
© Елена Василева
Елена Василева отива на разходка в Тел Авив и се връща жива и здрава, за да разкаже.
Две са твърденията, които чувам безброй пъти в месеците преди пътуването ми до Тел Авив – в Израел е опасно и в Израел е много скъпо. И двете не са верни.
Представата ми за някакъв близкоизточен Бевърли Хилс се изпарява още в първите минути на разходката ми във втория най-населен град в Израел. Близкият изток с неговия хаос, цветове, хора и аромати присъства повече, отколкото очаквам. Но вместо с лукс, тази типична атмосфера е смесена с вехти сгради и изненадващи препратки към социализма – панелни сгради от 50-те години и архитектурата на плажната ивица, която почти копира Златни Пясъци.

© Елена Василева
Всъщност Тел Авив е такава смесица от стилове и култури, че е много лесно за всеки да намери нещо от своя роден град и да се чувства у дома си. Градът е предразполагащ, дружелюбен, млад и достъпен. Времето е топло, Тел Авив е на море и е само на два часа и половина полет от София.

В началото е бил Jaffa – старият арабски пристанищен град, от който се е зародил съвременният Тел Авив. Jaffa е реставриран наскоро, но все още пази арабския си дух с големия закрит пазар и ежедневния битак (без събота – шабат, когато почти никой и нищо не работи). По улиците са се настанили кафенета, обзаведени с мебели от пазара, антикварни магазини, ателиета на занаятчии и млади дизайнери на дрехи и бужута.

© Елена Василева

© Елена Василева

© Елена Василева

© Елена Василева
На пристанището на Jaffa се намира Container – нещо средно между ресторант, бар, концертна зала и галерия. Препоръчвам го и за кулинарно, и за културно преживяване. Container има прекрасна тераса с гледка към пристанището и рибарите, които вадят своя улов. Времето в Тел Авив през февруари позволява спокойно да се седи навън през цялото денонощие. Ако решите да се храните на закрито, попадате в интериор със запазен груб индустриален дух на пристанищен контейнер, който контрастира с модерната галерийна част и изисканото меню на ресторанта.

© Елена Василева
Непосредствено до Jaffa се намира кварталът Neve Tzedek – построен е в края на 19 век по европейски модел от богати евреи, които решават да се пренесат извън стените на Jaffa. След години упадък, понастоящем това е най-модерната част на Тел Авив. Зелените улички на Neve Tzedek крият много галерии, дизайнерски хотели и гурме ресторанти.

© Елена Василева

© Елена Василева

© Елена Василева
След това започва белият град с доминиращи сгради в стила на Баухаус, който е построен през 30-те години на 20 век. Тел Авив е известен като града с най-много сгради в споменатия архитектурен стил в целия свят. Днес голяма част от тези сгради са сиви, което създава малко проблеми на името белият град, но след признаването му за обект от световното наследство на Юнеско през 2003, малко по малко започва да си връща предишния облик. Основната артерия на белия град и неговия нощен живот e булевард Ротшилд и неговите историческите сгради, които са дом на десетки ресторанти, барове и рекламни агенции. Препоръчвам Rothschild 12 заради собствената марка бира, силната концертна програма и страхотния заден двор.
Мини размерите на Израел позволяват еднодневните пътувания до почти всяка точка на държавата. Йерусалим е на 80 км от Тел Авив, а Мъртво Море – на още 40 след него. Най-важният съвет към посетителите на Мъртво море – никакво бръснене или епилиране в деня, преди да се къпете в него. Плуването в течност с 30 % съдържание на сол всъщност е заменено от по-пасивно носене по повърхността, но преживяването е уникално. И наистина има чуден ефект за кожата!

© Елена Василева

© Елена Василева
А иначе най-голямата опасност за туристите в Израел е шофирането на местните. Без значение от пол, възраст, лични превозни средства и дори градски транспорт, всички карат все едно са взели книжки в България и незабавно са забравили цялата теория.

© Елена Василева

© Елена Василева

© Елена Василева

© Елена Василева