Твърде рядко стъпваме на концерти с класическа музика, но не съжаляваме когато го направим. Такъв е случаят с концерта на Sarah Chang, в рамките на Фортисимо фест, на който попадаме благодарение на чужд ентусиазъм. За което най-учтиво благодарим. Най-много обаче ни впечатлява не брилянтната американска цигуларка от корейски произход, колкото Максим Ешкенази, диригент на концерта.
Максим впрочем е от хората, чиито искрен ентусиазъм е изписан на лицето. Влиза в музиката, която дирижира, а в кратките интервали между „парчетата“, както ги нарича (и добавя „Майка ми все ми се кара“), си взаимодейства енергично с публиката. Преди да излезе Chang, Максим подгрява хората с четири двойки композиции от родния Петко Стайнов и американеца Aaron Copland. Редува Buckaroo Holiday от Rodeo и Пайдушко хоро от Тракийски танци с лекота, сякаш са писани да бъдат изпълнявани заедно.
Срещаме се с Максим, за да ни подскаже няколко полезни неща като какво е важно да знаем за класическата музика, откъде да я почнем и кога да пляскаме по концертите, според етикета.
Много харесахме съпоставката на американски и български композитор. Хрумна ми да ги сложим един до друг една нощ, в която не можех да заспя. Всъщност това е идеята, която минава като червена нишка през целия фестивал – всички сме еднакви, без значение откъде сме или каква религия изповядваме. Исках да покажа как двама души са погледнали своята страна с голяма любов и са я пресъздали, че всъщност дали си американец или българин е едно и също – обичаш страната си и я пресъздаваш.
Да кажем, че не разбираме нищо от класическа музика, препоръчай откъде да започнем? Няма нужда от предварителна подготовка. Ще ви поканя на закриващия с концерт с певците Janice Chandler Eteme и Kevin Deas, които са едни от най-добрите специалисти на операта Porgy and Bess на George Gershwin. Ще има още симфоничните танци от Westside Story на Leonard Bernstein и An American In Paris на Gershwin, 2-3 арии от стандартния репертоар от Turandot и такива на Моцарт, както и няколко пасторални арии, както ги наричам, но те са типично фолклорни арии от Aaron Copland, бaщата на американската музика. Всъщност концертът ще е като визитна картичка на американска музика – Gershwin като създател на джаза в класическата музика, Copland като бащата на филмовата музика в Щатите, и накрая Bernstein, който създава модерната смесица между американска и южноамериканска музика. Нарочно правим концертите разнообразни и на по-различни места като галерии или клубове, за да разширим ударната вълна на класическата музика, да разрушим стената, която не дава да комуникираш с публиката. Затова и говоря с публиката, за да сме заедно в музиката.
Българската публика е щедра откъм аплодисментите. Кога е правилно да се пляска? Когато ти се пляска. Има произведения, в които пляскането между частите наистина отнема част от общата картина за произведението като едно цяло. Обикновено между частите на циклично произведение не се пляска – ако е симфония от четири части например, пляска се след четвъртата част, ако е концерт с три части за цигулка, се пляска след третата част. Има нужда да се говори повече за това кога и какво и има много дебати и в Америка, и в Европа по темата. Ако хората искат да се научат, могат да четат и да се образоват, но дори и да не искат, ако музиката ги вълнува, нека да пляскат.
Кажи ни нещо за личния ти стил и за дрехите, които носиш на сцената? В Калифорния се научаваш на много неглиже стил, а по-важно се оказва какво ти е тялото, а не дрехите. Ако имаш вътрешно чувство за естетика, то ще излезе навън. Обичам хубавите дрехи, но има по-важни неща, които ме водят. Ползвам дрехите като възможност да ми помогнат да постигна целите си. Що се отнася за сцената, то при класическата музика има огромни традиции. До такава висота е стигнала като изкуство, че трудно се променя, но определено вече почвам да експериментирам с по-различни дрехи, особено когато дирижирам концерти в по-камерен състав. Много важно е дрехите да са от естествени материи и да са много тънки, за да позволят обмяна на топлина. Има нужда от експерименти, но трябва да има уважение към традициите.
Кои са твоите герои? Направихме специална образователна програма Фортисимо в клас, която ни позволява да преподаваме музика на четвъртокласници. Всъщност всички пари от концертите отиват там. В момента имаме 1 500 деца в 14 училища и ги учим кой е Моцарт, какво е цигулката, какво са ударните инструменти. Форматът е по-разчупен, за да помага на децата най-вече да придобият любов към музиката. Дали ще знаят колко струни има цигулката, кога се пляска или на колко години е умрял Моцарт, не е най-важното. Моите герои в момента са именно учителите, които сме наели да ходят по различните училища и преподават инструментите. Това са хора от Софийска филхармония, от софийското радио, студенти от консерваторията. Те са на фронтовата линия, отиват в училищата в ранните часове, показват на децата, ентусиазират ги. Те са.
Препоръчай ни нещо за слушане? Саундтракът на Serenity от David Newman.
Фортисимо фест продължава до 6 ноември, когато завършва с големия концерт „Гласове отвъд Океана“ в зала 3 на НДК. Билети има в Ticketstream срещу скромните 20 лв.
