
И тази година ще направим преглед на любимите ни заглавия от музиката, киното и телевизията. Започваме с педесетта албума от инди, поп, черната и електронната музика, които ни харесаха най-много през изминалата година, като ще ги представяме по десет наведнъж. Можете да си припомните трийсетте най-силни албума на 2010 според нас тук.
50. Hercules & Love Affair – Blue Songs
Препоръчваме: My House
Няма големи изненади във втория албум на знаменосците на осемдесетарския диско хаус хедонизъм. Blue Songs на Hercules & Love Affair развива посоката, на която групата заложи в дебюта си, без излишни експерименти. Характерните хрупкави херкулесовски бийтове срещат семпли, но ефектни инструментали и дълбоки соул вокали. Със сигурност ще танцуваме още доста време на парчета като My House, Step Up и I Can’t Wait, но има и няколко баладични моменти, като закриващия кавър на Pet Shop Boys It’s Alright. Малко ни липсват гласовете на Antony Hegarty и Nomi Ruiz, но пък достойно ги отменят Kim Ann Foxman, Shaun Wright и Aerea Negrot.
Петър Грудов
49. Adele – 21
Препоръчваме: He Won’t Go
Ще запомним 2011 като годината на втория гига-мега-ултра-супер успешен албум на Adele, способността й да прехвърли сериозните теми от интимните зали към арените, доминацията в иначе окупираната от Lady Gaga Америка и изпълнение, което може да преобърне всяка кариера. 21 очарова със сърцераздирателни истории за неуспешната връзка на момичето чрез поредица от интриги, драми, изневери, лъжи и раздели, които започват с вдъхновеното от нашвилската кънтри музика мрачно блус и госпъл диско Rolling in the Deep и Rumour Has It и стигат неусетно до катарзиса в Someone Like You. Величествен глас.
Светослав Петров
48. Johan Agebjorn – Casablanca Nights
Препоръчваме: Watch The World Go By
Въпреки че имаше доста силни единични парчета в жанра, годината беше слаба откъм добри мейнстрийм поп албуми. Въпреки достойните си опити с интересни колаборатори като Diplo, Metronomy или Dragonette, албумите на Sophie Ellis Bextor и Nicola Roberts оставиха какво още да се желае, конвейерът за хитове на Rihanna почна да пропуска доста брак, а Lady Gaga стана жертва на самата себе си – интересното в нея се притъпи от повторение, пренасищане и поза. Най-консистентна беше британката Florrie, която издаде две жестоки EP-та тананикаем и интелигентен поп, които заедно щяха да са железен албум. На този фон една от приятните изненади в поп музиката дойде от неочаквано място – Johan Agebjörn, половината от носталгичната итало диско двойка Sally Shapiro. Agebjörn издаде два албума – един по-дълбок, The Mountain Lake, и по-лекия Casablance Nights с летливи, меланхолични итало поп парчета като великолепното Watch The World Go By. Гостуват Wolfram, Lake Heartbeat, Queen of Hearts и самата Sally Shapiro.
Петър Грудов
47. Art Department – The Drawing Board
Препоръчваме: Vampire Nightclub (видеото не е подходящо за офиса)
В дебютния си албум Art Department покриват почти всички бази – има лек, ироничен екзистенциализъм, има опияняващo желание, има разбити сърца. Всичко това, обвито в мъглив, вглъбен хаус, който те поглъщабавно и методично. Канадското дуо се справя еднакво добре с създаването на характерни, запомнящи се рефрени, и с намирането на подходящите вокали за тях до такава степен, че е трудно да се каже кое води другото. Няма начин да не запомниш завлаченото и леко фалшиво, но някак много мъжко, обяснение в любов Without You. Другите задължителни, измежду доста консистения откъм качество албум, са Vampire Nightclub и Living The Life, в което дава рамо и Seth Troxler.
Петър Грудов
46. Florence + The Machine – Ceremonials
Препоръчваме: Strangeness and Charm
Florence Welch е имала трудната задача да реши как да продължи след сериозния успех на своя дебют Lungs. Прави го по най-добрия начин с почти идеален поп албум, който е голям във всяко едно отношение. Времетраенето му е почти час (нещо необичайно за албумите напоследък), гласът е все така овладян и красив, барабаните са по-силни, цигулките – по-мащабни, а драмата – още по-голяма. Въобще Ceremonials е лек готически, завършен и епично звучащ рафиниран вариант на атмосферата и звука в Lungs, който играе на сигурно, но е стъпка напред в развитието на Florence.
