Историята зад дебютната монография на Michella Bredahl е по-различна и дълбока, отколкото един бърз поглед към нейната фотография би разкрил. Love Me Again изглежда като проникновено изследване на женската енергия през нежните и интимни портрети на близки приятелки и познати в своите домове, където могат да се чувстват едновременно защитени, сексуални, отпуснати, спокойни, автентични и овластени спокойно да се разкрият напълно.
Проникновените кадри на датската фотографка обаче всъщност са не просто медитация и преиначаване на популярния канон за (по)легналото голо женско тяло в класическото изкуство на собствен артистичен език с лек полъх от очевидното вдъхновение Nan Goldin и Larry Clark, но и среда за лекуване на детските травми.
Така де, ако заглавието не е достатъчно иносказателно, дебютната фотографска книга на Bredahl е много повече от обикновена демонстрация на съвременната женственост и радост. Кадрите в красивото томче на Loose Joints са резултат от близо единайсет години снимки на близки приятелки и обикновени познати, които се случват като ретроспекция и поглед навътре към себе си, за да открие липсващите парчета от своето детство в погледите, позите и интимните пространства на другите.
Израствайки в общинско жилище в покрайнините на Копенхаген, Bredahl споделя своето ежедневие със сестра си, болната си майка и голяма колоритна диаспора от африкански и източноевропейски емигранти. Още преди да влезе в пубертета, Michella започва да се снима като модел и влиза неподготвена в мъжкия свят на овластено обективиране.
Години по-рано обаче вече е започнала да снима домашни портрети на своето семейство с фотоапарат, подарен от нейната майка и подтикната именно от нейната домашна хроника по всяко време и във всяка стая. Създавайки нещо красиво от болката на своя родител (очевидно и самата тя фотограф), Bredahl намира комфортна среда и признание именно сред хората, които снима и така успява да работи върху травмата на своя дом, без да се обяснява излишно с думи.
Първоначалните планове на Bredahl да създаде архив на своето детство в опасна среда обаче прерастват в многобройни сесии в Париж, Ню Йорк, Мексико Сити и Копенхаген, фокусирайки се върху своите субекти и техните сигурни спални, бани и холове. Без да търси типичната идеализация в работата на много от своите колеги мъже, Michella търси разнолики музи и ги снима в различен етап на разсъбличане и цялото им несъвършенство и домашен хаос.
Повечето портрети са на млади жени и момичета – директна рефлекция от желанието на авторката да се върне към времето, което я е тревожило най-много. Годините като модел от 13 до 21-годишна възраст пък провокират Bredahl винаги да иска съгласието на своите модели и да работи с тях върху окончателния кадър, а не да решава всичко сама – за да са щастливи всички. Някои от моделите са ми наистина близки приятели, винаги са опитвам да ги вкарам къде и как искам да снимаме. Освен това имат последната дума и ако не се харесат, не публикувам.
Love Me Again влиза в многобройни и различни светове, които изглеждат не само интимни и много автентични, но и абсолютно подканващи. Страхотната дебютна монография на Michella Bredahl демонстрира как ранимостта може да е голяма сила.
Love Me Again (120 страници, твърди корици, Loose Joints) на Michella Bredahl струва 116 лева онлайн тук.
