КО-ОП и платформата за източноевропейски визуални творци EEP Berlin имат завидна амбиция да превърнат минигалерията до софийския парк Заимов в пространство за преосмисляне на фотографията поне за месец.
Груповата изложба No Artist Can Predict The Future? провокира Байрям Байрямали, Станислава Васева, Марта Джурина, Наталия Йорданова, Калоян Колев, Анна Комитска, Радостин Седевчев, Десислава Терзиева и Боримир Тотев да осъществят визуален диалог и да преосмислят фотографията заедно с начините, методологиите и процесите, през които тя съществува в съвременните артистични практики.
Зад това интелектуално определение стоят произведения, в част от които класическото фотографското изображение е само начална посока и вдъхновение, а в други – финален продукт. Темите варират от исторически събития, лични преживявания и носталгия до архивиране на тялото на артиста и запечатване на българската естетика и бит, а фотографското начало съществува под формата на лични и държавни архиви, колажи, алтернативни процеси, инсталация, виртуална реалност, изкуствен интелект и 3D модели.
Въображаемото бъдеще започва да прозира през кадри на родната емигрантска общност в Лондон или чрез несъществуващите изображения от списание Космос, а Красимира Буцева, един от тройката куратори на експозицията (дрругите двама са Мартин Атанасов и Васил Владимиров), ни учи как да говорим умно за No Artist Can Predict The Future?:
От самото създаване на фотоапарата човечеството е пленено и същевременно измамено от неговото качество да отразява реалността така както очите. Заедно със способността да запечатва видяното, той фрагментира миналото. Веднага след създаването на снимката, тя вече принадлежи на предишен момент, обсебен от времето, от което вече сме си тръгнали. Или, казано по друг начин, снимката се премества към едно изчезващо минало.
Въпреки неспособността да отделим снимките от миналото им, мотивацията да снимаме е вкоренена в непредвидимото и въображаемото бъдеще. В миналото, фотографията е била начин за запомняне и съхраняване на паметта. Викторианската епоха поставя снимките в специални калъфи и в бижута, понякога и с кичури коса от човека, който е бил сниман. Макар снимките да напомнят за едно отминаващо време, те също така подсказват и за едно продължително настояще.
Не само фотографията играе ролята на едно наследство в бъдещето, но и самите артисти се занимават с тази тема. Заглавието на настоящата изложба в КО-ОП е препратка към работа на Иля и Емилия Кабаков Не всеки ще бъде взет в бъдещето. Но кой определя бъдещето? Кой решава кой тръгва, остава и пристига?
Участниците в No Artist Can Predict The Future? имат няколко идеи. Боримир Тотев ни пренася в едно минало и хипотетично бъдеще чрез кадри от живота на родните емигранти в Лондон, които израстват, остаряват и организират виза партита – тържество за получаването на документ, който им гарантира елементарни човешки права. Байрям Байрямали пък ни вкарва в сложно разследване под формата на архивна снимка от Възродителния процес, придружена от гласа на артиста. Калоян (Кърт-бел.ред.) Колев ни транспортира при скъпото списание Космос, за да демонстрира какво би се получило, ако създаде никога несъществували негови корици с помощта на изкуствен интелект.
Работата на Наталия Йорданова демонстрира провала на технологията чрез програмни грешки във фотограметрия, а Анна Комитска съхранява фрагменти от тялото си, сканирайки го с камерата на своя телефон. Заснетите с приложение за фотограметрия късове са пренесени в 3D пространство, за да адресират ролята на фотографията в създаването на изображения. Радостин Седевчев ни дава възможност да погледнем към добре познатия семеен албум и добре нагласените и подредени портрети, запазени за очите на бъдещите поколения.
Десислава Терзиева създава собствен свят с фрагменти от БГ ежедневие и естетика и артефакти от минало и настояще, Станислава Василева измисля пространство между двуизмерното и триизмерното, а Марта Джурина ни повежда на фотографско изследване на материал, форма, цвят и светлина. No Artist Can Predict The Future? задава въпроси за развитието на фотографията и технологиите, както и за историческата ролята на изображенията и тяхното място в паметта на бъдещето. Сблъскваме се с изображения, които са били и никога няма да бъдат.
Изложбата върви и с колекционерско книжно издание (15 лева) в ограничен тираж от 75 броя, ръчно сгънати, шити и номерирани на ръка от Мартин Атанасов – 10 малки книжки, обвити в А3 лист с плаката на изложбата от едната страна и снимки на работите на художниците от другата и опасани с черен бандерол. Струва си.
Груповата изложба No Artist Can Predict The Future? се открива на 25 август след 18:00 в КО-ОП (бул. Янко Сакъзов 17) и може да бъде разгледана до 21 септември. Повече информация за събитието има тук.
