Бърз поглед към живота на Georg Woltz (1863-1917) е достатъчен да провокира сериозни размисли защо този човек се е превърнал в непознатия фотограф. Една от очевидните причини са годините в скоби от последното изречение, които го позиционират далеч от дигиталната фотография, стотина години назад във времето и право в окото на динамично променящата се България в началото на ХХ век.
Говорим за човек, който работи като военен кореспондент по време на Балканските войни, следва плътно царското семейство на княз Фердинанад и снима язовир Искър от аероплан. През 1910. Другата причина да не го познаваме задълбочено е липсата на сериозна ретроспектива и монография до момента, в който Биляна Карастоянова успява да убеди наследниците на Волц да предоставят неговите стъклени плаки и се впуска в сканиране и куриране с апостолите на смислени изложби в София, а именно Калин Руйчев, Росен Ненов и Надежда Павлова от Фотосинтезис.
Резултатът е повече от вдъхновяващ. Проектът Непознатият фотограф представя за пръв път работата на едно от най-значимите имена в българската фотография от края на XIX и началото на ХХ век пред широка публика. Узкижбата обхваща периода от 1900 до началото на Първата световна война. Освен непоказвани досега фотографии от Балканските войни, първата задълбочено изследване на Волц (с изложба и книга с над 900 непоказвани кадри) включва и снимки на Стара София, пейзажи от България и първите въздушни панорамни снимки на България, направени от аероплан.
Архивът на фотографа включва портрети на Фердинанд и семейство му и репортажни кадри от важни събития от Третото българско царство като обявяването на Независимостта на България, посещението на Великия княз Владимир Александрович, откриването на паметника на Цар Освободител, строежа на храм-паметника Свeти Александър Невски и голямото земетресение в Горна Оряховица през 1913.
Самият Волц живее и работи в България още от 90-те години на XIX век, а след 1905 става дворцов фотограф на Фердинанд. Роденият в Напфлио (първата столица на Гърция преди Атина) потомък на холандски род с баварско (аристократично) минало е ученик, когато баща му си наумява да го направи свещеник. Младежът обаче го влече изкуството си и бяга в Париж, където чиракува на френски фотограф и топограф. Там се запознава и със своята бъдеща съпруга, която го придружава в Гърция.
Първият му досег до България е се дължи на компанията, която отговаря за строежа на жп линията София-Роман. Woltz изготвя топографските карти и фотографиите, необходими за изчисленията на инженерите. Българската природа му прави такова впечатление, че се разделя с френската си съпруга (и майка на неговите пет деца) и се установява да живее и работи в София. Първото му фотографско ателие се намира на столичната улица Леге 10, а второто – на улица Славянска 21.
Woltz поддържа приятелски връзки с изтъкнати интелектуалци като семейството на Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Петко Р. Славейков. Чест гост в ателието e дори самият цар Фердинанд. След като получава предложение да стане дворцов фотограф, Woltz следва царя при всичките му пътувания, на официални събития и по време на военни действия.
Кадрите на фотографа от Балканската и Междусъюзническата война са от онези безценни исторически документи, които се пазят като реликва, а военните му протоколи са едни от първите в света снимки от самолетно разузнаване на военни обекти. Фоторепортажите му са публикувани в дузина престижни европейски вестници и списания, а интересният му живот не спира дотук. Въпреки напреднала си възраст, Georg Woltz решава да вземе участие в Първата световна. Уви, последното не се оказва особено далновидно решение. Умира на 54 години от простуда, получена на фронта.
Непознатият фотограф е в галерия Синтезис (бул. Васил Левски 55) до 11 август. Повече подробности за изложбата има тук.
