Какво е общото между Stevie Wonder, David Bowie, Pink Floyd и Dr. Dre ? Освен сериозно имена в списъка от автори на задължителните албуми за всяка фонотека, изброените титани вероятно най-емблематичния синтезатор в историята на съвременната музика в някакъв период от своята кариера.
Bernie Worrell базира футуристичния звук на Parliament Funkadelic върху него. Kraftwerk го ползват в революционния за електронната музика албум Autobahn. Gary Numan заменя китарите на своята жива банда с този синтезатор, създавайки прототипа на съвременния индъстриъл. Класическият му звук е ясно доловим и в Catch a Fire на Bob Marley, Low на Bowie и The Chronic на Dre.
Освен безкрайно известен, аналоговият синтезатор Minimoog Model D доминира не само звука на десетки поп, рок, хип-хоп и техно артисти от 70-те, 80-те и 90-те, но и техните концерти покрай удобните си за пренасяне габарити. Красивият му външен вид с ръчно изработени алуминиево шаси и тяло от черешово дърво от Апалачите пък го превръща в дизайн обект и неслучайно Moog обновява легендарния си модел от 70-те за трети път точно за предстоящите празници.
Универсалната полижанрова доминация на Minimoog през десетилетията си има съвсем практично обяснение. Модулните синтезатори на Moog от 60-те са сложни машини, които изискват техническа експертиза, умения и допълните кабели. Създаденият от Robert Moog и неговия екип аналогов синтезатор от 1970 обаче може да бъде подкаран още с изваждането от кутията и така вдъхновява работата на много от ранните електронни пионери като Sun Ra и Giorgio Moroder.
Minimoog е първият синтезатор, който успява да балансира между мощ и достъпност, позволявайки музикантите да експериментират максимално на машина с компактни размери. Въпреки сериозния успех, Moog спира да произвежда Minimoog през 1981 и се връща към своя емблематичен модел едва когато създателят на компанията Bob Moog успява да си я откупи обратно през 2002.
Последната генерация на Minimoog Model D включва всички подобрения на тази от 2016 (като MIDI интегрирана функционалност). Колко струва? 12 хиляди лева. Да, доста скъп, но и по-евтин от оригиналните 70-арски Minimoog-ове, които струват $1595 през 1974 и десетина пъти повече на аукционите днес.
Предвид краткия живот на втората генерация от 2016 (прекратена не от липса на интерес, а покрай слухове за липса на части, изкупени от конкуренти като Behringer), и тази ще се харчи като топъл хляб след професионалисти и аматьори с амбиции за следващото голямо нещо. Стига да не си останат в GarageBand и всевъзможните аналогови и дигиталните алтернативи, разбира се.
