Изтормозени от десетилетия кражби, ремонти на ремонтите, мръсотия, нулева перспектива, влудяващо пропилян потенциал и елементарна липса на чувство за естетика, често се утешаваме в спомените на Бохемска София или търсим малки балони и правилни ракурси, за да претоплим любовта си към столицата.
Мартин Граховски и Петър Тухчиев вероятно ги тормозят същите проблеми, но избират по-различна и позитивна гледна точка към града. За София, с любов е късометражен туристически филм, който цели да засили любопитството на бъдещите гости на града. Този личен документален разказ за емблематичните софийски забележителности е и кулминация на проект на платформата #soSofia, изследвал трийсет от най-характерните символи от античността, съвремието и природата на столицата, преди да ги представи в инсталация на Терминал 2.
Младите режисьори са твърдо убедени, че любовта към града и неговите вдъхновяващи лица и истории заслужават да бъдат научени и споделяни. Затова двамата, като автори на много туристически филми за различни места по света и у нас, създават свое любовно писмо към София, споделяйки я през очите на онези, избрали да живеят тук. Често забравяме красотата на града, в който живеем. Вглъбяваме се в поредния закъснял автобус, поредната асфалтова дупка или някое събитие, което не отговаря на нашите представи. В края на краищата, градът в който живеем, е този, който ние създаваме. Една смес от надежда, любов, и понякога миризмата на люляк, която изпълва пролетта. Град, в който нито един от нас не е израснал, но го чувстваме толкова близък. С този филм поставяме началото на един разговор. И се надяваме, че още много хора ще се влюбят в София – дали за 12 минути или за цял живот.
Като проект, спонсориран от Mastercard и реализиран с подкрепата на редица институции, няма как да очакваме реализъм, проблеми и социален коментар, а пълно пренебрежение на панелните квартали и повече кадри от високо на подходяща светлина и от най-приветливата гледна точка. 12-минутното филмче на Граховски и Тухчиева обикаля същинския и широк център на София и се мята до Витоша, за да документира много от красивите места на града по наистина зашеметяващ и много умилителен начин.
А и веднага си личи, че Мартин и Петър са се убили от работата, за да го направят по най-добрия начин. Първоначално двамата имат амбициозен план да го заснемат в рамките на десетина дни, но бързо осъзнават, че безбройните истории, запълващи всеки следващ ден, не бива да бъдат претупани. В крайна сметка снимките продължават двайсет и осем дни, а пост-продукцията отнема още три седмици.
И двамата се затрудняват да изброят всички интересни истории и случки, с които се сблъскват по време на 24-часовата продукция от изгрев до изгрев. Петър и Мартин правят абсолютно всичко сами: от сценарий и заснемане до монтаж и цветове. Част от текста са фрагменти от истински писма, които Мартин е писал преди години до най-близките си приятели. Всичко се случи на ръба. Ако бяхме изчакали по-добра светлина още пет минути, Весо Овчаров нямаше да може да излети заради вятъра.
Има и панорама от по онова време все още непокътнатия Монумент на окупационната червена армия, защото …that pays respect to what was, whilst constructing what is yet to be. В този случай, паметника служи за мост (специално със сегашния му демонтаж) между миналото и това, което тепърва предстои да бъде изградено.
Но дали подобен начин за представяне не е леко подвеждащ? Абсолютно не. Най-лесно е да намериш за какво да си недоволен. Твърде често се фокусираме върху негативното и забравяме, че има красота, която е постоянно около нас, стига да искаме да я видим. В никакъв случай не сме заблудени. Знаем и сме наясно за реалните проблеми на града, които имат нужда от адресиране. Но това не е целта на филма. По-скоро вярваме, че много хора имат нужда да видят нещо позитивно за града, в който живеят. Пътят към един все по-красив град се гради от красиви мисли. А дано.
