20. Dirty Beaches – Badlands
Препоръчваме: Sweet 17
Формално погледнато Badlands е EP, но правим изключение, не само защото с 8 песни спокойно може да мине за албум, но и защото Alex Zhang Hungtai стана един от героите ни заради заглушената си, емоционална музика, размазващия глас, свистящите китари и небрежния, открит начин, по който се носи и говори. Самият Badlands е шумен, сюрреалистичен и, като цяло, доста трескаво изживяване: представи си саундтрака на упояването и отвличането ти в багажника на стар кадилак сред пустинята, моменти на надежда, последвани от спасение и махмурлука на следващия ден.
Петър Грудов
19. Death in Vegas – Trans-Love Energies
Препoръчваме: Black Hole
Трябваше да чакаме повече от седем години за завръшщане на Richard Fearless и неговия неподражаем електронен рок, обикновено пропит от носталгия по любимите му рок групи от 70-те и 80-те без това да го кара да звучи ретроградно или скучно. Точно обратното. Trans-Love Energies се появява след дългия престой на Fearless в Ню Йорк, където се занимава предимно с продуциране на други артисти и ходи по гигове на банди от локалната независима сцена. Със сигурност това е най-добрият и завършен албум на групата досега. Fearless работи без партньора си Тim Holmes и се е лишил от едно от най-запомнящите се качества на предишните си проекти – присъствието на изключително различни гост музиканти, от нежни гласове като Hope Sandoval и Dot Alison през доминиращи певици като Nicola Kuperus от Adult. та чак до рок величия като Liam Gallagher, Iggy Pop, Paul Weller и Bobby Gillespie. Fearless е поел повечето вокали в албума и се справя доста добре, докато единственият гост музикант този път е Katie Stelmanis от Austra в първия сингъл Your Loft My Acid. Trans-Love Energies започва спокойно в отнесени вокали в Silver Time Machine преди да премине рязко в shoegaze рока на Black Hole. Сравненията с албумите на My Bloody Valentine и The Jesus and Mary Chain са особено подходящи за част от парчетата, но Fearless напомня и за мрачната електроника в предишните си албуми с Drone Reich, Coum и Medication.
Светослав Петров
18. The Pierces – You & I
Препоръчваме: You’ll Be Mine
Трансформацията на сестрите Allison и Catherine Pierce от иронични инди девойки в женствени, ретро фолк мацки и сътрудничеството с продуцентското дуо The Darktones (басиста и продуцента на Coldplay) им помогна да направят най-успешния си албум досега. Както видеото на You’ll Be Mine залага на мистичната притегателна сила на женското начало, така You & I, четвъртият албум на The Pierces, е пълен с най-различни женски номера и завладява с романтични, захаросани песни за любов и отдаденост. От нежно разделното I Put Your Records On, през почти съвършената ABBA-образна мелодичност и дискретните психеделични течения в You’ll Be Mine, до безупречно продуцирания готически рок на Love You More, You & I е омаен, готов-за-радио, носталгичен поп.
Петър Грудов
17. Cut Copy – Zonoscope
Препоръчваме: Need You Now
С Zonoscope Cut Copy не промениха историята на музика и дори не успяха да надскочат летвата, която сами си поставиха с великолепния му предшественик In Ghost Colours. Всъщност в последните години момчетата предимно са на турне и Zonoscope е отражение на този факт. Неслучайно от първото парче албумът те вдига във въздуха с безпощадни бийтове и космически синтове, които се извисяват и извисяват, докато ръцете ти нямат друг избор освен да ги последват.
Петър Грудов
16. Summer Camp – Welcome to Condale
Препoръчваме: I Want You
Както вече споменахме в интервюто със Summer Camp, Welcome to Condale e най-добрата поп музика, която ще слушате тази година.
Светослав Петров
15. Bon Iver – Bon Iver
Препоръчваме: Calgary
Във втория албум на групата, Justin Vernon, движещата сила зад Bon Iver, размива границите между истинско и измислено, между спомени, сънища, желания. Всичко е главите ни, независимо дали ни се е случило или сме го мислили, то дефинира кои сме като личности. За разлика от недвусмисления, интимен фолк на дебютния For Emma, Forever Ago Vernon тук е по-неуловим и дава свобода на музикантите му да променят фасадата на албума. Песните са посветени на реални и въображаеми места, плачещият му фалцет акцентира върху отделни фрази, заваляйки останалото като незначими, второстепенни мисли, изплували на повърхността между другото. Музикалните му амбиции също стават по-смели и експанзивни, подсилвайки усещането за ъспътуване из различни истории и времена.
