Наградите за архитектурна фотография (Аrchitecture Photography Awards или просто АPA 2025) селектират най-добрите кадри в двайсетина категории, посветени на това как съвременните фотографи по света интерпретират околните постройки и детайли без ограничения.
От исландски църкви и сицилиански манастири до футуристични планински хижи и разкъсван от гръмотевици хоризонт в Хонконг, победителите в тазгодишния конкурс демонстрират различни гледни точки, за да подчертавайки възможността архитектурата да бъде разглеждана едновременно като изображение, атмосфера и история.
Убийствено доказателство за съчетание между горните три характеристики е най-добрата снимка на годината, а именно архитектурният минимализъм на Michael Luetge, заснел една бивша 50-тарска бензиностанция в хамбгурския квартал Grindel, превърната в магазин за цветя. Дефинирана силно от своята широка козирка и обявена за сграда-паметник на културата, тази скромна стъклена конструкция е рамкирана композиция от светлина, геометрия и градска памет.
Вдъхновен от книга за дигитална фотография преди години, Luetge започва да изследва градската среда и нейните архитектурни форми. Работата му улавя моменти на тиха геометрия и светлина рано сутрин и вечер. Предвид естеството на тематата, светлината и нейната липса играят основна роля в голяма част от селектираните кадри.
Други пък интерпретират архитектурата чрез визуални метафори и особен нюх за повтарящи се детайли и сюрреализъм. Трети подчертават явния диалог с околната природа и хора. Минимализмът и абстракцията граничат с интимност. Общото между всички е именно начинът, по койо променят виждането ни за пространство, структура и дизайн. Ето част от фаворитите на тазгодишните Аrchitecture Photography Awards:
ОLEG ILYIN, Среднощна симетрия в Копенхаген (почетно споменаване в категорията градски пейзажи): Спокойна гледка към историческия център на Копенхаген нощем, където вековните къщи са подредени в перфектна редица. Фасадите тразяват нежни светлини върху канала, съчетавайки архитектурна симетрия с човешка топлина – едновременно геометрична и жива композиция.
CHI HO GARY NG, Хонконг зад завесата (победител в категорията градски пейзажи): Този кадър на пристанището Виктория е заснет през пролетта, докато гъста морска мъгла скрива ниските сгради, оставяйки само небостъргачите на Хонконг да се извисяват. Природният феномен е съчетан с рядко пищен залез, добра видимост и легендарните дървени лодки на града.
ОМАR GARCIA, Вертикално пиано (победител в категорията вертикални перспективи): На изгрев слънце всеки от балконите на ротердамската кула Cooltoren улавя светлината като редове гигантски клавиши на пиано. Ярките черно-бели ивици изострят напрежението, показвайки, че прогресът идва от контраста, а хармонията се ражда от противопоставянето.
FRÉDÉRIC MULLER, Arrakeen (победител в категорията вертикални перспективи): Проектираният от Theo Hotz градски паркинг Sihlcity в Цюрих става космическа станция от научнофантастичен филм с една смяна на перспективата.
PAULO SOUSA, Хижата Монте Роза (победител в категорията дрон/въздушна фотография): Този панорамен кадър разкрива футуристичната конструкция на хижа, кацнала на скала високо В Алпите. Окъпана в меката светлина на залеза, Монте Роза блести като метален маяк на фона на неравния терен. Вдясно се простират блестящите гънки на необятния ледник Горнер.
PARHAM TAGHIOFF, Moрето и върховете (второ място в категорията дрон/въздушна фотография): Вдъхновен от пейзажа между Каспийско море и планинската верига Алборз, силуетът на проектирания от Farshad Mehdizadeh и Hooman Talebi туристически център в иранския град Namak Abroud преосмисля народните форми, за да създаде диалог между архитектура и природа.
ENRICO PЕRASSI, Фарът Bergeggi (второ място в свободната категория): Реновираният наскоро от архитект Marco Ciarlo морски фар заимства от поетиката на изкопаната канара. Архитектура, която се издига от скалите и пясъка с геометрична строгост. Ясни фасади и повърхности, върху които да се наблюдава красивата игра на светлината.
MАSAKI YASAKI, Пикселни стълби (трето място в категорията стълбища): Моята цел е да разкрия изкуството, скрито в ежедневната архитектура. Този кадър улавя регулярността и фрагментираните сенки на стълбите, напомняйки за пикселната графика, като същевременно подчертавам красотата на минималистичния дизайн.
MАRIO TARANTINO, Interruption 1 (трето място в категорията минимализъм): Този кадър от 2025 се стреми да илюстрира как ефимерното може внезапно да прекъсне постоянното. Минималистичната композиция използва геометричния дизайн на сградата, за да създаде визуален ритъм, прекъснат от появата на самотна фигура.
DAVID VALINSKY, Кулите в Kattendijkdok, Антверпен (почетно споменаване в категорията отражения): Кулите наистина оживяват нощем, осветени от различните цветове на прозорците.
GIANFRANCO BOVE, Ежедневие (трето място в категорията прозорци): За мнозина това е просто прозорец, но за мен това е Прозорецът, който виждам всеки ден, когато се събудя, и всяка вечер преди да заспя. Pревърнал се е почти в приятел, когото наблюдавам ежедневно, когато съм тъжен, щастлив, ядосан. Виждам как се променя и остарява през годините, точно като мен.
Всички победители и номинирани кадри за Architecture Photography Awards 2025 са тук.
