Когато се разделя окончателно със своята едноименна модна марка, Helmut Lang не поглежда назад. За по-малко от двайсетина години бележитият австриец вече се е разписал като баща на модерния минимализъм (в троицата на майка Jil Sander и пастрок Calvin Klein), поставил е основите на съвременната комуникация на луксозни стоки и е показал как изкуството може да се съчетава отлично със страдащата от комплекс за интелектуална малоценност мода.
Разбира се, всичко това на гърба на безкрайно сексапилни дрехи. Като прагматичен австриец обаче, хер Lang напуска собствения си лейбъл през 2005 кротко и без драма, за да го остави в ръцете на мажоритарния собственик Prada Group и да се съсредоточи върху своята артистична практика. Последното е очакван ход предвид цялостната естетика на Lang и честите колаборации с именити съвременни артисти като Jenny Holzer и Louise Bourgeois.
Петилетка по-късно Lang вече е раздал модели от колекциите си на 18 музеи по света, a малко след това през 2011 дарявa над 10 хиляди предмета, обекти, дрехи, артефакти, материали и какво ли още не от личния си архив на Музея за приложни изкуства във Виена (MAK), готов да анализира и документира модната история и еволюция на оригиналния лейбъл HELMUT LANG между 1986 и 2005 в контекста на цялостното му холистична и интердисциплинарна визия.
Именно MAK е вероятно единствената институция, способна да почете и представи модното наследство на Helmut Lang по фантастичен начин. И го прави. Helmut Lang. Séance de Travail 1986-2005 (извадки от архива) e първата цялостна ретроспектива на титана от най-силните му години на моден дизайнер, която преобръща неговия огромен и единствен официален архив по безподобен, задълбочен, убийствено стилен и много минималистичен начин.
Вместо да се съсредоточи върху облеклото на Helmut Lang като милион други модни изложби, кураторът на експозицията Marlies Wirth изследва неговия начин на мислене и творчески процес, фокусирайки се върху радикалната му визия и идентичност от създаването на марката през 1986 до напускането през 2005.
Замислена като комбинация от смесени медии, ретроспективата на Helmut Lang се разгръща последователно в създадени za пространството на музея мащабни инсталации, посветени на неговата идентичност, иконография, простраства, ревюта, присъствие в медиите и популярната култуира, както и задкулисни истории и кадри от дългогодишната му колаборация с фотографа Juergen Teller.
Най-голямото доказателство за пионерския дух и визия на австриеца е фактът, че дори 20 години по-късно, ретроспективата в MAK и включените предмети изглеждат все така модерни, релевантни и привлекателни. Работейки между Виена, Париж и Ню Йорк, Lang пренаписва смело правилата на световната мода с отличителен естетически език, засягащ не само начина, по който се представяме, но и този, който оформя и комуникира идентичността на съвременната мода с кампании, търговски пространства и колаборации.
Това предизвикване на общоприетите правила и норми в тогавашната индустрия се случва с добре стилизирано замитане на границите между различни изразни средства и творчески дисциплини, насочено към провокирането на емоционален отклик, а не на сляпо консуматорство. Без да робува на каквито и да било мимолетни или сериозни тенденции, Lang налага новаторските си идеи по спокойно радикален начин, без да изневерява на своя характер и стремеж към експерименти.
Заглавието на ретроспективата подсказва нейната основна концепция: идеята на Lang за séance de travail (фр. работна сесия) като процесът на продължително експериментиране, рафиниране и обновление. Както вече споменахме, експозицията е организирана в свързана система от пространства, подчинени на темите за идентичност, пространство, работен процес, медийно и културно присъствие, колаборации с артисти и задкулисни истирии.
Всичко започва в далечната 1977, когато австриецът представя първите си дрехи и поръчкова услуга във Виена, опитвайки се да страни умишлено от търсенето на бляскав статут през 80-те. В средат на въпросното десетилетие , Lang показва дебютната си колекция L’Apocalypse Joyeuse като част от изложбата Vienne, Naissance d’un siècle, 1880–1938 в парижкия Centre Pompidou. Oт 1988 нататък Lang заменя традиционния висок подиум с по-небрежни презентации на мъжка и дамска ала работа в процес на завършване, дефилирана от безподобна комбинация от модели и приятели от различни сфери, полове и възрастови групи.
Ревютата се случват в аскетични индустриални пространства като Espace Commines в Париж или Центъра за изкуства Dia в Ню Йорк. Новият формат на Lang бракува силно стилизираната театралност на класическото дефиле и я заменя с обживян меланж от мода, архитектура и звук в подривна атмосфера ала самите дрехи. Последното е пресъздадено хитро в една от залите на музея с екран с конкретно дефиле, столове и разчертани седящи места на пода с тяхното предназначение (кой кой е в модната и културната индустрия на 90-те).
Масовата публика го забелязва през 1998, когато Lang мести целия си бизнес в Ню Йорк, прави първото модно ревю с премиера в интернет (есен/зима 1998/99), праща CD-ROM-и вместо покани и пуска уебсайт и реклама върху покривите на 1000 таксита в Манхатън.
Единствените две запазени такива реклами са част от архива на музея, включително иконичната кампания с кадър от фондацията на Robert Mapplethorpe. Местейки ревюто си за пролет/лято 1999 в началото на септември, Lang изпреварва европейските колекции и пренаписва модния календар такъв, какъвто го познаваме днес.
Черните стени в изложбата са пресъздадени в същия мащaба ала бутиците на Helmut Lang за мода и парфюми на Green Street (Ню Йорк) и Rue Saint Honoré (Париж), чийто строг и минималистичен интериор е разработен в комбина с архитекта Richard Gluckman. Тогава там се появвяват и първите артистични инсталации на Jenny Holzer и Louise Bourgeois, които дооформят идентичността на модната къща.
Рекламното наследство на австриеца също онагледява склонността да смесва високо с популярно изкуство и да редува интимна иконография с текстови творби на Holzer по подобие на задкулисната атмосфера на своите ревюта: подривно пространство, предлагащо достъп до общност, обикновено запазена за модели, стилисти и вътрешни хора.
Експозицията включва и видео зала с мека мебел, черни стении десетки екрани, на които могат да се гледат всички ревюта на L;ang за споменатия в заглавието период с ремастериран звук, картина и оригинална музика. Успех с намирането на подобно вдъхновяващо съкровище в интернет.
Helmut Lang. Séance de Travail 1986-2005 e във виенския музей MАК до 3 май. Повече информация за временната ретроспективна изложба има тук. Не пропускайте и временната намеса на Helmut Lang в собствения му архив на ниво -1. Летище София обслужва ежедневно поне по пет (кратки) полети до и от Виена с Ryanair и австрийските авиолинии, така че изложбата е абсолютно постижима с еднодневна разходка.
