© Александър Осенски
Повече от година след своя Boyscout подкаст, фотографът Златимир Араклиев е много променен. Карането на скейтборд и тренировките за тонус на лостовете в Борисовата градина се случват само, когато може да си вземе почивка от натоварения с работни задачи график. За последните 18 месеца сме го виждали да се забавлява зад плейърите в малката зала на ВъБанкъ и Жул Верн, да нахлуе сериозно в Instagram със симпатични снимки на ежедневния си живот и красивата си приятелка и най-вече да работи върху по-различните сесии на списание Eva с Лиляна Гергишанова, няколко рекламни кампании за волейболните национали и Unicef, обложката на Bóyana и въобще много добре подбрани проекти, без компромис към желанието му да работи предимно с приятели и да експериментира непрекъснато с изкуствената и естествената светлина и деликатното вкарване на подсъзнателни символи и интровертни истории. Поводът да се видим е последният албум на Tricky, злият баща на трип-хопа от белите гета на Бристол, който през последните месеци се завърта неколкократно за по няколко седмици в София и очевидно му харесва. Златимир създава обложката на Adrian Thaws, корицата на първия сингъл Nicotine Love и промо снимките за медиите ей така между другото без много-много да се обажда. Просто още един добър ден в офиса.
Какво се случи с теб след последния път, в който говорихме за музика? Пораснах с една година, открих нови дълбини извън комфортната си зона, продължавам да се забавлявам основно и сега, както тогава. Открихме се взаимно с още повече сродни души. Общо взето се радвам на прекрасните времена, в които живеем.
Очевидно се забавляваш добре, ако съдим по твоя Instagram. Визията за Tricky e втория ти голям музикален проект за повече от две години. Защо снимаш толкова малко и какво те кара да отказваш повечето предложения? Липсата на провокация и вдъхновение от локалните артисти и стремежа към музиканти, с които наистина искам да работя. Съвсем скоро ще имам възможност да реша този проблем.
© Александър Осенски
Видеото на YoungBByoung има над милион гледания. Как ти се струва сега? Бих го направил със същата визия.
Как се запозна с Tricky? Трябва да сме благодарни и да ценим времето, в което живеем. Имаме невероятната възможност да се свържем само с един клик с хората, които ни вдъхновяват, да върнем обратно енергията, която са генерирали у нас и да създадем обща такава. В случая от музика във визия. Свързах се с него и той ми се довери изцяло. Имахме уговорка за промо снимки за медиите, но на втората минута от познанството ни ми каза: Ти ще снимаш обложката на новия ми албум!
От ляво надясно: обложката на сингъла Nicotine Love, албума Adrian Thaws и кадър от снимките © Златимир Араклиев
Знам, че си му фен. Откога го следиш? Кои са ти любимите негови неща? От съвсем скоро – последните 8 години. Един от най-добрите музиканти и продуценти в историята на музиката според мен. Албумите Juxtapose, Mixed Race и Maxinquaye дадоха друго значение на музиката.
Какъв е като човек? Изключително магнетичен и зареждащ с енергия, ужасно любопитен към живота и хората, силно мотивиращ. Граничните крайности при него са доста типични.
© Златимир Араклиев
Разочарова ли се от нещо, след като се запознахте? Историите, че е с много сложен характер, не са преувеличени. Изпитах го от първа ръка. Проектите при него започват импулсивно, всичко върви перфектно, завършваме конкретното нещо след месец и накрая настроението му се променя генерално, без особена и точна обосновка, въпреки че през цялото време е наблюдавал работата и е водеща част в нея. Говоря за видеото на Silly Games, което снимахме, но засега няма да излезе официално. Истинско предизвикателство е да продължиш линията от шедьоври на Mike Lipscombe и Stéphane Sednaoui. Мисля, че се получи чудесно. Доволен съм от резултата и искам да благодаря на целия екип за страхотната работа – Shibari gig, Камен, Заека, Тишо, Маргарита, Нева, Робърт, Михаела, Александър, Аля. Имаше силна енергия около проекта и перфектен резултат. Същото беше и с корицата, за чиято реализацията (комуникации и изграждане на сета) ми помогнаха Траяна Колева (ако не беше тя, този проект може би нямаше да съществува) и Тина по време на самите снимките.
© Калан Амнел
Разкажи за концепцията на целия проект. На първата ни среща с Tricky ми разказа много подробно цялата история и основните идеи в новия албум. Целият проект е много личен, като започнеш от заглавието (Adrian Thaws) и стигнеш до последения трак от албума. Целта ми беше да направя портрет за музикална автобиографична книга. Прекарахме много време заедно, говорихме си доста за детството му и сподели ужасно много лични истории и преживявания. Исках да разкажа всичко само с един кадър: вътрешните демони, които го разяждат, огънят от дулата на пистолетите в Лондон, нощите с червени светлини в опушените реге клубове от тинейджърските му години, искрата на майка му Maxine Quaye през 1968, която в последствие подпалва целия свят, такива неща. Огледалата и светлината бяха основното изразно средство в оформянето на този облик и въобще на внушението, което искахме да постигнем. Тези, които отразяват себичността, миналото и бъдещето или с три думи – корпускуларно-вълнов дуализъм. Маска от светлина, разглобена на съставните си част от цветовия спектър, която изгаря кожата до болка от откровеност. Докато не те накара да спреш да мислиш и да започнеш да чувстваш.
Маските от фотосесията © Калан Амнел
© Калан Амнел
Сериозна работа. Някакви лични истории, които ти направиха впечатление и ти дадоха идеи за снимките? Оформи се цяла картина от милион малки детайли. Вербално се наредиха нещата като алгоритъм – когато си достатъчно добре подготвен, съдбата е на твоя страна.
Имахте ли някакви референции, кои артисти обсъждахте и намерихте ли общи интереси? Не може да става въпрос за референции, когато създаваш подобен продукт. За мен това е измамна граница, която те лишава и ограничава да отпуснеш сетивата си и да твориш.
Колко дни снимахте? Един. Всъщност имахме обложката на петата минута от началото на снимките, може би 14-тия кадър. Спряхме, погледнахме кадрите набързо и той ми каза Уау, имаме сериозен проблем! Погледнах го въпросително и много смутен, а той ми отвърна с усмивка Как ще изберем само една обложка, от тези кадри?!?
Напоследък имаш фетиш към червената светлина и я използваш в повечето си проекти. Защо така? Винаги съм го имал. Сега просто ми отива още повече.
Хората, с които искаш да работиш тук и навън? Ще разберете съвсем скоро. Някой ще бъдат изненадани, други – не чак толкова. Предпочитам да показвам готови проекти, а не да разказвам. Когато се материализират следващите неща, ще разберете първи, обещавам.
Араклиев и Tricky по време на снимките © Калан Амнел
Златимир Араклиев е тук. Ревю на новия албум на Tricky – тук.
