Niia
Коя е тя: Гъвкава, върлинеста красавица на име Niia Bertino. Американската пианистка и джаз певица е наполовина италианка и идва от семейство със силни музикални традиции и баба оперна певица. Още като малка се запознава с Wyclef Jean и участва в парчето му Sweetest Girl (Dollar Bill), заедно с други спорни корифеи на рапа като Akon и Lil’ Wayne. Макар да няма опасност гласът й да събори къща и дори палатка, a Niia все още май да не е съвсем сигурна каква иска да стане, като порасне, някои от песните в дебютното й EP от 2014 блещукат с потенциал.
Защо: за романтични зимни вечери и вечери на свещи.
Звучи като: Rhye и Jessie Ware.
Шансове за успех: 6/10
Generation Blue е в SoundCloud и iTunes.
