ГАЛЕРИЯ: Изумителните първи снимки на телескопа James Webb

Мъглявината Карина © NASA, ESA, CSA и STScI

НАСА и нейните партньори от европейската и канадската космическа агенция разплакват всички астрономи с премиерата на годината. Първите пълноцветни изображения на орбиталния инфрачервен телескоп James Webb (jWST) си струват всеки цент от близо десетте милиарда долара, наляти в проекта досега.

И ако все още преживявате емоционално най-добрите снимки на Hubble и горната сума ви се струва прекалено висока за най-новия, най-големия, най-мощния и технологично усъвършенстван космически телескоп в историята на астрономията, то поставянето на първите резултати и картички от алпийска фирма JWST в перспектива дава да се разбере какво чудо имаме пред очите си и как то най-вероятно ще ни помогне да разкрием най-големите (и непознати) мистерии на вселената.

Обикаляйки около Слънцето на милион и половина километра от Земята, JWST е способен да надникне до скромните сто милиона години след Големия взрив или само някакви си близо 14 милиарда години назад във времето със своето огромно и много чувствително огледало и технология за улавяне на разтегнатата инфрачервена светлина на далечния космос в невиждани досега детайли. Целта на тази изумителна машина на времето? Да се изследва химическият състав на междузвездните обекти и да научим много повече за тяхната природа: откъде идват, как са били формирани и какви са условията в системите, където случват.

Но всеки изумителен кадър по реда си. Макар да е една от най-изследваните, ярки и големи мъглявини, отдалечената на 7500 светлинни години от Земята звездна люпилня Карина (снимката най-горе) винаги може да разкаже нещо повече за раждането на младите звезди. Космическият телескоп James Webb се е фокусирал върху космическите скали на Карина (така наречената брегова линия NGC 3324), сътавена от огромни нишки газ и прах, за да изследва формирането на звездите в син океан от фонови звезди. За какви мащаби говорим? Ами за област, простираща се над 100 светлинни години и дом на мижавите 1000 звезди с маса на нашето Слънце и още поне 70 по-големи от него.

Галактическият куп SMACS 0723 © NASA, ESA, CSA и STScI

Първата представена снимка от James Webb е и най-далечният поглед на космоса досега, който хипнотизира с масивния галактически куп SMACS 0723 и неговите хиляди далечни галактики на около 4,6 милиарда светлинни години. Гравитацията на SMACS 0723 действа като естествена леща, усилвайки и изкривявайки светлината от обектите зад нея. Това позволява на астрономите да видят както изключително далечни, така и тъмни популации от галактики, които са недостъпни за пряко наблюдение. Казано по друг начин. тяхната маса изкривява пространство-времето по така, че обектите зад галактическия куп се увеличават, а астрономите да надникнат около 13 милиарда години в ранната вселена.

Галактическият куп Квинтетът на Стефан © NASA, ESA, CSA и STScI

Квинтетът на Стефан е група от пет галактики, наблюдавани за първи път от Édouard Stephan през 1877 и отдалечени на 290 милиона светлинни години от Земята. От петте всъщност само четири са реална група в космоса, което я прави най-старата известна компактна група галактики. Защо са интересни? Защото са прекарали милиарди години в прелитане и сливане една с друга по пътя към трансформацията си в една масивна елиптична галактика, което ги прави идеален обект за размисли по въпроса как галактиките се променят с времето. Още невероятни факти – горното изображение е мозайка от хиляд аразлични файла с изображения, комбинирани в едно изображение от 150 милиона пиксела – най-голямото изображение от телескопа до момента.

Мъглявината Южен пръстен в близка инфрачервена светлина © NASA, ESA, CSA и STScI

Знаете ли, че звездите се раждат в праха и газа на мъглявините и могат да се превърнат отново в прах и газ в края на жизнения си цикъл? Ако не, хвърлете едно око на мъглявината Южен пръстен, разположена на около 2000 светлинни години от Земята. Такива като нея се създават, когато звезда червен гигант освобождава йонизираните си газови външни обвивки в края на своя жизнен цикъл. Червеният гигант за Южен пръстен вече е изчезнал, за да остави само бяло джудже след себе си. То пък има температура от сто хиляди келвина, достатъчно висока, за да накара мъглявината да флуоресцира под интензивната ултравиолетова светлина.

Мъглявината Южен пръстен в средна инфрачервена светлина © NASA, ESA, CSA и STScI

Първите снимки на космическия телескоп James Webb са тук (във висока резолюция като за тениски, тапети, билборди и каквото друго се сетите). Повече информация за всеки кадър има тук. Повече за телескопа James Webb има тук.