
© Wesley Stringer
Пирина Джупанова изглежда добре когато пуши и притежава онази филмова харизматичност, която те кара да очакваш всеки момент да направи един възел с език ала Audrey Horne. Джупанова пътува сериозно през последните няколко години, за да се снима като модел, но всъщност се отдава бурно на изкуството във всичките му форми. Не мога да си представя живота си без да съм тясно и непрестанно свързана с изкуство. I am my own experiment. I am my own work of art. Безкрайната любов към литературата и красивите думи я кара да чете непрекъснато и да пробва да пише. Нищо кой знае какво, по-скоро интровертни наблюдения, мисли, прозрения, забележки, чрез които изследвам живота и собствената си същност, за да се самоусъвършенствам. Последното издава и другата отличителна черта на Пирина. Напоследък обикновеният ми перфекционизъм често преминава в невротичен, затова се опитвам да го овладея и да си давам малко повече почивка, за съжаление без особен успех. Ако трябва да спомена още важни неща: обичам хубава храна, обичам червено вино, обичам да танцувам, обичам да пея, да пътувам, да спя. Обичам! Това е. Аз съм Пирина и обичам, хаха. Ето, представих се.
Завършила си моден дизайн в Politecnico di Milano, догодина ще учиш актьорско майсторство в Ню Йорк. Как се насочи от едното към другото? Усъвършенствала съм се в изработването на дигитални щампи за платове, дрехи и аксесоари и си обичам тази професия, защото ми доставя удоволствие да творя. Решението да уча и практикувам актьорско майсторство дойде спонтанно и абсолютно категорично докато снимах една кампания за дрехи. Предупредиха ме, че ще се наложи да съм повече актриса, отколкото модел и беше вълшебно. Разбрах какво трябва да правя с живота си. Освен това накрая на снимките ме похвалиха и посъветваха да се запътя към Лос Анджелис, но се влюбих в Ню Йорк и нямам търпение да уча там. Актьорското майсторство си е чиста нужда за мен. Чувал ли си следния цитат за професията: Acting in theatre or television or screen is only for the irrecoverably diseased, those so smitten with the need that there is no choice. Наистина е така. Тази професия изисква абсолютна отдаденост и работа върху съзнание, тяло, глас, емоции, жестове, думи, движения, всичко. Поне така си го представям.
Последните филми, които те впечатлиха? Гледах отново Черен Лебед и разбрах защо ме привлича толкова. Отскоро се мъча с класически балет и филмът ми повлия по съвсем различен начин. Мотивът за нездравословния стремеж към перфекционизъм в изкуството, което създаваш, ми е близък. Иначе наваксвам със стари филми като Сабрина и Ваканция в Рим. Audrey Hepburn е чиста магия. Силно ме впечатли и Ла Страда на Federico Fellini.
Вероятно и заради това се заговорихме за филмови саундтраци и любими моменти в киното, когато говорихме за твоя Boyscout подкаст. Всичко се променяше до последния момент, гледах отново филмите, които наистина обичам, внимавах музиката да преминава сравнително плавно от едно парче в друго и да има някаква завършеност.
Какво друго? Страстта ми към киното започна да се формира една покрай прекрасна и много талантлива моя приятелка, Пламена Каралийска. Тя бе, едва ли не, единственият човек, с когото общувах, докато живеех в Париж миналата година. Говореше ми много за David Lynch, любим нейн (а в последствие и мой) режисьор. Достатъчно добра причина да отворя подкаста с Trent Reznor и Изгубената магистрала. Следва парче с велик текст от култовия филм Боен клуб. Харесва ми контрастът между него и творбата на Schubert, съответно и контрастът между Schubert и Rammstein. Тази рязка смяна отразява характера ми, падам си по крайностите. Петият елемент и Milla Jovovich са ясни – няма такава красота, освен това обичам онази част от филма, в която звучи The Diva Dance. Tim Burton е първият режисьор, когото обикнах. Тъмни сенки ми хареса много. Twin Peaks манията ми е отпреди два месеца. Dance Of The Dream Man има много симпатичен бас, добавих го в последния момент на мястото на друго парче от саундтрака, защото е по-свежичко и отразява наскоро породения ми интерес към джаза. Музиката към Криминале е толкова яка, че няма как да сбъркаш каквото и да избереш. Зулендър е глуповат и смешен филм с любимата Milla Jovovich в ролята на Katinka. Черен лебед пасва добре по всички параграфи, така или иначе Лебедово езеро ми е любим балет. За финал съм запазила тежката депресия с музиката от Реквием за една мечта. Всичко завършва с много драма и Aronofsky!
Пирина Джупанова е в Tumblr, Instagram и Twitter.