Коста Каракашян описва последния си късометражен филм като изследване на изграждането на идентичността и стремежа към постигане на истинската, автентична същност. Истинското момче в сюжета е младият солист на Софийската опера и балет Симеон Атанасов, който изпълнява хореография, символизираща добиването на нови познания с разкриването на всеки слой от същността.
Семплият наратив има много характерна Super 8 визия. Когато някои от първите изобретатели на киното откриват, че могат да снимат движещи се изображения и да ги възпроизвеждат, те естествено се обръщат към танца и танцови артисти като Loie Fuller, известна със своя змийски танц с платове. Каракашян и операторът Иван Цуцуманов (не стилистът, съвсем друг агент) искат да уловят именно това ефирно качество на танца, предизвиквайки усещането, че Атамнасов изследва тялото си и се учи да се движи сякаш за първи път.
Носталгичен свят вдъхновява и класическите елементи от сценографията на късометражния филм, а гримьорката Алина Манова довършва първоначалното вдъхновение от образа на Pinocchio със своя кристалната маска, олицетворяваща бариерите на личността, които трябва да бъдат разкъсани. Панталонът на главния герой и оригиналната музика на Мартина Стефанова пък заслужават отделно внимание.