Светослав Петров
45. AraabMUZIK — Electronic Dream
Препоръчваме: Streetz Tonight
По всеобщите разбирания Araabmuzik не е непременно добър продуцент. На първо слушане бийтовете му са неорганизирани и хаотични. Истината е, че чарът на музиката му е в ниските честоти и дори леко некачественото звучене. Точно затова и той се превърна в сензация в Youtube с видеата си как почти разкоства MPC-то си. Музиката му е от новата вълна, оптимизирана за интернет слушане. Разликата между Electronic Dream и 50-те албума, които излизат всеки месец от някой британски лейбъл, е в характера на продуцента от Dipset.
Николай Ванчев
44. Azari & III – Azari & III

Препоръчваме: Reckless With Your Love
Неочаквано големият успех на Hercules & Love Affair през 2008 проправи път за много други изпълнители, повлияни и верни на ретро ъндърграунд естетика като Azari & III, Beth Ditto, Jessica 6. През последната година подметките на танцовите ни кецки станаха поне с милиметър по-тънки заради Reckless With Your Love – едно от онези парчета, от които не можеш да се скриеш. Azari & III се появиха изневиделица и моментално бяха прегърнати от младите бонвивани, като саундтрак майстори на потни, трескави вечери по готините клубове.
Петър Грудов
43. Kate Bush – 50 Words for Snow
Препоръчваме: Wild Man
Когато Kate Bush наруши 12-годишното си музикално и социално отшелничество през 2005 с концептуалния двоен албум Aerial, малцина очакваха някога отново да чуят нова музика от ембламатичната певица, повлияла почти всички по-важни деветдесетарски и съвременни изпълнителки – от PJ Harvey, Tori Amos и Bjork, до Allison Goldfrapp, Florence Welch или Marina Diamandis. Тази година Bush издаде не един, а два албума – един с по-зрели интерпретации на парчета от уж по-слабите й стари албуми и един с нови записи, посветени хлабаво на зимната тематика. Разходката из облаците от Aerial Bush продължава със зимния 50 Words for Snow, в който задълбочава в експериментите с формата на песните (повечето тук са доста дълги, около 10-минутни) и изследването на самата текстура на звука, как се разлива и разгръща. С годините става ясно, че Bush отдавна не се интересува дали ще я въртят по радиата. Музиката й продължава да е малко трудна за слушане и повече от една идея смахната, но пък точно такава я обичаме.
Петър Грудов
42. James Blake – James Blake
Препоръчваме: The Wilhelm Scream
James Blake е събирателният образ на независимите и безкрайно талантливи млади композитори през отиващата си година – мулти инстурменталист със спотаен и нежен глас, който трупа почитатели първоначално в по-напредничавите музикални блогове, след това се прехвърля в класацията на BBC за най-обещаващ изпълнител за годината, разплаква всички с неописуемия кавър на Feist и нейното Limit To Your Love и накрая издава албум, който предлага разредени дъбстеп бийтове, електронни ефекти и акустични звуци, които срещат подчертано соул гласа на Blake.
Светослав Петров
41. Fleet Foxes – Helplessness Blues
Препоръчваме: Grown Ocean
Музиката на Fleet Foxes е роматично бягство. В света им няма технологии, социални мрежи, коли или небостъргачи. Мястото им изпълват по-простите неща в живота – себепознанието, мястото на човек в света, връзката с природата. Невинността и откритостта на нежния им и леко хипарски фолк стига до сърцевината на най-човешкото в нас, а звънливите вокали и епичните аранжименти докосват вроденото ни чувство за търсене и замечтаност. Това е албумът, който да си пуснеш в уюта на планината пред запалена камина с чаша топъл шоколад, докато гледаш как навън бавно пада снегът. Ако още не си гледал видеото/мини-филм към The Shrine/An Arguement, намери време.
Петър Грудов