
Прекалено лесно е Jay Electronica да бъде описан като „енигматичния, доскоро бездомен“ рапър от Ню Орлиънс, който прави по няколко парчета на година и ги разпространява апокрифно чрез знайни и незнайни хип хоп форуми и периодично изчезващи Myspace страници. Или като колаборатор на J Dilla, любимец на Jay-Z, Nas и Diddy, баща на третото дете на Erykah Badu. Или като MC от улицата, който уж бяга от конвенционалното, но този месец стана част от гиганта Roc Nation на другия Jay. Всички това е контекст, а наистина интересното започва отвъд него, в музиката.
Парчетата на Jay досега са доста различни като звучене – от по-експерименталния му 9-минутен речитатив в 5 части, построен върху фрагменти от саундтрака на Eternal Sunshine of the Spotless Mind на Jon Brion, до по-класическия соул и хип хоп хибрид в автобиографичното Exhibit C, което въртяхме цяла година. Неизменни обаче са силните рими, острият политически заряд и множеството исторчически и културни препратки, изострената сетивност за случващото се около и вътре в самия него.
Няма нужда да казваме, че вече сме зациклили на последното му с големия Jay: Shiny Suit Theory.
[soundcloud]http://soundcloud.com/wearesme/jay-electronica-shiny-suit-theory-ft-jay-z-the-dream-and-charlotte-gainsbourg[/soundcloud]