Петър Грудов
14. Gil Scott-Heron & Jamie XX – We’re New Here
Препоръчваме: I’ll Take Care Of You
Jamie Smith от the xx реинтерпретира I’m New Here, последния албум с оригинална музика на легендарния американски соул джаз музикант и поет Gil Scott-Heron от 2010. Колаборацията се случва по идея на шефа на XL Recordings Richard Russell, който вместо да направи класически албум с ремикси, се обръща към Smith с предложение той да го преработи собственоръчно, като единственият му контакт със Scott-Heron са няколко писма. Резултатът поставя Scott-Heron в нов контекст и дава възможност музиката му да се преосмисли на фона на различни инструментални стилове като дъбстеп и геридж. Ако не беше починал няколко месеца след излизането на албума, щеше да е интересно какво можеше да направят, ако имаха малко време заедно в студио.
Николай Ванчев
13. Cults – Cults
Препоръчваме: Go Outside
След като ни спечелиха с неудържимата си енергия в Go Outside през 2010, бруклинското дуо Cults си дадоха време да запишат достоен наследник, станаха част от голям лейбъли, привлякоха още музиканти и се завърнаха с още 10 стегнати, готови да бъдат запяти парчета. Умен ход е, че новите песни не опитват да прекопират успешната първоначална формула, а я развиват и отварят по-широко поле за действие пред групата. Краткият албум печели с отказа си да влезе в тесни жанрови рамки (инди ли е? сърфистки поп ли е? мотаун соул?), а всяка песен е белязана от ентусиазма и непогрешимата хиперактивност на младостта с всичката й неосъзната наивност и безгрижие.
Петър Грудов
12. The Rapture – In Grace of Your Love
Препoръчваме: Sail Away
Критиците злорадстват как The Rapture се завръщат с подвити опашки десет години след онова парче (House of Jealous Lovers), наложило цял жанр (инди/диско/денс/поп с хлопатари) и цели пет от слабо приетия втори албумPieces of the People We Love (записан за мейджър компания с величествени продуценти и амбициозен мениджър). Всъщност групата се завръща много спокойно и без излишен шум с наистина зрял албум, който е две стъпки като скорост и послание от DFA денс-пънка преди почти десетилетие. Pitchfork ги наричат не без основания арт-рок група и в това няма нищо лошо. Основната тема в повечето песни е любовта, не бива да забравяме отношението на вокалиста Luke Jenner към религията, споменавана много тънко в досегашните албуми, също и тук. Все пак говорим за група с името The Rapture. Момчетата не се интересуват дали ще ги възприемат все още като модерна инди група и затова поднасят изключителен, завършен и много разнообразен албум, който ще се хареса на досегашните им фенове, но няма как и да не спечели нови в епични химни като Sail Away, семплиран акордеон и молби в Come Back To Me, най-близките до стария материал Children и Can You Find a Way? и съвършената кода It Takes Time to Be A Man. Името на последната описва всичко по най-добрия начин.
Светослав Петров
11. Lykke Li – Wounded Rhymes
Препоръчваме: Sadness Is A Blessing
Във втория си албум Wounded Rhymes Lykke Li показва зъби, но така и не става ясно дали младата шведка, която ни прелъсти с ранима срамежливост, се е променила или просто не иска да играе вече жертвата. Завръщането на Li е триумф не само, защото роди, може би, най-големия хит на годината, който няма да чуеш по радиото (ремикса на The Magician на I Follow Rivers), a защото вля нови сили в обещанието, че тя ще е едно от най-интересните имена на музикалната сцена на нашето поколение. С помощта на Björn Yttling от Peter, Bjorn and John в Wounded Rhymes музиката й едновременно добива по-наситено звучене и има по-ясен фокус. Самата тя доразвива образа си на мъченица (албумът е записан след раздяла), но има нова зрялост в думите и гласа й, която обаче издава не примирение, а напомня онзи приятен момент, в който човек по-добре разбира кой е и какво иска.
Петър Грудов
